Иполита Мария Сфорца (1493 – 1501)

принцеса от фамилията Сфорца

Иполита Мария Сфорца (на италиански: Ippolita Maria Sforza, * 26 януари 1493 в Павия, Миланско херцогство, † 13 февруари 1501 в Иския, Неаполитанско кралство) е принцеса от Миланското херцогство от фамилията Сфорца. Нейната преждевременна смърт на 8-годишна възраст има косвен принос за изчезването на херцогското семейство поради липса на наследници.

Иполита Мария Сфорца
принцеса от Павия, Миланско херцогство
Ippolita Sforza.jpg
Иполита Мария Сфорца
Лични данни
Родена
Починала
Погребана в Църква „Сан Доменико Маджоре“ в Неапол
Семейство
Династия Сфорца
Баща Джан Галеацо Сфорца
Майка Изабела Арагонска
Герб Arms of the House of Sforza.svg
Иполита Мария Сфорца в Общомедия

ПроизходРедактиране

Тя е най-голямата дъщеря на Джан Галеацо Сфорца (* 20 юни 1469, † 21 октомври 1494) – херцог на Милано и на съпругата му неаполитанската принцеса Изабела Арагонска (* 2 октомври 1470, † 11 февруари 1524), дъщеря на краля на Неапол Алфонс II и на Иполита Мария Сфорца.

Има един брат и една сестра:

Племенница е на Бианка Мария Сфорца, която през 1493 г. се омъжва за император Максимилиан I Австрийски.

Кръстена е на по-известната си баба по майчина линия Иполита Мария Сфорца, херцогиня на Калабрия и дъщеря на Франческо I Сфорца и Бианка Мария Висконти.

БиографияРедактиране

Губи баща си в ранна детска възраст и е доведена в Милано от майка си заедно с брат си и сестра си.[1]

Иполита е сгодена за Фердинанд Арагонски (* 1488, † 1550), херцог на Калабрия, син на Федерико I, крал на Неапол от Арагонската династия Трастамара.

Тя умира през 1501 г. Смята се, че останките ѝ са запазени в Неапол в сакристията на църквата „Сан Доменико Маджоре“.[2]

Последици от преждевременната ѝ смъртРедактиране

Иполита принадлежи към едно от най-важните семейства на италианския Ренесанс – това на Сфорца.

Престижът на едно семейство, в допълнение към спечелените войни, също зависи от възможността за провеждане на добра брачна политика – инструмент, който отбягва огромните финансови и човешки загуби, които една война задължително води. Естествено, за да може да се сключи брак, от решаващо значение е да имаш потомство: повечето потомство гарантира достатъчно място в брачните маневри и съответно повече военни съюзи, повече наследства и по-голямо натрупване на богатство.

Иполита е жертва на много високата детска смъртност по онова време, която всички благороднически семейства, включително Сфорца, трябва да вземат предвид.

Смъртта ѝ освен че поставя в криза бъдещето на майка ѝ Изабела и престижа на нейното семейство (голяма обида към баща ѝ Алфонсо II Неаполитански и Арагонците е, че Изабела не може да изпълни дълга си на булка, т.е. да роди възможно най-много здрави деца), също е проблематично и за Сфорца: дом с малко наследници е слаб дом, обречен на изчезване.

Миланските Сфорца всъщност изчезват през 1535 г., след като братовчедите на бащата на Иполита – Масимилиано и Франческо II, синове на Лудовико „Мавърът“, умират без наследници. Това се дължи и на недостига на нови членове, което води до липса на съюзи за противодействие на безбройните врагове, стремящи се към техните владения.

Следователно преждевременната смърт на Иполита играе косвена политическа роля, която със сигурност лишава Сфорца от по-нататъшен шанс за оцеляване.

Източници и бележкиРедактиране

  1. AA.VV., La Regina Bona Sforza tra Puglia e Polonia: atti del convegno promosso dall'Associazione culturale "Regina Bona Sforza", Bari, 1980, p. 7.
  2. AA.VV., L'Archeologia romana e altomedievale nell'oristanese: atti del convegno di Cuglieri (22-23 giugno 1984), Taranto, Scorpione ed., 1986, p. 221 (in una nota).
  • Vogt-Lüerssen, Maike (May 2010). Die Sforza III: Isabella von Aragon und ihr Hofmaler Leonardo da Vinci. Norderstedt: Books on Demand. p. 132. ISBN 978-3-8391-7110-3.
  • Ippolita Sforza, geneall.net
  • Ippolita, genealogy.euweb.cz

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anna Maria Sforza“ и страницата „Anna Sforza“ в Уикипедия на италиански и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.