Отваря главното меню
Тази статия е за село Индже войвода. За хайдутина вижте Индже войвода

Индже войвода е село в Югоизточна България. То се намира в община Созопол, област Бургас. До 1934 година името на селото е Урумкьой.[1]

Индже войвода
Общи данни
Население 266 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 91,301 km²
Надм. височина 297 m
Пощ. код 8149
Тел. код 05516
МПС код А
ЕКАТТЕ 32737
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Созопол
Панайот Рейзи
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено край малката Изворска река, на 36 км южно от Бургас, 34 км от Малко Търново и 3 км западно от международния път „Е-87“ от Бургас за Малко Търново. Намира се в северното подножие на Босненския рид, в горното течение на река Изворска.

Селото се намира в нископланинския район на Странджа и е обградено от широколистни гори. Към момента населението на селето е от 156 жители.

ИсторияРедактиране

За първи път селото се споменава през 1731/32 г. с името Урум (Гръцко село), а по-късно Урум кьой. Смята се, че първите му заселници били кошничари „кариоти“ – погърчени българи, но селото е основано вероятно около средата на 1600 г. Според Константин Иречек селището е основано от гърчеещи се българи (караити), пристигнали от Елховския и Тополовградския райони. Така сред чисто българските села, в тази част на Странджа се появило гръцкото село Урум кьой, което местното християнско население не приело с добри чувства.

През 1934 г. името на село Урум кьой е заменено съгласно заповед №2820/обн. от 14 август 1934 г. с Индже войвода, на името на войводата Индже от началото на ХІХ век. В къщата, където той е ранен, има поставена паметна плоча.

В Индже войвода до 1877 г. основен поминък на местните жители е животновъдството – овце, кози и по-малко говеда, дърводобив и малко земеделие.

По време на Освобождението, трагична била съдбата на Урумкьово, където между другото, черкези и турци извършвали големи безчинства към момичета и момчета на по 8 г., след което ги убивали. След Освобождението с. Урум кьой по силата на Берлинския договор остава в пределите на Източна Румелия. Границата преминава непосредствено от южната страна на селото. След Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г., селото е към България.

Селското общинско управление е създадено през април 1881 г. и дълги години се е помещавало, в стар турски хамбар. Дотогава селото е причислено към с. Вършило. Село Урум кьой е самостоятелна община от 1900 до 1934 г. През 1927 г. започва прокарването на 3 км. шосе от разклона на пътя Бургас-Малко Търново до селото. През 1934 г. общината с 1600 души население се закрива и селото е прехвърлено към с. Зидарово, а от 1937 г. към с. Крушевец. След 1940 г. кметството се премества в сградата на старото училище, а от 1946 г. до 1958 г. е Самостоятелен народен съвет. След това до 1979 г. е към Селски общински народен съвет с. Извор. Оттогава насам е към Община Созопол.

Първото училище „Св. Св. Кирил и Методий“ се открива в края на ХІХ в. Сградата му е завършена през 1940 г. В селото идват за учители прогресивни хора от Странджа и страната, които организират разнообразен културен живот. През 1885 г. започва строежът на църквата „Св. пророк Илия“ и се завършва през 1890 г. Първият български свещеник от 1888 г. е поп Никола, след него от 1893 г. до 1905 г. е Хр. Димитров. През 1941 – 1943 г. свещеник е К. Иванов. Ремонти за извършвани през 1924, 1926 и 1960 г. През втората половина на ХХ В. църквата е изоставена и полуразрушена. След събрани дарителски средства е открита през 2001 г. В селото има три параклиса – „Св. Илия“ – открит на 20.07.2006 г. „Св. Елена“; „Св. Георги“; на около 4 км от селото посока Бургас се намира параклис „Св. Георги“.

През 20-те години на XX век в селото за кратко съществува толстоистка колония.[2] По-късно през 1928 г. е открито читалище „Наука“. Горска кооперация „Босна“ – Урум кьой е основана през 1928 г. От 1932 г. се присъединява към Странджанския районен горско-кооперативен съюз. След демократичните промени се създава земеделска кооперация, която през 2000 г. е ликвидирана.

В Отечествената война 1944 – 1945 г. от селото участват следните: Ст. Шейретов, Хр. Димитров, Ж. Колибаров, Ив. Тонев, Т. Сазанов, като граничар през 1952 г. е убит Ж. Жеков. Родом от Индже войвода е Иван Щерев – един от 44-та антифашисти, останали в историята с бягството, организирано през 1925 г. от превърнатия в затвор манастир на остров Св. Анастасия.

ЗабележителностиРедактиране

  • Архитектурен ансамбъл – комплекс от стари къщи от ХІХ в., изградени в странджански архитектурен стил. 62 къщи са обявени за паметници на архитектурата;
  • Пещера „Липата“, с дълбочина 41 метра;
  • Защитена местност „Казаков вир“ – обявена е през 2003 г. с цел опазване на скални образувания, карстов извор и естествени местообитания на редки растителни и животински видове;
  • На 6 август 2016 г. е открита паметна плоча на загиналите от селото във Втората световна война.

Редовни събитияРедактиране

Ежегодно, в първата събота и неделя на месец август се провежда събор, с народни борби.

ЛичностиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  2. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 47.