Ирен Жолио-Кюри

Ирен Жолио-Кюри (на френски: Irène Joliot-Curie) е френска химичка, физичка и политик, носителка на Нобелова награда за химия през 1935 г. за откритието на изкуствената радиация.

Ирен Жолио-Кюри Irène Joliot-Curie
френска физичка и химичка
Родена	12 септември 1897 г. Париж, Франция
Починала	17 март 1956 г. Париж, Франция
Погребана	Со, Франция
Националност	Франция
Учила в	Парижки университет
Научна дейност
Област	Физика, химия
Награди	Нобелова награда за химия (1935)
Семейство
Баща	Пиер Кюри
Майка	Мария Кюри
Братя/сестри	Ев Кюри
Съпруг	Фредерик Жолио-Кюри (9 октомври 1926)
Други роднини	Жак Кюри (чичо)
Уебсайт	Страница в IMDb
Ирен Жолио-Кюри в Общомедия

Ирен Жолио-Кюри е дъщеря на известните физици и химици Мария Кюри и Пиер Кюри и съпруга на Фредерик Жолио-Кюри; след брака той променя фамилията си и двамата споделят общата фамилия Жолио-Кюри През 1934 г. откриват изкуствената и позитронната радиоактивност, за което заедно са отличени с Нобелова награда. В резултат на това семейство Кюри има най-много Нобелови лауреати за времето си и се радва да голям престиж. И двете деца на Жолио-Кюри, Елен и Пиер, също стават учени.

Ирен-Жолио Кюри става държавен помощник-секретар по времето на Народния фронт през 1936 г.

Биография

Ранни години и образование

Родена е на 12 септември 1897 година в Париж, Франция. След година нормално обучение, което започва когато е на 10 години, родителите ѝ виждат очевидния ѝ математически талант и решават, че академичните умения на Ирен имат нужда от по-предизвикателна среда. Мари обединява сили с голям брой видни френски учени, включително бележития френски физик Пол Ланжвен, за да създадат „Кооператива“, тесен кръг, включващ някои от най-видните учени във Франция. Всеки член допринасял за образованието на децата на своите колеги, провеждайки занятията в домовете им. Учебната програма на „Кооператива“ била разнообразна и включвала не само теория на науката и изследователска дейност, но и разнообразни занятия като китайски език и скулптура със силно наблягане на себеизразяването и играта.

Тази форма на обучение продължава две години, след които Кюри влиза отново в по-общоприета учебна среда в частната гимназия Севине (Collège Sévigné) в централен Париж от 1912 до 1914 г. и след това в научния факултет в Сорбоната, за да допълни своята бакалавърска степен. Следването ѝ в Научния факултет бива прекъснато от Първата световна война.

Първа световна война

Първоначално, Кюри е отведена в провинцията, но година по-късно, когато навършва 18 години успява да се върне при майка си Мари, която управлява двадесетте мобилни полеви болници, които сама основава. Болниците са оборудвани с примитивно рентгеново оборудване, възможно по това време благодарение на радиохимичната научна дейност на семейство Кюри. Тази технология улеснява неимоверно докторите да определят къде се намира шрапнелът при ранените войници, но е груба и води и при Мари, и при Ирен, които работят като медицински сестри рентгенографи, да заболяване в резултат от излагането на радиация в особено големи количества. И двете умират от последствията на натрупаната радиация по време на професионалните им години.

След войната, Кюри се връща в Париж, за да следва в Института за радия (дн. „Институт Кюри“), създаден от родителите ѝ. Институтът е завършен през 1914, но остава празен по време на войната. Докторската ѝ теза е за алфа лъчите на полония, елемент открит от родителите ѝ заедно с радия и назован на родината на Мари – Полша. Кюри получава докторска научна степен през 1925 г.

Научно изследване

С наближаването на края на докторантурата си през 1924 г., Ирен е помолена да преподава прецизни лабораторни техники, нужни за радиохимичната изследователска дейност на младия химичен инженер Фредерик Жолио, за когото по-късно се омъжва. От 1928 г. Жолио-Кюри и съпругът ѝ Фредерик обединяват научните си интереси в изучаването на атомното ядро. Въпреки че експериментите им установяват съществуването на позитрони и неутрони, те не успяват да обяснят значението на резултатите и по-късно откритията им са приписани съответно на Карл Дейвид Андерсън и Джеймс Чадуик. Тези открития са близко до величие заедно с откритието на електрона през 1897 г. от Дж. Дж. Томпсън, те най-накрая изместват теорията на Джон Далтон, че атомите са твърди сферични частици.

Най-накрая, през 1934 г. семейство Жолио-Кюри прави откритието, което им осигурява място в историята на науката. Изградено върху и продължено от работата на Мари и Пиер, които изолират естествено срещащи се радиоактивни елементи, сем. Жолио-Кюри постигат мечтата на алхимика да променя един елемент в друг, създавайки радиоактивен азот от бор и след това радиоактивни изотопи на фосфор от алуминий и силиций от магнезий. Например, излагайки на радиация главният естествен и стабилен изотоп от алуминий с алфа частици (т.е. хелиево ядро) води до нестабилен изотоп на фосфора:

²⁷Al + ⁴He → ³⁰P + ¹n

По това време приложението на радиоактивни материали в медицината набира сила и това откритие води до възможност за бързо създаване на радиоактивни материали, по-евтино и в изобилие. Нобеловата награда за химия през 1935 г. донася със себе си слава и признание от научното общество и Жолио-Кюри е наградена с професорско място в Научния факултет.

Групата на Ирен ръководи изследване в ядрото на радия, което поражда в отделна група немски физици, ръководени от Ото Хан, Лиз Майтнър и Фритц Щрасмън, да открият ядрено деление; в резултат – разцепването на самия атом и огромни количества отделена енергия. Всъщност, Лиз Мейтнър започва по онова време своите прочути изчисления, за да покаже, че резултатите на Ирен са грешни, а всъщност доказва, че разцепването на атома е възможно.

Годините работа в такава близост до толкова смъртоносни материали в крайна сметка се отразяват на Жолио-Кюри и ѝ бива поставена диагноза левкемия. Бива изложена по непредпазливост на полоний, когато запечатана капсула с елемента експлодира на лабораторната ѝ маса през 1946 г. Лечение с антибиотици и серия операции временно успяват да облекчат мъките ѝ, но състоянието ѝ продължава да се влошава. Въпреки това, Жолио-Кюри продължава да работи и през 1955 г. начертава чертежи за нови лаборатории по физика в университета в Орси, южно от Париж.

Политически възгледи

Сем. Жолио-Кюри все повече осъзнава силата на нарастващото фашистко движение. Те се противопоставят на идеите му и се присъединяват към Социалистическата партия през 1934 г. и Comité de vigilance des intellectuels antifascistes (Бдителен комитет на антифашистките интелектуалци) година по-късно. През 1936 г. активно подкрепят Републиканците в Испанската гражданска война. Същата година, Жолио-Кюри бива избрана за държавен помощник-секретар в Научни изследвания от френското правителство, в качеството на който помага за основаването на Centre National de la Recherche Scientifique (Национален център за научноизследователска дейност).

Сем. Жолио-Кюри продължават политиката на Пиер и Мари да публикуват цялата си работа в полза на световното научно общество, но от опасения за употребата на знанията ако бъдат използвани за военни цели, прекратяват. На 30 октомври 1939 г. поставят цялата си документация за разбиването на атома в сейфовете на Френската академия на науките, където се съхраняват до 1949 г.

Политическата кариера на Жолио-Кюри продължава след войната и тя става комисар в Commissariat à l'énergie atomique (Комисариат по атомна енергия) през 1945 г. и бива един от шестте комисари в този нов Комисариат създаден от Шарл дьо Гол и временното правителство на Република Франция (GPRF, от 3 юни 1944 до 27 октомври 1946). Въпреки това, тя все още намира време за научна дейност и през 1946 г. става директор в института основан от майка ѝ – Institut du Radium (Институтът за радий).

Жолио-Кюри активно се заема с промотиране на образование и за жените, служи в Национален комитет на съюз на френските жени (Comité National de l'Union des Femmes Françaises) и в Световния съвет на мира. Сем. Жолио-Кюри биват удостоени с членство във френския Почетен легион (Légion d'honneur), Ирен като офицер и Фредерик като комисар, признавайки неговата предишна работа за Съпротивата.

Личен живот

Ирен и Фредерик сливат с тире фамилните си имена на Жолио-Кюри след женитбата си през 1926 г. Единадесет месеца по-късно, се ражда дъщеря им Елен (впоследствие и тя става виден физик), а техният син, Пиер, биолог, се ражда през 1932 г.

През Втората световна война Жолио-Кюри се заразява с туберкулоза и бива принудена да прекара няколко години възстановявайки се в Швейцария. Загрижена за собственото си здраве, в комбинация с мъката от раздялата със съпруга и децата си в окупирана Франция, биват тежки за понасяне и тя прави няколко опасни посещения обратно във Франция, изтърпявайки задържане от немската войска на швейцарската граница повече от веднъж. Най-накрая през 1944 г. Жолио-Кюри преценява, че е твърде опасно за семейството ѝ да остане във Франция и взема децата си в Швейцария.

През 1956 г. след последен възстановителен период във Френските Алпи, Жолио-Кюри бива приета в болница Кюри в Париж, където издъхва на 17 март на 58-годишна възраст от левкемия причинена от излагането на радиация от полония и облъчване от рентгеновите лъчи, същата болест от която почива и майка ѝ.

Жолио-Кюри бива атеист.

Дъщеря ѝ, Елен Ланжван-Жолио, е ядрен физик и професор в Парижкият университет, а синът ѝ Пиер Жолио е биохимик в Националния център за научна дейност.

Почетни награди

• Нобелова награда за химия през 1935 г. за откритието на изкуствена радиоактивност, съвместно с Фредерик Жолио-Кюри.
• Златен медал на Барнард Колидж за заслуги към науката през 1940 г. с Фредерик Жолио-Кюри.
• Офицер на Почетния легион.

Чуждестранен член на Академията на науките на СССР (1947), Берлинската академия на науките (1950) и др.