Именителен падеж
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Именителният падеж или номинативът (на латински: casus nominativus) е падеж, който обичайно обозначава подлога на изречението. Най-често именителен падеж се използва и за речниковата форма на дадено име.
Разновидности на именителния падежРедактиране
Именителният падеж е присъщ за подлога в изречението, но в славянските и някои други езици съществуват и две други разновидности на именителния падеж:
- Именителен предикативен, който се среща при сказуемното определение, и
- Именителен на темата (именителен за представяне), който се наблюдава при изолирана синтактична единица, след която следва изречение, тематично свързано с нея, напр.:
В японски се разграничават два вида именителен падеж:
- Именителен падеж на рематичния подлог, с окончание –ga, напр.:
- Tochuu-ni norikae-ga arimasu-ka? (Има ли прекачване по пътя?; букв. „Пътя по прекачване има ли?“)
- Именителен падеж на тематичния подлог, с окончание -wa, напр.
- Watashi-wa rokuji-ni okimasu (Ставам в шест часа; букв. „Аз в шест часа ставам“)
Остатъци от именителния падеж в българскиРедактиране
Българският език загубва почти изцяло падежната флексия на имената и именната му система преминава към аналитичен строеж. Радикалните промени в областта на категорията падеж стават причина днес граматичните отношения да се изразяват предимно чрез обща форма (casus generalis, общ падеж) на имената в съчетание с предлози. Тази обща форма е най-често наследник на номинатива, но в някои диалекти е производна и на акузатива. Косвени следи от старобългарския номинатив се запазват в старите n-основи: камы – камък, пламы – пламък (а не: *камен или *пламен).
В съвременния български книжовен език от категорията падеж има остатъци, като най-много падежни форми са запазени при местоименията, а при съществителните, прилагателните имена, притежателните местоимения и други съществува изкуствено разграничаването по падеж при членуваните форми в м.р. ед.ч, където в именителен падеж се поставя пълен член, а във всички останали падежи – кратък член.
Ползвана литератураРедактиране
- Стоян Стоянов Граматика на българския книжовен език, С. 1964
- Граматика на съвременния български книжовен език, том II. Морфология, С. 1983
- Стефан Младенов История на българския език, С. 1979
- Розенталь Д. Э и М. А. Теленкова Словарь-справочник лингвистических терминов, М. 1976
- Увод в изучаването на южнославянските езици, С. 1986
- Лаврентьев Б.П. Самоучитель японского языка, М. 1982
- Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb 1979