Имелда Ромуалдес Маркос (на тагалог: Imelda Romualdez Marcos; родена Имелда Ремедиос Виситасион Ромуалдес, на испански: Imelda Remedios Visitación Romuáldez) е вдовица на бившия президент на Филипините Фердинанд Маркос. Тя служи като първа дама на страната си в периода 1965 – 1986 г.[1][2] Смята се, че двамата незаконно са присвоили няколко милиарда долара,[3][4][5][6] повечето от които все още не са открити.[7] Богатството ѝ към 1979 г. е оценено на 24 млрд. долара, а днес възлиза на поне 30 млрд. долара. Става известна с многохилядната си колекция от обувки.

Имелда Маркос
Imelda Marcos
Имелда Маркос на посещение в Белия дом, 14 септември 1966
Имелда Маркос на посещение в Белия дом, 14 септември 1966

Родена

Религия католицизъм
Семейство
Съпруг Фердинад Маркос

Уебсайт
Имелда Маркос в Общомедия

Имелда се жени за Фердинанд през 1954 г., който ѝ предлага брак единадесет дни след запознанството им. През 1965 г. Фердинанд става президент на страната, а тя – първа дама.[8] Навикът ѝ да предприема многобройни грандиозни архитектурни проекти с публични средства превръща името ѝ в нарицателно за разхищение във Филипините.[9][10]

Тя и семейството ѝ става печално известно с охолния си живот през период, когато страната е в икономическа криза и бушуват граждански протести.[11] Тя прекарва голяма част от времето си в чужбина, на държавни визити, екстравагантни балове и харчи голяма част от държавните пари по лични вещи.

Жълтата революция през февруари 1986 г. сваля режима на Маркос и го принуждава да избяга в изгнание на Хаваите.[12] През 1991 г. президентът Корасон Акино позволява на семейството на Маркос да се завърне във Филипините, след като Маркос умира през 1989 г.[13] Имелда Маркос е избрана четири пъти в Палатата на представителите на Филипините.[14]

Тя и съпругът ѝ са известни с това, че държат рекорд на Гинес за „най-голям обир на правителство“.[15][16] През ноември 2018 г. тя е обвинена в корупция за действията си отпреди четиридесет години, когато служи като губернатор на метрополния регион на Манила.[17][18]

ИзточнициРедактиране

  1. Katherine Ellison, Imelda, Steel Butterfly of the Philippines, McGraw-Hill, New York, 1988. ISBN 0-07-019335-5
  2. Imelda: a Story of the Philippines, Beatriz Francia
  3. REPUBLIC OF THE PHILIPPINES, petitioner, vs. HONORABLE SANDIGANBAYAN (SPECIAL FIRST DIVISION), FERDINAND E. MARCOS (REPRESENTED BY HIS ESTATE/HEIRS: IMELDA R. MARCOS, MARIA IMELDA [IMEE MARCOS-MANOTOC, FERDINAND R. MARCOS, JR. AND IRENE MARCOS-ARANETA) AND IMELDA ROMUALDEZ MARCOS, respondents.]. // Посетен на 15 November 2018.
  4. Davies, Nick. The $10bn question: what happened to the Marcos millions?. // The Guardian. 7 May 2016. Посетен на 26 май 2018.
  5. Manapat, Ricardo (1991) Some Are Smarter Than Others. Aletheia Press.
  6. Through the Years, PCGG at 30: Recovering Integrity –A Milestone Report. Manila, Republic of the Philippines Presidential Commission on Good Government, 2016.
  7. Warf, Barney. Handbook on the Geographies of Corruption. Cheltenham, UK, Edward Elgar Publishing, 2018. ISBN 9781786434746. с. 335.
  8. The Woman Behind the Man. // 25 април 2018. Посетен на 14 ноември 2018.
  9. Libingan ng ...?. // Yes!. 1 септември 2016.
  10. Imeldific at 82. // Philippine Daily Inquirer, 14 август 2011.
  11. Tully, Shawn. My afternoon with Imelda Marcos. // Fortune. 9 януари 2014.
  12. Duet for EDSA: Chronology of a Revolution. Manila, Philippines, Foundation for Worldwide People Power, 1995. ISBN 978-9719167006. OCLC 45376088.
  13. Marcelo, Elizabeth. Cases vs Marcoses, cronies remain pending at Sandigan since late '80s. // The Philippine Star. 11 септември 2017. Посетен на 9 ноември 2018.
  14. Pacquiao, Imelda Marcos wealthiest House members. // Rappler. 23 май 2013.
  15. Greatest robbery of a Government. // Посетен на 14 декември 2016.
  16. Imelda Marcos Weeps on Return to Philippines. // Los Angeles Times, 4 ноември 1991.
  17. Imelda Marcos convicted of graft, sentenced to prison. // NBC News. 9 ноември 2018. Посетен на 10 ноември 2018.
  18. Gutierrez, Jason. Imelda Marcos Is Sentenced to Decades in Prison for Corruption. // The New York Times. 9 ноември 2018. Посетен на 9 ноември 2018.