Императорски пингвин
Императорският пингвин (Aptenodytes forsteri) е вид нелетяща птица от семейство Пингвинови и негов най-голям представител.
Императорски пингвин | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Почти застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
G. R. Gray, 1844 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Императорски пингвин в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Физически характеристики
редактиранеВъзрастните тежат 30 kg и са високи 1,1 m. Мъжкият има коремна гънка между краката си, където пази яйцето. Главата и крилете на императорския пингвин са черни, а коремът е бял. Човката е виолетово-розова. От двете страни на врата има жълто-оранжева отсенка, която избледнява малко над гърдите. Мъжкият се различава от женската по своя вид. Императорският пингвин прилича на кралския пингвин.
Малките имат светлосив пух, който не блести като оперението на родителите им, а е вълнен и матов. По този начин те приемат възможно най-голямо количество топлина, която е жизненоважна за тях, понеже все още не могат да регулират телесната си температура.
Разпространение
редактиранеСреща се по крайбрежието на Антарктида и в прилежащите морета, където се храни. Гнезди единствено на континента.[2]
Начин на живот и хранене
редактиранеГмурка се на дълбочина 150 – 250 m, за да си намери храна – предимно крил и дребни риби. Най-голямото измерено гмуркане е 565 m. Могат да прекарат 18 минути под водата, без да дишат. Плуват със скорост 6 – 8 km/h. За да се предпазят от мраза, десетки или дори стотици императорски пингвини се скупчват на едно място на сушата, като се редуват кой да е по средата.
Неприятели на императорския пингвин са морският леопард, косатката и акулата.
Размножаване
редактиранеМоногамни птици. Отдалечават се на 90 km от океана, за да стигнат до размножителните си територии. Мъжките започват да ухажват женските през март-април, когато температурите падат до -40 °C. През май-юни женската снася едно яйце, което тежи около 450 g, и веднага го оставя, за да прекара зимата край океана. Мъжкият мъти яйцето в коремната си гънка около 65 дни, като не ловува и разчита единствено на хранителните си резерви. За да пести енергия, той спи през по-голямата част от времето. За да се предпазят от студа (до -70 °C) и вятъра (скорост до 200 km/h), мъжките се събират на едно място, като се редуват кой да стои по средата. Ако малкото се излюпи преди майката да се върне, бащата го слага на ходилата си, покрива го с гънката си и го храни с бяло млечно вещество, което се отделя от специална жлеза в хранопровода му. Женската се връща след месец-два, като вече е поела известно количество храна в корема си, която повръща, за да нахрани малкото си. Тогава тя поема закрилата над пингвинчето за няколко седмици и чака своя партньор да донесе на свой ред храна. Когато станат на два месеца, възрастните устройват на малките „ясли“, където те получават топлина и закрила, като все още се хранят от своите родители. 60 – 70% от малките не доживяват своето пълно развитие.
Допълнителни сведения
редактиранеЖивеят около 20 години, като според някои сведения достигат 40-годишна възраст. В началото и средата на 20 век са били изтребвани заради мазнината си.
Бележки
редактиране- ↑ Aptenodytes forsteri (G. R. Gray, 1844). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ Оденинг (1989), с. 70
Литература
редактиране- Оденинг, Клаус. Животните на Антарктика. Земиздат, София, 1989, стр. 70 – 73
- Морска фауна: Пингвини. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 27 – 28. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)