Отваря главното меню
Разположение

Иранските езици са индоевропейски езици и принадлежат към индо-иранската езикова група. В нея влизат някои от най-старите писмено засвидетелствани езици от индоевропейски произход. Индоиранските езици са се обособили на територията на днешен Афганистан, а по-късно са се разделили на няколко подгрупи: ирански, индоарийски, дардски и нуристански. Това станало в резултат от разселенията на древното индо-ираноезично население.

Съдържание

НазваниеРедактиране

Терминът ирански (на перс. ايراني /iråni/, относително прилагателно към ايران /irån/ "Иран") произлиза от думата arya – самоназвание на древни племена, заселили се през периода 2 – 1 хилядолетие преди Христа в равнините на Северна Индия и Иранското плато. В това значение терминът е засвидетелстван в най-стария паметник на индийската литература – сборникът от химни „Ригведа“. В същото значение arya е засвидетелстван в староперсийските клинописни надписи, в сборника от химни „Авеста“, в бактрийските надписи с гръцка азбука и в състава на староирански лични имена и племенни названия. С името arya се самоназовават персийските владетели от ахеменидската династия (6 – 4 век пр. Хр.): adam dārayavauš xšāyaθiya vazrka xšāyaθiya xšāyaθiyānām … vištāspahyā puça haxāmaniš pārsa pārsahyā puça ariya ariyačiça „аз, Дарий, велик цар, цар на царете, … син на Вищасп, Ахеменид, персиец, син на персиец, ариец, от арийски род“ (DNa, 8 – 15). От формата на родителен падеж в множествено число āryānām в староперсийски (дало *ayrānām > *ērān, Ἀριάνη у Ератостен (около 276 – 194 г. пр. Хр.)) в словосъчетанието āryānām xšaθram „страна на арийците“ произлизат средноперсийската ērānšahr и новоперсийската форма ايران /irån/.

Писмени паметнициРедактиране

Най-старите ираноезични писмени паметници са староперсийските клинописни надписи от ахеменидската епоха, както и многобройни староперсийски имена, запазени в деловодните документи на дворцовата канцелария на Ахеменидите, съставени на еламски език.

Деление и класификацияРедактиране

Източноирански езици

  • Североизточни
    • авестийски език, езикът на сборника от свещени зороастрийски текстове "Авеста" (срперс. Apastag). В граматическо и фонетично отношение текстът на някои дялове от Авестата (Гата или Песнопение) представлява най-архаичната форма на иранска реч от гледна точка на индоевропейското сравнително-историческо езикознание.
    • бактрийски език
    • хорезмийски език
    • согдийски език, разпространен на територията на историческата област Согдиана (долината на река Зеравшан в съвременен Узбекистан и Таджикистан). Поради стратегическото местоположение на Пътя на коприната согдийският език се употребява като lingua franca далеч извън пределите на Согдиана още в началото на нашата ера. Запазени са административни и богослужебни (будистки и християнски) текстове на согдийски език. През Средновековието согдийският език е изместен от персийски говори. Наследник на согдийски диалект е съвременният ягнобски език в Таджикистан.
    • Скитски, Сарматски, Алански езици

Западноирански езици

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране