Ириза̀ция (от ст.гр.: ἶρις /ирис/ – „дъга“) – оптично явление, при което цветът на дадена повърхност се променя с промяна на зрителния ъгъл. Наблюдава се често по повърхността на сапунени мехури, при някои животни и някои минерали. Иризацията се дължи на интерференция и дифракция на светлината при многократни отражения в тънки полупрозрачни слоеве на съответната повърхност.[1]

Иризация на сапунени мехури

Жива природа

редактиране

При животните иризацията най-често се дължи на микроструктурата на перата, люспите (вкл. люспите на пеперудите), кутикулата (насекоми) и др.

Нежива природа

редактиране

Нееднородната структура (пукнатини и др. нарушения) на минералите може също да предизвика иризация.[2] Често това е търсен ефект при скъпоценните и полускъпоценните камъни. Характерната иризацията на минерала лабрадор понякога се нарича „лабрадоризация“.

Източници

редактиране
  1. Петканчин, Боян. Физико-математическа и техническа енциклопедия, Т. 1. А-Й. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 1056.
  2. Курчатов, Всеволод. Скъпоценните камъни: познати и непознати. Pensoft, 2004. ISBN 9546422231. с. 60.