Интеркосмос
„Интеркосмос“ е международна космическа програма на СССР, която дава възможност на страните от Организацията на Варшавския договор, после и на останалите членки на Съвета за икономическа взаимопомощ и на други държави, да участват в пилотирани и непилотирани мисии в космоса.
| Интеркосмос | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  СССР (1967 – 1991 г.) Русия (1992 – 1994 г.) |
| Организация | Съветска космическа програма (1967 – 1991 г.) Роскосмос (1992 – 1994 г.) |
| Цел | полет с екипаж и без екипаж за съветските съюзници |
| История на програмата | |
| Период | 1967 – 1994 г. |
| Първи полет | 28 ноември 1970 г. |
| Първи полет с екипаж | 2 март 1978 г. |
| Последен полет | 2 март 1994 г. |
| Носители | |
| Космодрум | Байконур |
| Интеркосмос в Общомедия | |
Първата група космонавти е избрана на 25 ноември 1976 г. [1] Втората група, включваща българските космонавти Георги Иванов и Александър Александров, е избрана на 1 март 1978 г.[2]
„Интеркосмос“ изпраща 14 космонавти в космоса с помощта на космическите кораби Союз за периода 1978 – 1988 г. По тази програма в космоса е изпратен първият космонавт, който не е гражданин на САЩ или СССР – Владимир Ремек от Чехословакия, първият чернокож и латиноамериканец – Арналдо Мендес от Куба, както и първият азиатец – Фам Туан от Виетнам.
От всички държави само Народна република България изпраща 2 космонавти в космоса. „Интеркосмос-България-1300“, в рамките на програмата, е първият български спътник. Само участвалите в програмата България и Социалистическа република Румъния са изпращали свой космонавт на Балканите.
.jpg)
.jpg)
