„Имало една война“ е игрален филм копродукция на България и Монако (историческа драма) от 2019 година на режисьора Анри Кулев, по сценарий на Влади Киров. Оператор е Светла Ганева. Музиката е на Любомир Денев.

Имало една война
РежисьориАнри Кулев
ПродуцентиПламен Йорданов
СценаристиВлади Киров
В ролитеБен Крос,
Самуел Финци,
Луиза Григорова – Макариев,
Волфрам Кох
МузикаЛюбомир Денев
ОператорСветла Ганева
Филмово студиоБНТ
Koulev Film Production
Shibuya Productions (Монако)
Жанристорически, драма
Времетраене119 минути
Страна България
 Монако
Езикбългарски
Цветностцветен
Външни препратки
IMDb

Музиката се изпълнява от камерен ансамбъл „Софийски солисти“ и приятели. Диригент Любомир Денев-син.

Песента Пътят към храма се изпълнява от Диана Дафова (тект Михаил Белчев).

Филмът е заснет в село Кътина и околностите му.

По думите на Уинстън Чърчил: „Това е една малка балканска война...“. Но какво е победата за човек, жертвал живота си в нея?

1885 година. Българите нарушават един несправедлив европейски договор, който разпокъсва страната на три части, и без всякаква чужда помощ и намеса Княжество България и Източна Румелия се обединяват. Очаквайки нападение от Османската империя, българските войски са разположени на южната граница. В това време, без повод и подтиквано от чужди сили, сръбското правителство напада обединеното Българско княжество. С безпрецедентен във военната история поход, 40-хилядната българска армия на полковник Николаев преодолява разстоянието от 300 километра за по-малко от две денонощия – без пътища, железница и транспорт. Следва 14-дневна кратка война, в която българите побеждават.

От Филибе тръгва английският вицеконсул с послание от Кралицата до княз Батенберг. Оттам тръгва и друг пратеник – с послание от Руския император също до Батенберг.

В хода на тези събития група българи – петима мъже и една жена – вървят по пътищата на войната и всеки от тях носи жребия си: млада жена, загубила детето си, търси съпруга си на фронта; сакат младеж с униформа на четник иска да воюва, дядо търси вола си и води сираче от Батак. Има и свещеник, и амбулантен търговец.

Трима чуждестранни журналисти от различни европейски вестници ги следват, за да стигнат фронта при Сливница. Съдбата ги събира и разделя на едно място. [1]

Актьорски състав

редактиране
В главните роли Изпълнител
Уайт Бен Крос
младата жена Луиза Григорова – Макариев
сакатият Севар Иванов
Щефан Шпилберг Самуел Финци
Копачински Волфрам Кох
Толовина София Ская
Франтишек Врана Валери Марков
Анзро Любомир Петкашев
Тани Сомов Цветан Алексиев
Ротенбърг Реймънд Стиърс
отец Данаил Емил Котев
Стайко Иван Бърнев
ранен сърбин Филип Аврамов
Андрешко Здравко Москов
Пенко Пламен Великов
Месроп Сава Пиперов
Княз Батенберг Владислав Виолинов
Головин Цветан Пейчев
доктор Золотович Владимир Люцканов
капитан Рачо Кирил Недков
Найтингелка Стефка Янорова
„Свакото“ Красимир Доков
Боян Ботев Асен Кукушев
Чичаков Иля Пепелаков
преводачът Иван Панев
български войник Иван Кордов
войник от обоза Теодор Папазов
газетар бай Сърменов Павел Поппандов
стар поп от село Йордан Биков
вестникопродавачка Петя Силянова
ханджията Константин Икономов
жена от село Йорданка Любенова
стар дърводелец от село Велико Стоянов
слуга в болницата Никола Орешков
руски офицер в балона Стефан Додуров
газетар Емил Калев
министър Стефан Коршумов
министър Красимир Хубенов
министър Никола Иванов
министър Симеон Иванов

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране