Д-р Хенри Уолтън „Индиана“ Джоунс младши[1] (на английски: Henry Walton „Indiana“ Jones, Jr.) е измислен герой и професор по археология, известен най-вече от филмите. Измислен е от Джордж Лукас и се появява за първи път на екран в „Похитителите на изчезналия кивот“ (1981), а след това и в „Индиана Джоунс и храмът на обречените“ (1984), „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“ (1989), „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп“ (2008), " Индиана Джоунс и реликвата на съдбата" (2023), както и в телевизионния сериал „Хрониките на младия Индиана Джоунс“ (от 1992 до 1996 г.). Той е и главен герой на книги, комикси, видеоигри и други.

Харисън Форд в ролята на Индиана Джоунс, 2007 г.

Най-успешно Индиана Джоунс е изигран от Харисън Форд в поредицата на Джордж Лукас и Стивън Спилбърг – „Похитителите на изчезналия кивот“, „Индиана Джоунс и храмът на обречените“, „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“ и „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп“, "Индиана Джоунс и реликвата на съдбата", но ролята е изпълнявана и от Ривър Финикс (като младия Индиана в „Последният кръстоносен поход“), Кори Кариър, Шон Патрик Фланъри и Джордж Хол (съответно в ролята на Джоунс като дете, юноша и възрастен в „Хрониките на младия Индиана Джоунс“). Дъг Лий и Дейвид Еш дублират гласа му в компютърните игри на LucasArtsIndiana Jones and the Fate of Atlantis („Индиана Джоунс и съдбата на Атлантида“), Indiana Jones and the Infernal Machine („Индиана Джоунс и адската машина“) и Indiana Jones and the Emperor's Tomb („Индиана Джоунс и гробницата на императора“).

Основните фактори за известността на персонажа са неговият легендарен външен вид (неизменните камшик, широкопола шапка и кожено яке), чувството му за хумор, дълбоките му познания за много древни цивилизации и езици и фобията му от змии.

През 2008 г. Индиана Джоунс е поставен на шесто място в класацията на английското списание Емпайър за най-велики филмови герои на всички времена, а през 2010 г. – на второ място в класацията на Тайм за най-велики измислени герои на всички времена, като е изпреварен само от Шерлок Холмс.

Пълнометражни филми редактиране

Индиана Джоунс, изигран от Харисън Форд, се появява за пръв път във филма от 1981 г. „Похитителите на изчезналия кивот“, режисиран от Стивън Спилбърг и продуциран от Джордж Лукас, Франк Маршъл и Хауърд Казаниян. Представен е като известен професор по археология, който преподава в измисления колеж Маршъл (по името на продуцента) в Кънектикът, САЩ. Самото действие се развива през 1936 г., когато американското правителство изпраща д-р Джоунс да търси Кивота на Завета, в който се съдържат плочите, на които Бог е написал своите десет заповеди. Негови спътници са Мериън Рейвънууд (в ролята Карън Алън) и Салах (Джон Рис-Дейвис). Индиана трябва да намери Кивота преди нацистите, които също са в търсене на огромната му сила, с цел да я използват за военни цели. Те на свой ред са подпомагани от френски археолог и отколешен враг на Джоунс – Рене Белок (Пол Фрийман). Филмът пожънва огромен успех и получава четири награди Оскар – за специални ефекти, сценография, монтаж и звук.

Втората част от поредицата „Индиана Джоунс и храмът на обречените“ всъщност е предистория на „Похитителите на изчезналия кивот“, тъй като действието в нея се развива една година по-рано – през 1935 г. Тя се появява по кината през 1984 г., като режисьор е отново Стивън Спилбърг, а продуценти – Франк Маршал, Джордж Лукас, Катлийн Кенеди и Дейвид Уотс. Този път, по стечение на обстоятелствата, Индиана попада в Индия заедно със спътниците си Уили Скот (Кейт Капшоу) и Малчо (Джонатан Ке Куан). Тримата попадат в село, сполетяно от голямо нещастие – група сектанти, кланящи се на богинята Кали, са отвлекли децата им и са откраднали свещен камък, който е носел плодородие. Д-р Джоунс, Уили и Малчо предприемат пътуване към близкия храм, за да спасят децата и върнат камъка в селото. Този път филмът получава само един Оскар – за специални ефекти.

През 1989 г. се появява и третата част от поредицата – „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“. Отново режисиран и продуциран от същия екип, този филм се връща към формулата от оригинала и пак изпраща д-р Джоунс в надпревара с нацистите – този път за откриването на друг библейски артефакт, Свещения граал. Завръщат се познатите от „Похитителите на изчезналия кивот“ герои Салах и Маркъс Броуди, а отрицателни герои са работещите за Третия райх Уолтър Донован (Джулиън Глоувър), д-р Елза Шнайдер (Алисън Дуди) и др. Самото действие се развива през 1938 г., като този път на сцената излиза и бащата на Индиана – Хенри Джоунс (в ролята Шон Конъри). Във филма е включена и прелюдия към основната история, в която Ривър Финикс играе ролята на 13-годишния Индиана Джоунс и която разкрива произхода на неговия страх от змии, известната му шапка, белега на брадата му и умението да си служи с камшик. Филмът получава отново само един Оскар – и отново за специални ефекти, макар и до днес да е считан от много хора за най-добрия от поредицата.

През 2008 г. излиза „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп“. В нея действието се развива през 1957 г., т.е. в разгара на Студената война. В този филм вече далеч по-възрастният д-р Джоунс е в надпревара със съветски агенти, търсейки силата на мистичен кристален череп, открит в Южна Америка от негов бивш колега – Харълд Оксли (Джон Хърт). Непромененият спрямо „Последният кръстоносен поход“ режисьорски и продуцентски екип решава да върне на сцената познатата от първата част Мериън Рейвънууд, а новото лице сред героите е Мът Уилямс (Шая Лебьоф), който впоследствие се оказва биологичен син на Индиана. Ролята на Ирина Спалко – приближен на Сталин учен и основен отрицателен герой, е поета от Кейт Бланшет. Въпреки големите очаквания, филмът среща противоречиви и дори в по-голямата си част отрицателни отзиви и остава единственият от поредицата, който не спечелва нито един Оскар.

На 15 март 2016 г. е обявено, че петият филм ще бъде пуснат на 19 юли 2019 г., а Форд отново ще изпълнява главната роля. Спилбърг ще режисира филма, а Кенеди и Маршъл ще продуцират. Лукас няма да е замесен.[2] Действителната дата на премиерата е 30 юни 2023 г., а режисьор на филма е Джеймс Манголд. Спилбърг остава изпълнителен продуцент с Джордж Лукас.

Телевизия редактиране

От 1992 г. до 1996 г., Джордж Лукас продуцира телевизионния сериал „Хрониките на младия Индиана Джоунс“, който има образователен характер и запознава зрителите с редица исторически фигури и важни моменти, използвайки за това приключенията на Индиана Джоунс, но в детските и юношеските му години. Всички епизоди са изградени по една и съща формула – 93-годишният д-р Джоунс (в ролята Джордж Хол) представя историята, а след това следва самото приключение с участието на 10 (Кори Кариър) или 17-годишния Индиана (Шон Патрик Фланъри). В някои епизоди се появява дори Нийл Болейн като бебето Инди.

Сред историческите личности, които се появяват в сериала, са Лев Толстой, Панчо Виля, Ърнест Хемингуей и Мустафа Кемал Ататюрк, а действието се развива в почти цяла Европа, както и в страни като Египет, Китай, Индия и др.

Сериалът предоставя на зрителите допълнителна информация около биографията на персонажа, които не са известни от пълнометражните филми. Така например от „Хрониките на младия Индиана Джоунс“ става ясно, че той е роден на 1 юли 1899 г. и че презимето му е Уолтън (заимствано от презимето на Джордж Лукас). Споменава се, че е имал сестра на име Сузи, която е умряла като дете от треска, а също и че вече има дъщеря и внуци, които се появяват в някои епизоди на сериала. Представата за взаимоотношенията на Индиана с баща му, представени за пръв път в „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“, е обогатена с някои истории за приключения, в които двамата участват.

През 1999 г., преработен от Лукас, сериалът се появява на DVD и VHS под името „Приключенията на младия Индиана Джоунс“.

Видеоигри редактиране

След успехите на големия и малкия екран, персонажът Индиана Джоунс се появява и като герой в официално лицензирани видеоигри, дело на компанията LucasArts. Още през 80-те години на 20 век се появяват адаптации на оригиналната трилогия филми – „Похитителите на изчезналия кивот“, „Индиана Джоунс и храмът на обречените“ и „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“ (последната в две версии – екшън и куест).

През 1990-те издателите започват да издават игри с напълно оригинален сюжет – първата е Indiana Jones and the Fate of Atlantis („Индиана Джоунс и съдбата на Атлантида“) от 1992 г., в която действието се развива през 1939 г., а д-р Джоунс се впуска в традиционната надпревара с нацистите – този път в търсене на митичния континент Атлантида и силата на притежаващ огромна енергия метал, познат само на неговото население. Въпросната игра печели огромна популярност и е считана за един от най-добрите куестове, излизали някога на пазара.

Следва няколкогодишна пауза, докато в 1999 г. не се появява продължение – Indiana Jones and the Infernal Machine („Индиана Джоунс и адската машина“). Това издание за пръв път прокарва идеята за един по-възрастен главен герой, който този път се противопоставя не на нацистите, а на СССР, съдействайки на ЦРУ в търсенето на могъщ механизъм, изобретен от древните вавилонци и действието се развива през 1947 г.

През 2003 г., LucasArts издават още едно заглавие, което обаче не е хронологично продължение на „Индиана Джоунс и адската машина“, тъй като действието в него се развива непосредствено преди събитията във филма „Индиана Джоунс и храмът на обречените“. Играта е наречена Indiana Jones and the Emperor's Tomb („Индиана Джоунс и гробницата на императора“) и в нея Хенри Джоунс е нает от китайското правителство, за да разкрие тайните на първия император на Китай, както винаги възпрепятстван от традиционните нацисти.

В България редактиране

В българските дублажи героят е озвучен от Марин Янев, Христо Узунов и Петър Върбанов.

Източници редактиране

  1. Пълното име на героя се споменава в сериала „Хрониките на младия Индиана Джоунс“. Произходът на прякора „Индиана“, е обяснен във филма „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“.
  2. D'Alessandro, Anthony. Steven Spielberg & Harrison Ford Team Up For 'Indiana Jones 5', Disney Sets July 2019 Release // Deadline.com. 15 март 2016. Посетен на 15 март 2016.