Ирина Дукина
| Ирина | |
|---|---|
| византийска императрица | |
 Печат с изображение Христос и на Ирина Дукина |
|
| Лични данни | |
| Родена | ок. 1066 г. |
| Починала |
19 февруари 1133 г. или 1138 г.[1] манастира Кехаритомен, Византийска империя |
| Семейство | |
| Брак | император Алексий I Комнин |
| Баща | Андроник Дука |
| Майка | Мария |
| Ирина в Общомедия | |
Ирина Дукина (на гръцки: Ειρήνη Δούκαινα, ок. 1066 – 19 февруари 1133 или 1138 г.) е византийска императрица, съпруга на император Алексий I Комнин, майка на Йоан II Комнин и Анна Комнина.
Ирина Дукина е родена около 1066 г.[2] Тя е дъщеря на Андроник Дука[3] и Мария[4]. Бащата на Ирина е племенник на император Константин X, а майка ѝ Мария е внучка на българския цар Иван Владислав[4].
През 1078 г. единадесетгодишната Ирина Дукина е омъжена за Алексий. Поради това семейството ѝ го подкрепя в борбата му за престола след абдикацията на Никифор III Вотаниат.
След възкачването на Алексий на престола, майка му Анна Даласина, която е отявлен враг на семейство Дука, опитва да убеди сина си да се разведе с младата Ирина и да се ожени за Мария Аланска, съпруга на предишните императори – Михаил VII Дука и Никифор III Вотаниат. Ирина не била допусната до церемонията по коронацията на Алексий. Семейството ѝ обаче принудило патриарх Козма I да коронова Ирина, което станало една седмица след коронацията на Алексий I Комнин. Анна Даласина е принудена да признае случилото се, но за сметка на това тя си отмъстила на патриарха, като подкрепила замяната му с патриарх Евстатий.
Ирина Дукина и Алексий I Комнин имат девет деца:
- Анна (р. 2 декември 1083)[5]
- Мария (р. 19 февруари 1085)([5][6]
- Йоан II Комнин (р. 13 септември 1087 г.)[5]
- Андроник (р. 18 септември 1091)[5][7]
- Исак (р. 16 януари 1093)[5]
- Евдокия (р. 14 януари 1094)[5][8]
- Теодора (р. 15 януари 1096)[5][9]
- Мануил (февруари 1097 – 16 май 1097)[10]
- Зоя (март 1098 – 17 септември 1098)[3]
Анна Комнина описва майка си като красива и изключително грациозна жена.
| „ | Тя бе подобна на стройно, вечно цъфтящо растение. Частите на тялото ѝ хармонираха една с друга, разширявайки се или стеснявайки се където трябва. Приятно беше да гледаш Ирина и да слушаш речта ѝ: наистина слухът не се насищаше от звученето на гласа ѝ, а взорът – на нейния вид. Лицето ѝ излъчваше лунна светлина. То не бе съвършено обло както у асирийките, нито продълговато както у скитските жени, а съвсем леко отстъпваше от идеалната форма на кръга. По бузите ѝ се разливаше руменина, та на оногова, който я съзерцаваше отдалеко, се чинеше, че те са осеяни с рози. Сините Иринини очи гледаха с приятност и заедно с това – страшно; тяхната красота привличаше погледа, а затаената в тях заплаха те караше да замижиш; прочее онзи, който се взираше в Ирина, не би могъл нито да се отвърне, ни да продължи да я гледа. Аз не зная дали в действителност е съществувала възпятата от древни поети и писатели Атина, но често се случваше да слушам как хората си говорят и препредават следното: не би бил далеко от истината този, който по него време би нарекъл василисата Атина, явила се в човешки облик или слязла от небето, окръжена от небесно сияние и ослепителен блясък. Едно нейно още по-удивително качество, неприсъщо на никоя друга жена, беше, че тя би могла с едиинствен поглед да смири дързостта у мъжете и да вдъхне мъжество у хората, обхванати от страх. Устните ѝ бяха предимно склопени и – мълчалива – тя наистина напомняше одухотворена статуя на красотата, живо изваяние на хармонията. По време на разговора ѝ нейната ръка, движейки се в ритъма на думите, се оголваше до лакътя, та изглеждаше, сякаш някой майстор е изваял от слонова кост тази ръка и пръстите ѝ. Зениците на нейните очи напомняха спокойно море и светеха със синевата на морските дълбини. Бялото около тия зеници блестеше, издавайки неотразима прелест и предоставяйки неотрозима наслада. Такъв бе образът на Ирина... |
“ |
— Из „Алексиада“ от Анна Комнина[11] | ||
Ирина Дукина е доста срамежлива и отбягва излишна публичност, предпочитайки да се занимава с домакинска работа. Императрицата е изключително набожна, увлича се по агиографската литература и прави чести дарения на църквата. Въпреки че в началото на управлението си Алексий Комнин подържа връзка с Мария Аланска, по-късно той и Ирина се привързват силно един към друг. Ирина Дукина често придружава съпруга си по време на походите му. По време на тези от 1107 и 1112 г. Ирина дори полага грижи за съпруга си, който страда от подагра. Освен това Анна Комнина споменава, че майка ѝ често информира Алексий за заговорите, които се организират зад гърба му. Според някои причина за това, че императрицата често придружава съпруга си в походите му, е че Алексий няма толкова голямо доверие на съпругата си, че да я остави да се разпорежда сама в Константинопол. Въпреки това когато Ирина Дукина остава сама в столицата, тя управлява като регент на Алексей заедно с Никифор Вриений, съпруг на дъщеря ѝ Анна.
Смъртта на АлексийРедактиране
Императрица Ирина се опитва да внуши на съпруга си да посочи за свои наследници Никифор и Анна за сметка на по-малкия си син Йоан. Никита Хониат, който описва Ирина Дукина по-скоро като заядлива опърничева жена отколкото като любяща съпруга, споменава, че в старанието си да види дъщеря си на престола Ирина не пропускала възможност да оклевети сина си Йоан, изкарвайки го безразсъден, порочен и безхарактерен. Алексий обаче, планирайки да създаде стабилна династия чрез сина си, не обръща внимание на Ирина, изтъквайки, че е зает с по-важни проблеми, а понякога, изгубвайки самообладание, дори я хокал, че му внушава такива неща.
Това не отказва императрица и на смъртния одър на Алексий през 1118 г. Ирина до последно се опитва да убеди Алексий да посочи Никифор и Анна за наследници на престола. Алексий обаче вече обещал престола на сина, и когато Йоан взел от баща си пръстена му с печат, разгневената Ирина го обвинила в предателство и кражба. Така след смъртта на Алексий на престола, против волята на Ирина, се възкачва Йоан II. Малко след това Ирина Дукина и дъщеря ѝ Анна организират заговор срещу Йоан, но са разобличени и са заточени в манастира Света Богородица Кехаритоменска. Там Ирина е оставена да води спокоен живот. Бившата императрица продължава да се занимава с благотворителност, възпитава млади момичета и води лична кореспонденция с Теофилакт Охридски.
Ирина Дукина умира на 19 февруари 1133 г. или 1138 г., но най-вероятно това е станало през 1133 г.[1]
Бележки и препраткиРедактиране
- ↑ а б Андреев, 1993, p. 174
- ↑ Goautier, 1985, с. 6
- ↑ а б Kouroupou & Vannier 2005, с. 49
- ↑ а б Kouroupou & Vannier 2005, с. 52
- ↑ а б в г д е ж Goautier, 1985, с. 7
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 53
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 55
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 58
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 48
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 64
- ↑ Цитат по: Мутафчиева, Вера. Аз, Анна Комнина. Пловдив, Жанет 45, 2008. с. 50 – 51.
ИзточнициРедактиране
- Андреев, Йордан. Потомците на комитопулите превземат императорския дворец. Епохи. Т. 1. 1993. с. 168 – 174.
- Gautier, Paul. Le typikon de la Théotokos Kécharitôménè. Revue des études byzantines. Т. 43. 1985. DOI:10.3406/rebyz.1985.2170. p. 5 – 165. (на френски)
- Kouroupou, Matoula, Vannier, Jean-François. Commémoraisons des Comnènes dans le typikon liturgique du monastère du Christ Philanthrope (ms. Panaghia Kamariotissa 29). Revue des études byzantines. Т. 63. 2005. DOI:10.3406/rebyz.2005.2305. p. 41 – 69. (на френски)
- Cawley, Charles. BYZANTIUM 1057 – 1204. // Byzantine Nobility. Foundation for Medieval Genealogy. Посетен на 17.05.2018.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Irene Doukaina“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите. |