Индипендънт“ (на английски: The Independent, в превод Независим) е британски онлайн вестник, създаден през 1986 г. като национален сутрешен печатен вестник. Наречен с прякора „Инди“, той започва като ежедневно издание и се променя в таблоиден формат през 2003 г.[5] Последното печатно издание е публикувано в събота, 26 март 2016 г., след което изданието преминава в цифров формат.[6]

„Индипендънт“
The Independent
Информация
ВидПечатен вестник (1986 – 2016)
Онлайн вестник (2016 – настояще)
Формат„Броудшийт“ (1986 – 2003)
„Таблоид“ (2003 – 2016)
Уебсайт (2016 – )
Начало7 октомври 1986 г.
Онлайн начало2016 г.
СобственициЕвгений Лебедев (41%)[1][2]
Султан Мохамед Абу Джадил (30%)[1][2]
Джъстин Бийм (26%)[2]
Малки акционери (3%)[2]
Издател„Индипендънт Диджитал Нюз Медия“
РедакторДжорди Грейг
ПолитическиЛиберализъм[3]
Социален либерализъм[4]
ДържаваОбединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
СедалищеКенсингтън, Лондон
Сайтindependent.co.uk
Индипендънт в Общомедия

Вестникът е контролиран от ирландеца Тони О'Райли от 1997 г., докато е продаден на руския олигарх и бивш офицер от Комитета за държавна сигурност Александър Лебедев през 2010 г.[7] През 2017 г. султан Мохамад Абулджадайел купува 30% от изданието.[8]

„Индипендънт“ е отличен като „Национален вестник на годината“ за 2003 г. на Британските награди за преса през 2003 г.[9]

Източници

редактиране
  1. а б Ruddick, Graham. Saudi ties raise doubts about Independent's editorial freedom // theguardian.com, 2017-08-04. Посетен на 2023-03-27. Muhammad Abuljadayel, who owns 30% of news site’s shares, works for investment arm of government-controlled bank NCB (на английски)
  2. а б в г Rajan, Amol. Is the Independent still independent? // bbc.co.uk, 2017-07-29. Посетен на 2023-03-27. Who is Sultan Muhammad Abuljadayel, the man who has just bought a 30% stake in the Independent online newspaper? (на английски)
  3. How the eagle spread its wings // independent.co.uk. Посетен на 2023-03-27. The Independent almost wasn’t The Independent. When the founders of the paper were taking the brave, even foolhardy, decision to start a new newspaper in 1986 – the first quality national paper to launch for more than a century – a variety of names were considered. (на английски)
  4. Richard Rudin, ed. (2011). Broadcasting in the 21st Century. Macmillan International Higher Education. p. 112. ISBN 978-0-230-34384-9. "...and a man with impeccable liberal credentials, being a former editor of the liberal–left newspaper The Independent."
  5. 'The Independent' launches tabloid version to give readers a choice // Media. independent.co.uk, 2003-09-27. Посетен на 2023-03-27. (на английски)
  6. Independent to cease as print edition // bbc.co.uk, 2016-02-12. Посетен на 2023-03-27. (на английски)
  7. Independent titles sold to Lebedev family company // independent.co.uk, 2016-03-25. Посетен на 2023-03-27. (на английски)
  8. Woodcock, Andrew. Sale of stake in Independent to Saudi investor has ‘no influence’ on editorial coverage, watchdog rules // News. independent.co.uk, 2019-09-16. Посетен на 2023-03-27. (на английски)
  9. 2003 British Press Awards // Press Awards Winners 2000 - 2008. pressawards.org.uk, 2004-03-16. Архивиран от оригинала на 2017-10-11. Посетен на 2023-03-27. (на английски)

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Independent в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​