Индже войвода

български хайдутин
Тази статия е за хайдутина. За селото вижте Индже войвода (село).

Стоян, наречен Индже войвода, е един от най-прославените български хайдути.

Индже войвода
български хайдутин
Роден
1755 г.
Починал
1821 г. (66 г.)

Биография

редактиране

Истинското му име е Стоян. Получава прякора си Индже (от турски: ince, тънък) вероятно по времето когато е кърджалийски главатар на дружина в Стара планина, по време на безредиците в Османската империя от края на 18 век и началото на 19 век.

Според някои автори (Боев, 1956) родното село на Индже е Доганджа (днес на територията на Турция, близо до българското село Капитан Андреево). Според друга версия, описана в „Индже еничарина“ (2006 г.) от Денис Гийо, Стоян е родом от селата северно от Бакаджика. Според последните проучвания на доцент Милю Петров и Янка Велкова Милчева (1939 – 2011) Стоян Индже войвода е роден в с. Попово (Папазкьой), община Болярово, от малък останал сирак, майка му се омъжва повторно в Сливен, за това се смята, че той е роден в Сливен. На седемгодишна възраст е даден от втория си баща в школата за еничари в Цариград, където получава прозвището си заради фигурата си и големите си способности на боец. Включен е във формирование за изтребване на разбойници. По пътя към България убива турския военен ръководител и е избран за главатар.

През 1799 година Индже е сред помощниците на големия кърджалийски главатар Кара Фейзи, с когото завземат Лозенград и контролират околностите му с 500 – 600 конници. Малко след това Кара Фейзи напада керваните, връщащи се от Сливенския панаир, разбива охраняващата ги армия, заграбва огромна плячка, оценявана на 3 милиона гроша, след което се оттегля на север от Стара планина. По това време водена от Индже банда опожарява Калофер.[1]

По-късно се разделя с кърджалийството и повежда конна хайдушка дружина из Странджа, Сакар и Бакаджиците. Знаменосец му е бил Кара Кольо Омарчалията. Индже се е отличавал с големи организаторски заложби и смелост. Според предание се е опитал да организира бунт срещу султанската власт в началото на 19 век. През 1806 г. заминава за Молдова, където служи в гвардията на молдовските князе. По това време е наричан капитан Индже и Стоян волентир. Взема участие във въстанието в Дунавските княжества от 1821 г. като хилядник, заедно с Кара Кольо. Геройски загива на 17 юни 1821 в битката при Скулени на река Прут.[2][3]

За Индже войвода има различни предания и за него са създадени много народни песни, представящи го като закрилник на българите. Образът на войводата вдъхновява Йордан Йовков за разказа му „Индже“ (1926) от цикъла „Старопланински легенди“.

На Индже войвода е наречена улица в кварталите „Разсадник-Коньовица“ и „Илинден“ в София (Карта).

В литературата

редактиране
  • Повестта „Кърджалията“ на А.С. Пушкин, 1834 г.
  • Разказът „Индже“ на Йордан Йовков, 1926 г.[4]
  • Романът „Индже Войвода“ на Константин Петканов, 1935 г.
  • Сборникът „Песни за Индже войвода“, съставител Тодор Моллов[5]
  • Сборникът „Народни песни за Индже войвода“, съставен от Милю Петров
  • Стихотворението „Индже“ на Петя Дубарова[6]
  • Повестта „Индже“ от Ема Йончева
  • „Индже еничарина“ от Денис Гийо

В театъра

  • Театралната постановка "Как Инджето не стана цар", по текст и под постановката на проф. Пламен Марков, 2018 г.
  1. Мутафчиева 2008, с. 233 – 234, 400.
  2. История на гр. Сливен, т. II, с. 50 – 51.
  3. Пламен Павлов, Познатият и непознат Индже войвода, Fakel.bg, 27 декември 2014 г.
  4. Йордан Йовков, „Индже“ (разказ), Slovo.bg.
  5. „Песни за Индже войвода“, съставител Тодор Моллов, Liternet.bg.
  6. Петя Дубарова, „Индже“ (стихотворение), Slovo.bg.
Цитирани източници

Външни препратки

редактиране