Ирина Дукина

Ирина
византийска императрица
Родена	около 1066 г. Константинопол, Византийска империя
Починала	19 февруари 1123 г. Константинопол, Византийска империя
Семейство
Род	Комнини
Баща	Андроник Дука
Майка	Мария Българска
Съпруг	Алексий I Комнин (1078)
Деца	Йоан II Комнин Анна Комнина Теодора Комнина Исак Комнин Евдокия Комнина Андроник Комнин
Ирина в Общомедия

Ирина Дукина (на гръцки: Ειρήνη Δούκαινα, ок. 1066 – 19 февруари 1133 или 1138 г.) е византийска императрица, съпруга на император Алексий I Комнин, майка на Йоан II Комнин и Анна Комнина.

Ирина Дукина е родена около 1066 г. Тя е дъщеря на Андроник Дука и Мария. Бащата на Ирина е племенник на император Константин X, а майка ѝ Мария е внучка на българския цар Иван Владислав.

През 1078 г. единадесетгодишната Ирина Дукина е омъжена за Алексий. Поради това семейството ѝ го подкрепя в борбата му за престола след абдикацията на Никифор III Вотаниат.

След възкачването на Алексий на престола, майка му Анна Даласина, която е отявлен враг на семейство Дука, опитва да убеди сина си да се разведе с младата Ирина и да се ожени за Мария Аланска, съпруга на предишните императори – Михаил VII Дука и Никифор III Вотаниат. Ирина не била допусната до церемонията по коронацията на Алексий. Семейството ѝ обаче принудило патриарх Козма I да коронова Ирина, което станало една седмица след коронацията на Алексий I Комнин. Анна Даласина е принудена да признае случилото се, но за сметка на това тя си отмъстила на патриарха, като подкрепила замяната му с патриарх Евстатий.

Ирина Дукина и Алексий I Комнин имат девет деца:

• Анна (р. 2 декември 1083)
• Мария (р. 19 февруари 1085)(
• Йоан II Комнин (р. 13 септември 1087 г.)
• Андроник (р. 18 септември 1091)
• Исак (р. 16 януари 1093)
• Евдокия (р. 14 януари 1094)
• Теодора (р. 15 януари 1096)
• Мануил (февруари 1097 – 16 май 1097)
• Зоя (март 1098 – 17 септември 1098)

Анна Комнина описва майка си като красива и изключително грациозна жена.

„	Тя бе подобна на стройно, вечно цъфтящо растение. Частите на тялото ѝ хармонираха една с друга, разширявайки се или стеснявайки се където трябва. Приятно беше да гледаш Ирина и да слушаш речта ѝ: наистина слухът не се насищаше от звученето на гласа ѝ, а взорът – на нейния вид. Лицето ѝ излъчваше лунна светлина. То не бе съвършено обло както у асирийките, нито продълговато както у скитските жени, а съвсем леко отстъпваше от идеалната форма на кръга. По бузите ѝ се разливаше руменина, та на оногова, който я съзерцаваше отдалеко, се чинеше, че те са осеяни с рози. Сините Иринини очи гледаха с приятност и заедно с това – страшно; тяхната красота привличаше погледа, а затаената в тях заплаха те караше да замижиш; прочее онзи, който се взираше в Ирина, не би могъл нито да се отвърне, ни да продължи да я гледа. Аз не зная дали в действителност е съществувала възпятата от древни поети и писатели Атина, но често се случваше да слушам как хората си говорят и препредават следното: не би бил далеко от истината този, който по него време би нарекъл василисата Атина, явила се в човешки облик или слязла от небето, окръжена от небесно сияние и ослепителен блясък. Едно нейно още по-удивително качество, неприсъщо на никоя друга жена, беше, че тя би могла с едиинствен поглед да смири дързостта у мъжете и да вдъхне мъжество у хората, обхванати от страх. Устните ѝ бяха предимно склопени и – мълчалива – тя наистина напомняше одухотворена статуя на красотата, живо изваяние на хармонията. По време на разговора ѝ нейната ръка, движейки се в ритъма на думите, се оголваше до лакътя, та изглеждаше, сякаш някой майстор е изваял от слонова кост тази ръка и пръстите ѝ. Зениците на нейните очи напомняха спокойно море и светеха със синевата на морските дълбини. Бялото около тия зеници блестеше, издавайки неотразима прелест и предоставяйки неотрозима наслада. Такъв бе образът на Ирина...	“
— Из „Алексиада“ от Анна Комнина

Ирина Дукина е доста срамежлива и отбягва излишна публичност, предпочитайки да се занимава с домакинска работа. Императрицата е изключително набожна, увлича се по агиографската литература и прави чести дарения на църквата. Въпреки че в началото на управлението си Алексий Комнин подържа връзка с Мария Аланска, по-късно той и Ирина се привързват силно един към друг. Ирина Дукина често придружава съпруга си по време на походите му. По време на тези от 1107 и 1112 г. Ирина дори полага грижи за съпруга си, който страда от подагра. Освен това Анна Комнина споменава, че майка ѝ често информира Алексий за заговорите, които се организират зад гърба му. Според някои причина за това, че императрицата често придружава съпруга си в походите му, е че Алексий няма толкова голямо доверие на съпругата си, че да я остави да се разпорежда сама в Константинопол. Въпреки това когато Ирина Дукина остава сама в столицата, тя управлява като регент на Алексей заедно с Никифор Вриений, съпруг на дъщеря ѝ Анна.

Смъртта на Алексий

Императрица Ирина се опитва да внуши на съпруга си да посочи за свои наследници Никифор и Анна за сметка на по-малкия си син Йоан. Никита Хониат, който описва Ирина Дукина по-скоро като заядлива опърничева жена отколкото като любяща съпруга, споменава, че в старанието си да види дъщеря си на престола Ирина не пропускала възможност да оклевети сина си Йоан, изкарвайки го безразсъден, порочен и безхарактерен. Алексий обаче, планирайки да създаде стабилна династия чрез сина си, не обръща внимание на Ирина, изтъквайки, че е зает с по-важни проблеми, а понякога, изгубвайки самообладание, дори я хокал, че му внушава такива неща.

Това не отказва императрица и на смъртния одър на Алексий през 1118 г. Ирина до последно се опитва да убеди Алексий да посочи Никифор и Анна за наследници на престола. Алексий обаче вече обещал престола на сина, и когато Йоан взел от баща си пръстена му с печат, разгневената Ирина го обвинила в предателство и кражба. Така след смъртта на Алексий на престола, против волята на Ирина, се възкачва Йоан II. Малко след това Ирина Дукина и дъщеря ѝ Анна организират заговор срещу Йоан, но са разобличени и са заточени в манастира Света Богородица Кехаритоменска. Там Ирина е оставена да води спокоен живот. Бившата императрица продължава да се занимава с благотворителност, възпитава млади момичета и води лична кореспонденция с Теофилакт Охридски.

Ирина Дукина умира на 19 февруари 1133 г. или 1138 г., но най-вероятно това е станало през 1133 г.

Бележки и препратки

Източници

• Андреев, Йордан. Потомците на комитопулите превземат императорския дворец. Епохи. Т. 1. 1993. с. 168 – 174.
• Gautier, Paul. Le typikon de la Théotokos Kécharitôménè. Revue des études byzantines. Т. 43. 1985. DOI:10.3406/rebyz.1985.2170. p. 5 – 165. (на френски)
• Kouroupou, Matoula, Vannier, Jean-François. Commémoraisons des Comnènes dans le typikon liturgique du monastère du Christ Philanthrope (ms. Panaghia Kamariotissa 29). Revue des études byzantines. Т. 63. 2005. DOI:10.3406/rebyz.2005.2305. p. 41 – 69. (на френски)
• Cawley, Charles. BYZANTIUM 1057 – 1204. // Byzantine Nobility. Foundation for Medieval Genealogy. Посетен на 17.05.2018.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Irene Doukaina“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.