Интермодален контейнер

Вижте пояснителната страница за други значения на контейнер.

Интермодалният контейнер (наричан още ISO контейнер или само контейнер) е стандартизиран (ISO 668, ISO 1491) стоманен голямообемен съд за многократна употреба с форма на кутия, предназначен за интермодален транспорт на различни видове товари, което означава, че тези контейнери могат да се използват при различни видове транспорт – автомобилен, железопътен, воден (най-вече морски), без разтоварване и пренатоварване.[1] Въз основа само на размера, до 95% от интермодалните контейнери отговарят на стандартите на ISO[2] и могат официално да се наричат ISO контейнери. Съвременните 40-футови интермодални контейнери, изобретени за пръв път в началото на XX век, получават разпространение през 60-те и 70-те години благодарение на иновации в областта на контейнеризацията, разработени от американската корабна компания SeaLand. През 2012 г. в света е имало около 20,5 милиона интермодални контейнери от различни видове, приспособени за различни товари.[3]

40-футов контейнер

Транспортните контейнери се обработват със специално произведени за целта кранове, съхраняват се в специализирани контейнерни терминали и се превозват по море със специализирани контейнерни кораби.

Видове контейнериРедактиране

  • универсални (наричани още морски) – контейнери за пакетни товари,
  • контейнери за насипни товари (серия 130) – контейнери за превоз на пясък и други инертни товари,
  • контейнери за превоз на флуиди – цистерни с обем от 20 до 50 m³,
  • еко контейнери – основно се използват за транспорт на отпадъци,
  • жилищни контейнери – подвижни офиси, жилищни помещения, къщи, санитарни възли, будки и други.

Параметри на контейнеритеРедактиране

Размерите на стандартния 20-футов контейнер (по ISO 668) са: дължина 6058 mm, широчина 2438 mm, височина 2591 mm (20 фута, 8 фута, 8 фута и 6 инча). Стандартният 20-футов контейнер се среща със съкращението TEU (от английски – twenty-foot equivalent unit). TEU е стандартната мярка за вместимост на контейнерните кораби, както и за обем обработени товари на контейнерните терминали. Въпреки това най-често използваният контейнер е 40-футовият, още известен със съкращението FFE (от английски – forty-foot equivalent unit). Съществуват и високи (high cube) контейнери с височина 9 фута и 6 инча.

Стандартно се произвеждат 10-, 20-, 30-, 40- и 45-футови контейнери. Разработени са и 53-футови контейнери.

Пълната маса на контейнера също е стандартизирана – 24 000 kg за 20-футовите и 30 480 kg за 40-футовите.

Контейнерите трябва да издържат 9-етажно стафиране с пълна маса, или другояче казано, вертикално натоварване съответно от 192 000 kg и 243 840 kg.

КонструкцияРедактиране

Основният материал за изработване на контейнерите е стомана (обикновено високоустойчиви, т. нар. COR-TEN стомани). Построяването на стандартен контейнер се осъществява в няколко етапа: Първо, сглобява се така наречената суперструктура, която е основата на контейнера, направена от особено яки стоманени части. Ъглите са от лята стомана. За основа на пода се монтират надлъжни стоманени греди. Дъното на контейнера се състои от няколко слоя дървен материал, обработен с консерванти. Стените на контейнера са изработени от трапецовидно гофрирана листова стомана. След това се монтират покривът и вратите. Накрая контейнерът се покрива със защитно покритие (боядисва се) и получава индивидуален идентификационен номер. За контрол на качеството няколко контейнера от всяка серия, избрани на случаен принцип, се проверяват от сертифицирана организация. Ако контейнерите отговарят на изискванията, серията получава т. нар. одобрение CSC (от International Convention for Safe Containers – Международна конвенция за безопасност на контейнерите), като на всеки контейнер се закрепва табелка със знак за съответствие (CSC-Plate).

Повечето контейнери днес се произвеждат в Китай. Цената на универсалните контейнери се колебае, поради нестабилните цени на стоманата и курса на щатския долар, между 1950 и 2300 щ.д.[източник? (Поискан преди 51 дни)]

ИзточнициРедактиране

  1. Lewandowski, Krzysztof. Growth in the Size of Unit Loads and Shipping Containers from Antique to WWI. // Packaging Technology and Science 29 (8–9). 2016. DOI:10.1002/pts.2231. с. 451–478.
  2. Jean-Paul Rodrigue. World Container Production, 2007. // Hofstra University. Архивиран от оригинала на 4 July 2013. Посетен на 19 July 2015.
  3. World Container Fleet Overview. // CSI Container Services International, January 2014. Архивиран от оригинала на 8 March 2022. Посетен на 9 March 2022.

Вижте същоРедактиране