Институт „Рузвелт“
Институтът „Рузвелт“ е либерален американски мозъчен тръст.[1]
| Институт „Рузвелт“ | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | аналитичен център за публична политика |
| Мото | Съхраняване на наследството на Франклин Делано Рузвелт и Елинор Рузвелт |
| Основана | 1987 |
| Седалище | Ню Йорк, САЩ |
| Локация | Ню Йорк, САЩ |
| Директор | Фелиша Уонг |
| Сайт | www.rooseveltinstitute.org |
| Институт „Рузвелт“ в Общомедия | |
Според устава на организацията тя съществува, „за да съхрани наследството и ценностите на Франклин и Елинор Рузвелт, като развива прогресивни идеи и възпитава смели лидери, работещи за възстановяването на обещанието, че Америка е шанс за всички“.[2] Седалището му е в Ню Йорк.[3]
Институтът Рузвелт е създаден през 1987 г. чрез сливането на Института „Елинор Рузвелт“ и Фондация „Четири свободи на Франклин Д. Рузвелт“.[4] През 2007 г. Институтът Рузвелт се слива с Институцията Рузвелт, сега известна като Мрежата на института Рузвелт.[5] Институтът е нестопански партньор на управляваната от правителството Президентска библиотека и музей Франклин Д. Рузвелт – първата президентска библиотека в САЩ. През 2009 г. института разширява дейността си с откриването на Центъра на четирите свободи – прогресивен политически мозъчен тръст и блог за икономическа политика.
Главен изпълнителен директор и президент на института от март 2012 г. е Фелиша Вонг – бивш член на Съюза за Демокрация.[6] През 2015 г. Институтът Рузвелт е включен в списъка на препоръчаните цели за финансиране на Съюза за Демокрация[7] Сред спонсорите на Института Рузвелт са и Фондация Форд, Фондация Уилям и Флора Хюлет, Фондация Макартър и Фондация Бауман.[8]
Дейност
редактиранеГлавният икономист на Института Рузвелт е нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц. През 2015 г. доклад, изготвен от Стиглиц, предлага промяна в 35-годишния курс на икономическата политика на САЩ.[9] Докладът е подкрепен от конгресмените Елизабет Уорън и Бил ДеБлазио от Демократическата партия, които присъстваха на пресконференцията, на която беше обявен.[10][11] Предложението на Стиглиц, изложено в 37 точки, включваше рогресивно данъчно облагане и разширяване на правителствените икономически програми.[12]
Списание Тайм нарича доклада на Стиглиц „пътна карта за това, което много привърженици на прогресивизма биха искали да се случи в политиката през следващите четири години.“[13] Според Вашингтон Поуст, планът на Института се "основава на убеждението, че повече държавна намеса може да реши повечето от икономическите предизвикателства пред Америка. Това е план, който очевидно е предназначен да обедини либералите, да разгневи привържениците на свободния пазар. и да накара някой кандидат за президент да премине вляво.[11]
През май 2017, Институтът публикува дългосрочно изследване, показващо връзката между социалното неравенство и щетите върху околната среда. В него авторите на изследването посочват, че „когато властта и богатството се разпределят по-неравномерно, богатите и силните получават повече възможности да насочат ефекта от екологичните щети върху бедните и по-слабите“[14][15]
Съвет на директорите
редактиранеСъветът на директорите на Института Рузвелт включва:[16]
- Карън Адлер
- Бенджамин Барнс, американски инвеститор в недвижими имоти, политик и лобист
- Кейт Брандт
- Уол Коксъм, основател и главен изпълнителен директор на Mobility Capital Finance, Inc.
- Лиса Д. Кук, професор по икономика и международни отношения в Мичиганския държавен университет
- Кристи Джордж, директор на New Media Ventures
- Уилям Грифит
- Фей Хартог-Левин, американски адвокат, консултант и дипломат
- Джеймс П. Хофа, Първи президент на International Brotherhood of Teamsters[17]
- Джас Джол, бизнес архитект в Salesforce
- Джордж Нокс
- Кийт Местрих, президент и главен изпълнителен директор на Amalgamated Bank
- Сали Минар
- Макенфъс III, партньор в офиса на DC Gibson Dunn
- Нанси Рузвелт Ирландия
- Никълъс У. Рузвелт, сътрудник в право на J. Abrams, P.C.
- Фийби Рузвелт
- Анна Елинор Рузвелт
- Пол Ръд
- Бернард Шварц, председател и главен изпълнителен директор на BLS Investments
- Амиш Шах
- Пол М. Спароу, директор на библиотеката и музея Франклин Д. Рузвелт
- Ранди Вайнгартен, президент на Американската федерация на учителите
- Брайън Улф
- Уилям Вандън Хювел, почетен председател и основател на Института „Франклин и Елинор Рузвелт“, и „Франклин Д. Рузвелт Четири свободи“, LLC.
- Катрина Ванден Хювел, редактор и издател на The Nation
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Report by Clinton Adviser Proposes ‘Rewriting’ Decades of Economic Policy
- ↑ About Us,Roosevelt Institute
- ↑ Roosevelt Institute Campus Network Offers Summer Opportunities for Student Organizers
- ↑ Hoffman Beasley, Maurine, Cowan Shulman, Holly, Beasley, Henry. The Eleanor Roosevelt Encyclopedia. Greenwood Publishing Group, 2001. ISBN 9780313301810. с. 337.
- ↑ Payne, Erica. Practical Progressive: How to Build a 21st Century Political Movement. Public Affairs, 2008. ISBN 9781586487195. с. 286.
- ↑ Roosevelt Institute Names Felicia Wong New President & CEO, архив на оригинала от 15 юни 2015, https://web.archive.org/web/20150615010450/http://www.rooseveltinstitute.org/roosevelt-institute-names-felicia-wong-new-president-ceo, посетен на 11 март 2019
- ↑ Wealthy donors on left launch new plan to wrest back control in the states
- ↑ Amherst College's Roosevelt Institute to share in $750 000 MacArthur Award
- ↑ Middle Class Is Disappearing, at Least From Vocabulary of Possible 2016 Contenders
- ↑ 37 ways to un-rig the U.S. economy so it no longer favors the rich
- ↑ а б Liberals have a new manifesto for fighting inequality, and it’s very liberal
- ↑ Hillary Will Run Against The 1980s -- What Were The 1980s Again?
- ↑ Here’s the Secret Truth About Economic Inequality in America
- ↑ Boiling Points: The Inextricable Links Between Inequality and Climate Change, архив на оригинала от 23 юни 2017, https://web.archive.org/web/20170623124209/http://rooseveltinstitute.org/wp-content/uploads/2017/05/SHolmberg_ClimateReport.pdf, посетен на 11 март 2019
- ↑ Точки на кипене или икономическото неравенство като движеща сила за измененията в климата – резюме на български[неработеща препратка]
- ↑ Board // Архивиран от оригинала на 2019-06-20. Посетен на 2019-03-11.
- ↑ General President Hoffa’s Bio // Архивиран от оригинала на 2019-03-27. Посетен на 2019-03-11.