Ирина Дукина

Ирина
византийска императрица
Родена	1063 г. Константинопол, Византийска империя
Починала	19 февруари 1123 г. Константинопол, Византийска империя
Семейство
Род	Комнини
Баща	Андроник Дука
Майка	Мария Българска
Съпруг	Алексий I Комнин (1078 г.)
Деца	Йоан II Комнин Анна Комнина Теодора Комнина Исак Комнин Евдокия Комнина Андроник Комнин
Ирина в Общомедия

Ирина Дукина (на гръцки: Ειρήνη Δούκαινα, ок. 1066 – 19 февруари 1133 или 1138 г.) е византийска императрица, съпруга на император Алексий I Комнин, майка на Йоан II Комнин и Анна Комнина.

Ирина Дукина е родена около 1066 г. Тя е дъщеря на Андроник Дука и Мария. Бащата на Ирина е племенник на император Константин X, а майка ѝ Мария е внучка на българския цар Иван Владислав.

През 1078 г. единадесетгодишната Ирина Дукина е омъжена за Алексий. Поради това семейството ѝ го подкрепя в борбата му за престола след абдикацията на Никифор III Вотаниат.

След възкачването на Алексий на престола, майка му Анна Даласина, която е отявлен враг на семейство Дука, опитва да убеди сина си да се разведе с младата Ирина и да се ожени за Мария Аланска, съпруга на предишните императори – Михаил VII Дука и Никифор III Вотаниат. Ирина не била допусната до церемонията по коронацията на Алексий. Семейството ѝ обаче принудило патриарх Козма I да коронова Ирина, което станало една седмица след коронацията на Алексий I Комнин. Анна Даласина е принудена да признае случилото се, но за сметка на това тя си отмъстила на патриарха, като подкрепила замяната му с патриарх Евстатий.

Ирина Дукина и Алексий I Комнин имат девет деца:

• Анна (р. 2 декември 1083)
• Мария (р. 19 февруари 1085)(
• Йоан II Комнин (р. 13 септември 1087 г.)
• Андроник (р. 18 септември 1091)
• Исак (р. 16 януари 1093)
• Евдокия (р. 14 януари 1094)
• Теодора (р. 15 януари 1096)
• Мануил (февруари 1097 – 16 май 1097)
• Зоя (март 1098 – 17 септември 1098)

Анна Комнина описва майка си като красива и изключително грациозна жена.

„	Тя бе подобна на стройно, вечно цъфтящо растение. Частите на тялото ѝ хармонираха една с друга, разширявайки се или стеснявайки се където трябва. Приятно беше да гледаш Ирина и да слушаш речта ѝ: наистина слухът не се насищаше от звученето на гласа ѝ, а взорът – на нейния вид. Лицето ѝ излъчваше лунна светлина. То не бе съвършено обло както у асирийките, нито продълговато както у скитските жени, а съвсем леко отстъпваше от идеалната форма на кръга. По бузите ѝ се разливаше руменина, та на оногова, който я съзерцаваше отдалеко, се чинеше, че те са осеяни с рози. Сините Иринини очи гледаха с приятност и заедно с това – страшно; тяхната красота привличаше погледа, а затаената в тях заплаха те караше да замижиш; прочее онзи, който се взираше в Ирина, не би могъл нито да се отвърне, ни да продължи да я гледа. Аз не зная дали в действителност е съществувала възпятата от древни поети и писатели Атина, но често се случваше да слушам как хората си говорят и препредават следното: не би бил далеко от истината този, който по него време би нарекъл василисата Атина, явила се в човешки облик или слязла от небето, окръжена от небесно сияние и ослепителен блясък. Едно нейно още по-удивително качество, неприсъщо на никоя друга жена, беше, че тя би могла с едиинствен поглед да смири дързостта у мъжете и да вдъхне мъжество у хората, обхванати от страх. Устните ѝ бяха предимно склопени и – мълчалива – тя наистина напомняше одухотворена статуя на красотата, живо изваяние на хармонията. По време на разговора ѝ нейната ръка, движейки се в ритъма на думите, се оголваше до лакътя, та изглеждаше, сякаш някой майстор е изваял от слонова кост тази ръка и пръстите ѝ. Зениците на нейните очи напомняха спокойно море и светеха със синевата на морските дълбини. Бялото около тия зеници блестеше, издавайки неотразима прелест и предоставяйки неотрозима наслада. Такъв бе образът на Ирина...	“
— Из „Алексиада“ от Анна Комнина

Ирина Дукина е доста срамежлива и отбягва излишна публичност, предпочитайки да се занимава с домакинска работа. Императрицата е изключително набожна, увлича се по агиографската литература и прави чести дарения на църквата. Въпреки че в началото на управлението си Алексий Комнин подържа връзка с Мария Аланска, по-късно той и Ирина се привързват силно един към друг. Ирина Дукина често придружава съпруга си по време на походите му. По време на тези от 1107 и 1112 г. Ирина дори полага грижи за съпруга си, който страда от подагра. Освен това Анна Комнина споменава, че майка ѝ често информира Алексий за заговорите, които се организират зад гърба му. Според някои причина за това, че императрицата често придружава съпруга си в походите му, е че Алексий няма толкова голямо доверие на съпругата си, че да я остави да се разпорежда сама в Константинопол. Въпреки това когато Ирина Дукина остава сама в столицата, тя управлява като регент на Алексей заедно с Никифор Вриений, съпруг на дъщеря ѝ Анна.

Смъртта на Алексий

Императрица Ирина се опитва да внуши на съпруга си да посочи за свои наследници Никифор и Анна за сметка на по-малкия си син Йоан. Никита Хониат, който описва Ирина Дукина по-скоро като заядлива опърничева жена отколкото като любяща съпруга, споменава, че в старанието си да види дъщеря си на престола Ирина не пропускала възможност да оклевети сина си Йоан, изкарвайки го безразсъден, порочен и безхарактерен. Алексий обаче, планирайки да създаде стабилна династия чрез сина си, не обръща внимание на Ирина, изтъквайки, че е зает с по-важни проблеми, а понякога, изгубвайки самообладание, дори я хокал, че му внушава такива неща.

Това не отказва императрица и на смъртния одър на Алексий през 1118 г. Ирина до последно се опитва да убеди Алексий да посочи Никифор и Анна за наследници на престола. Алексий обаче вече обещал престола на сина, и когато Йоан взел от баща си пръстена му с печат, разгневената Ирина го обвинила в предателство и кражба. Така след смъртта на Алексий на престола, против волята на Ирина, се възкачва Йоан II. Малко след това Ирина Дукина и дъщеря ѝ Анна организират заговор срещу Йоан, но са разобличени и са заточени в манастира Света Богородица Кехаритоменска. Там Ирина е оставена да води спокоен живот. Бившата императрица продължава да се занимава с благотворителност, възпитава млади момичета и води лична кореспонденция с Теофилакт Охридски.

Ирина Дукина умира на 19 февруари 1133 г. или 1138 г., но най-вероятно това е станало през 1133 г.

Бележки и препратки

Източници

• Андреев, Йордан. Потомците на комитопулите превземат императорския дворец. Епохи. Т. 1. 1993. с. 168 – 174.
• Gautier, Paul. Le typikon de la Théotokos Kécharitôménè. Revue des études byzantines. Т. 43. 1985. DOI:10.3406/rebyz.1985.2170. p. 5 – 165. (на френски)
• Kouroupou, Matoula, Vannier, Jean-François. Commémoraisons des Comnènes dans le typikon liturgique du monastère du Christ Philanthrope (ms. Panaghia Kamariotissa 29). Revue des études byzantines. Т. 63. 2005. DOI:10.3406/rebyz.2005.2305. p. 41 – 69. (на френски)
• Cawley, Charles. BYZANTIUM 1057 – 1204. // Byzantine Nobility. Foundation for Medieval Genealogy. Посетен на 17.05.2018.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Irene Doukaina“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.