Имало едно време на Изток (филм, 2011)

Вижте пояснителната страница за други значения на Имало едно време на Изток.

Имало едно време на Изток е български документален филм от 2011 година с игрални възстановки, създаден по книгите на Георги Стоев.[1][2] Използван е телевизионен архив от Нова телевизия, БНТ и bTV, както и интервюта с видни български личности, като Палми Ранчев, Атанас Орачев, Румен Леонидов, Харалан Александров, Андрей Пантев и Георг Краев.[1] Филмът разказва за така наречения Преход в България. Други свидетели и участници в силовите групировки разказват за създаването на ВИС и СИК, както и за жестокостта, която е била необходима да се оцелее в тези времена.[2]

Имало едно време на Изток
Имало едно време на Изток
РежисьориДемир Янев
СценаристиГеорги Стоев
МузикаВасил Генев
ОператорМартин Балкански
РазпространителНю левъл продакшънс
ЖанрДокументален филм
Премиераоктомври 2011 г.
Времетраене126 минути
СтранаБългария
Езикбългарски
Външни препратки
Официален сайт
IMDb

Филмът е бил избран във фестивала за документални филми на телевизия Ал-Джазира в Доха, Катар (Април, 2011), както и в българския фестивал Златен ритон, Пловдив.

Сюжет редактиране

България в началото на 90-те години на 20 век е България на надеждата. Стотици хиляди хора заливат неудържимо улиците и вярват, че слагат началото на ново, свободно и демократично общество. В следващите няколко години обаче реформите на новото управление превръщат амнистирани престъпници и бивши спортисти в улични бригади, рекетьори и охранителни фирми. С тези бригади съвременните строители на България приватизират държавата. Двадесет години по-късно един човек се изправя да разкаже тяхната и своята история. Самият той е бивш борец и спортист - Георги Стоев. Базиран на неговите книги, „Имало едно време на Изток“ пресъздава митологичната реалност на 90-те години в България. Към игралните сцени са добавени различни гледни точки на коментатори, като културолога проф. д-р Георг Краев, антрополога Харалан Александров, историка проф. д-р Андрей Пантев, както и лични приятели на Георги Стоев, сред които поетът Румен Леонидов и писателят Палми Ранчев. Историите от подземния свят са допълнително разработени и с архивни кадри и снимки, избрани от почти всички български национални телевизии и информационни агенции.[2]

Архив редактиране

Избрани части от интервютата на Георги Стоев с Венета Райкова в телевизионното предаване „Горещо“ водят разказвателната линия на този филм.[1] Архива от повечето поръчкови убийства в България от края на 1990-те години илюстрира тежката криминална реалност на българския преход.

Възстановки редактиране

Игрални възстановки пресъздават събития, срещи и случки описвани в книгите на Георги Стоев. С подходящо избрани артисти и статисти почти всички герои, описвани в книгите, присъстват в този филм. Тайни срещи на генерал Любен Гоцев и Младен Михалев - Маджо заемат трайна посока в сюжета. Израстването на Поли Пантев и Женята в йерархията на СИК, както и на самия Георги Стоев, водят разказа почти до края на филма.

Динамичните монтажни връзки между всички елемети, допълнително акцентирани чрез музиката на Васил Генев, изразяват агоналния сблъсък на Георги Стоев с полицията и прокуратурата, както и демитологизирането на няколко тайни, митични герои от книгите на Христо Калчев.

Екип редактиране

 
Екипът по времето на снимките

След няколко несполучливи опита с няколко снимачни екипа, продукцията спира работа за неопределено време още през ранната есен на 2009 година. Не след дълго обаче продуцентът и режисьор Демир Янев намира Мартин Балкански (оператор) и Владо Калоянов (звук) и снимките започват наново. Наваксвайки всякакви възможни затрудения, включително финансови, климатични и други, филмът завършва успешно снимки още през ранната зима на 2009 година. С два допълнителни снимачни дни – един през март и един май 2010 година. Монтажът приключва август 2010 година.

Източници редактиране

Външни препратки редактиране