Ингрид Бергман (на шведски: Ingrid Bergman, [ˌiŋːɹid ˈbæɹːʝman], по правилата за транскрипция[1]Бериман) е шведска актриса, носителка на три Оскара. [2] През 1999 г. Американският филмов институт включва Бергман на четвърто място в класацията на най-големите жени звезди на класическото холивудско кино[3].

Ингрид Бергман
Ingrid Bergman
шведска актриса
Ingrid Bergman - Gaslight 44.jpg
Родена
Починала
Погребана Швеция

Националност Флаг на Швеция Швеция
Религия Лутеранство
Професия актриса
Актьорска кариера
Активност 1932 – 1982
Оскари

Най-добра женска роля:
1944 „Светлина от газова лампа“
1956 „Анастасия“

Най-добра поддържаща женска роля:
1974 Убийство в Ориент Експрес
Награди Еми Най-добра женска роля:
1960 „Завъртане на винта“
1982 „Жена наречена Голда“
Награди Златен глобус Най-добра женска роля:
1945 „Светлина от газова лампа“
1946 „Камбаните на света Мария“
1957 „Анастасия“
1983 „Жена наречена Голда“
Награди на БАФТА Най-добра второстепенна женска роля:
1974 Убийство в Ориент Експрес
Семейство
Съпруг Арон Петер Линдстрьом
(1937 – 1950; развод)
Роберто Роселини
(1950 – 1957; развод)
Ларс Шмидт
(1958 – 1975; развод)
Деца 4, Изабела Роселини

Уебсайт www.ingridbergman.com
Ингрид Бергман в Общомедия

БиографияРедактиране

Ингрид Бергман е родена в семейството на германката Фридел Адлер, родом от Кил, и на шведа Юстус Самуел Бергман, който е фотограф. Кръстена е на принцеса Ингрид Шведска. Майка ѝ умира, когато Ингрид е на две години. След ранната смърт на майката бащата насърчава актьорския талант на Ингрид още от малка. Той умира девет години след съпругата си и оттогава Ингрид живее с чичо си.

Бергман посещава драматическото училище към Кралския драматичен театър в Стокхолм и получава първата си гласова роля в шведски филм през 1935 г. През 1937 г. тя се омъжва за зъболекаря (по-късно мозъчен хирург) Петер Линдстрьом. На следващата година се ражда дъщеря им Пиа Линдстрьом.

След като се снима в повече от десет шведски и един немски филми, тя получава покана от холивудския продуцент Дейвид Селзник за снимки във филма „Интермецо“ (1939). През 1940-те години тя изучава актьорско майсторство в школата „Actors Laboratory“ на театралния педагог Михаил Чехов (племенник на Антон Чехов).

През 1942 г. Ингрид Бергман играе ролята на Илза Лунд във филма „Казабланка“ – една от най-ярките и знаменити роли в нейната плодотворна актьорска кариера, където партнира на Хъмфри Богарт. Ингрид не обича „Казабланка“ и се дразни, когато я молят да разказва за филма. „Снимала съм се в толкова филми, които бяха по-важни, но хората се интересуват само от филма с Богарт“. За Хъмфри Богарт тя казва: „Аз никога не съм го познавала истински. Да, целувала съм го, но не го познавам.“

За ролята си във филма „Газова светлина“ (Gaslight) (1944) Ингрид печели първия си Оскар за най-добра женска роля.

През 1949 г. Ингрид Бергман напуска Холивуд – така започва един от най-сложните периоди в живота ѝ. Разводът с Петер Линдстрьом, който е следствие от бурния ѝ роман с известния италиански кинорежисьор Роберто Роселини, изправя срещу нея цялата американска общественост. Трябва да се каже, че скандалът, продължил много години, заради който всички филми на Роселини, с или без участието на Бергман, се бойкотират както от зрителите, така и от критиците, е силно раздут от медиите. Бергман ражда син на Роселини, Робертино. В резултат на скандала Бергман заминава за Италия, напускайки мъжа си Линдстрьом и дъщерята Пия. След публична битка за развод, Бергман и Роселини се женят на 24 май 1950 г. През 1952 г. им се раждат дъщерите-близначки Изабела Роселини, която впоследствие става актриса и модел, и Изота Ингрид Роселини, която става професор по италианска литература.

Актрисата се снима във филми на Роселини дълго време, същевременно играе в театри и се грижи за трите си деца. През 1957 г. Ингрид Бергман се развежда с Роберто Роселини поради негова извънбрачна връзка.

През 1956 г., с изпълнението на главната роля във филма „Анастасия“ (1956) Бергман с триумф се завръща към работата си в Холивуд и за втори път получава премията Оскар. Участва и в театрални постанови. Скоро се жени за театралния продуцент, шведа Ларс Шмидт. Бракът просъществува до 1970 г.

Бергман е председател на журито на фестивала в Кан през 1973 г.

Ингрид печели третия си Оскар (и първи в категорията Оскар за най-добра поддържаща женска роля) за изпълнението си в „Убийство в Ориент Експрес“ (1974).

Тя печели Оскари три пъти в кариерата си и, заедно с Мерил Стрийп, е втората актриса след Катрин Хепбърн, печелила най-много пъти престижното отличие. Това, което я отличава от другите актриси в Холивуд още от началото на кариерата ѝ, е, че тя не си сменя името, не се подлага на никакви процедури за разкрасяване и е една от актрисите с най-висок ръст.

През 1974 г. Бергман е диагностицирана с рак на гърдата, който първоначално е лекуван успешно. Заболяването се възобновява отново в началото на 1980-те години. През 1982 г., вече тежко болна, тя снима своя последен филм, „Жена на име Голда“, в който играе Голда Мейр. Умира на 67-ия си рождения си ден в Лондон.

Избрана филмографияРедактиране

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1942 Казабланка Casablanca Илза Лунд (Ласло) Майкъл Къртис
1943 За кого бие камбаната For Whom the Bell Tolls Мария Сам Ууд
1945 Омагьосаният Spellbound Д-р Констанс Питърсън Алфред Хичкок
1945 Саратога Saratoga Trunk Клио Дълейни Сам Ууд
1953 Ние жените (Ингрид Бергман) Siamo donne (Ingrid Bergman) Ингрид Бергман Роберто Роселини
1958 Недискретно Indiscreet Ана Калман Стенли Донън
1959 Обратно завинтване The Turn of the Screw Гувернантката Джон Франкенхаймър
1965 Жълтият Ролс-Ройс The Yellow Rolls-Royce Герда Милет Антъни Аскуит
1974 Убийство в Ориент Експрес Murder on the Orient Express Грета Олсон Сидни Лумет

БиблиографияРедактиране

  • Ингрид Бергман. Моят живот. С., Наука и изкуство, 1989.

ИзточнициРедактиране

  1. Наредба 6 за транскрипция...
  2. www.imdb.com
  3. AFI's 100 Years ... 100 Stars. // American Film Institute, 16 юни 1999. Архивиран от оригинала на 27 март 2019. Посетен на 20 февруари 2012.

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за