Имперски княз (на немски: Reichsfürst; на латински: princeps regni; imperii) в Свещената Римска империя е княз, получил имперската си територия само от краля или императора.

Около 1190 г. съществували 92 духовнически и само 22 светски благородници, които са представители от 14 рода, които са признати за имперски князе.[1] Към светските имперски князе принадлежали краля на Бохемия, херцозите на Империята, маркграфовете на Бранденбург, Майсен и Намюр, пфалцграфът при Рейн, ландграфът на Тюрингия и графът на Анхалт.

През 1521 г. съществували 24 светски имперски князе. След Имперския матрикул от 1521 г. духовнически князе са четиримата архиепископи на Магдебург, Залцбург, Безансон и Бремен и още 46 други епископи. През 1792 г. те са 33, между тях двата архиепископи на Залцбург и Безансон и 22 епископи.

През края на 18 век имало 61 имперски князе

Източници

редактиране
  1. Mertens, S. 71

Литература

редактиране