Ирина Бранкович (съпруга на Гьон II Кастриоти)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Ирина Бранкович.

Ирина Бранкович (на сръбски: Јерина Бранковић) е сръбска благородничка от XV век, съпруга на Гьон II Кастриоти.

Ирина Бранкович
Јерина Бранковић
Семейство
Род Бранкови
Баща Лазар Бранкович
Майка Елена Палеологина
Братя/сестри Елена Бранкович
Милица Бранкович (Епирско деспотство)
Съпруг Гьон II Кастриоти

Ирина е третата дъщеря на сръбския деспот Лазар Бранкович и Елена Палеологина.[1] Дядо ѝ по бащина линия е Георги Бранкович, а баба ѝ – Ирина Кантакузина. Тя има две по-големи сестри Елена Бранкович, която става последната кралица на Босна между 1461 и 1463 г. по време на брака си с крал Стефан Томашевич Котроманич,[2][3][4][5] и Милица Бранкович, съпруга на последния владетел на Епирското деспотство Леонардо III Токо.

През 1485 г. Ирина се омъжва за Гьон II Кастриоти, единствения син на националния герой на Албания Скендербег.[6] Имат няколко деца:

  • Джорджо († 1540),
  • Костантино Кастриота (1477 – 1500), епископ на Изерния
  • Феранте († 1561), херцог на Галатина
  • Мария († 1569)

Потомците на Гьон II Кастриоти, живеещи днес в Италия, са единствените потомци на византийския император Мануил II Палеолог, прадядо на Ирина Бранкович.[7]

БележкиРедактиране

  1. [1]
  2. Franz Babinger, William C. Hickman, Ralph Manheim, Mehmed the Conqueror and His Time, Princeton University Press, 1992.
  3. Đuro Tošić, Poslednja bosanska kraljica Mara (Jelena), Zbornik za istoriju Bosne i Hercegovine, Beograd, 2002
  4. Božidar Vidov, Herceg Stjepan Vukčić-Kosača i naziv Hercegovina: Stjepan II. Tomašević i Mara, posljednji hrvatski kralj i kraljica Druge narodne dinastije, s.n., 1980.
  5. Mak Dizdar, Stari bosanski tekstovi, Svjestlost, 1969
  6. Theodore Spandounes (Spandugnino), De la origine deli Imperatori Ottomani, Sathas, C. N. (ed.) (1890) Documents inédits relatifs à l'histoire de la Grèce au moyen âge, IX (Paris), p. 159
  7. Runciman, Steven (1990), The fall of Constantinople, 1453, Cambridge University Press, pp. 183–185 ISBN 978-0-521-39832-9