Ирина Комнина Палеологина
Ирина Комнина Палеологина, известна и с монашеското си име Евлогия (на средногръцки: Εἰρήνη Κοµνηνή Παλαιολογίνα или Εὐλογία), е византийска аристократка – по-голяма сестра на византийския император Михаил VIII Палеолог. Проявява изключителна политическа амбиция, като се противопоставя остро на униатската политика на брат си, заради което тя и някои членове от семейството ѝ са репресирани по заповед на императора.
| Ирина Комнина Палеологина Εἰρήνη Κοµνηνή Παλαιολογίνα | |
| византийска аристократка | |
| Родена |
1218 г.
|
|---|---|
| Починала | 1284 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Андроник Комнин Палеолог |
| Майка | Теодора Ангелина Палеологина |
| Братя/сестри | Мария-Марта Палеологина Михаил VIII Палеолог Йоан Палеолог Константин Палеолог Неизвестна по име Закария Палеологина |
| Съпруг | Йоан Кантакузин |
| Деца | Мария Палеологина Кантакузина Теодора Палеологина Кантакузина Анна Палеологина Кантакузина Евгения Палеологина Кантакузина |
Тя е дъщеря на великия никейски доместик Андроник Комнин Палеолог и първата му съпруга Теодора Ангелина Палеологина.[1] Родена е около 1218 г.[2] или 1220 г.[3] и била с около пет години по-голяма от брат си Михаил Палеолог, който след успешен преврат през 1261 г. става император на Византия.[3]
Около 1240 г. Ирина се омъжва за Йоан Комнин Ангел Кантакузин, който заема висшата дворцова длъжност епинкерний.[4] Малко по-късно съпругът ѝ е назначен за управител (дукс) на тема Тракезион.
Ирина и Йоан имат четири дъщери:
- Анна Палеологина Кантакузина
- Мария Палеологина Кантакузина
- Теодора Палеологина Кантакузина[5]
- Евгения Палеологина Кантакузина
В края на 1250-те години Ирина Палеологина и съпругът ѝ се замонашват. Това вероятно се случило малко преди смъртта на Йоан Кантакузин. Тогава Ирина приема и монашеското име Евлогия.[6]
Монашеството обаче не слага край на политическата активност на Евгения. Първоначално тя оказва голямо влияние върху политиката на брат си, с когото била в много близки отношения.[7] Георги Пахимер разказва, че Евлогия някога успокоявала малкия си брат преди сън с приказки, че един ден той щял да бъде бъдещият император, който ще освободи Константинопол от властта на латините.[8] Когато Константинопол бил превзет от ромеите през 1261 г. именно Евлогия събудила императора, за да му съобщи радостната новина.[9] Георги Пахимер също така подчертава, че Евлогуя стояла и зад окончателното отстраняването на малолетния император Йоан IV Дука Ласкарис от престола.[10] Евлогия обвинила в измяна генерал Йоан Макрин, който след това бил отстранен от длъжност и ослепен.[7]
По-късно обаче около Евлогия и семейството ѝ се формира мощната православна дворцова опозиция срещу пролатинската политика на Михаил VIII, изразяваща се в сключването на т.нар. Лионска уния с Католическата църква.[11] Тя и семейството ѝ поддържат тесни отношения с низвергнатия патриарх Арсений Авториан, който отлъчва Михаил VIII от църквата през 1265 г. Заради активната си антиуниатска политика през 1277 Евлогия и дъщеря ѝ Теодора са заточени в манастира Свети Григорий в Никомидия.[3] По-късно сестрата на императора успява да избяга и да намери убежище при дъщеря си Мария в Търново, откъдето дори се опитва да привлече мамелюците в обща коалиция срещу Михаил VIII.
Евлогия получава политическа реабилитация едва след смъртта на брат ѝ през 1282 г., когато престолът в Константинопол е наследен от племенника ѝ Андроник II, който прекратява църковната политика на баща си. Това обаче не решава проблема с арсенитите – последователи на патриарх Арсений, които не признават правата на Палеолозите върху престола. По този случай през 1284 г. Андроник II свиква църковен събор в Адрамитон, на който се опитва да постигне помирение с арсенитите. На събора присъстват Евлогия и дъщерите ѝ Анна и Теодора, но това не успява да вдигне схизмата. След събора Евлогия остава в Адрамитон, където умира на следващата година.
Родословие
редактиране
Бележки
редактиране- ↑ Kazhdan 1991, с. 1557–1560; Cheynet & Vannier 1986, с. 178.
- ↑ Cheynet & Vannier 1986, с. 178.
- ↑ а б в Cassidy 2004, с. 236.
- ↑ Cassidy 2004, с. 239.
- ↑ Cassidy 2004, с. 105.
- ↑ Cassidy 2004, с. 239; PLP, 21360. Παλαιολογίνα, Εἰρήνη Κομνηνή.
- ↑ а б Cassidy 2004, с. 236; PLP, 21360. Παλαιολογίνα, Εἰρήνη Κομνηνή.
- ↑ Cassidy 2004, с. 280.
- ↑ Cassidy 2004, с. 74, 238.
- ↑ Cassidy 2004, с. 63, 236; PLP, 21360. Παλαιολογίνα, Εἰρήνη Κομνηνή.
- ↑ Cassidy 2004, с. 236; Nicol 1962, с. 1 – 16.
Източници
редактиране- ((en)) Cassidy, Nathan John (2004). A Translation and Historical Commentary of Book One and Book Two of the Historia of Geōrgios Pachymerēs [Doctoral thesis, University of Western Australia], https://api.research-repository.uwa.edu.au/ws/portalfiles/portal/3219936/Cassidy_Nathan_John_2004.pdf
- ((fr)) Cheynet, Jean-Claude; Vannier, Jean-François (1986). Les premiers paléologues. Études Prosopographiques (online), Byzantina Sorbonensia, 5. Paris: Éditions de la Sorbonne (published online 4 септември 2017), doi:10.4000/books.psorbonne.1939, ISBN 9782859441104, online ISBN 9782859448295, DOI:10.4000/books.psorbonne.1927, http://books.openedition.org/psorbonne/1939, посетен на 20 юни 2022
- ((en)) Geanakoplos, Deno John (1959). Emperor Michael Palaeologus and the West, 1258 – 1282 – A Study in Byzantine-Latin Relations. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, http://books.google.com/books?id=MPscAAAAYAAJ
- ((en)) Κατσιαμπούρα, Γιάννα (1 август 2002). Theodora Raoulaina (translated by Koutras, Nikolaos). – Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού, Μ. Ασία (Encyclopedia of the Hellenic World, Asia Minor). Athens, Greece: Foundation of the Hellenic World, http://www.ehw.gr/l.aspx?id=8479, посетен на 26 април 2012
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- ((en)) Nicol, Donald MacGillivray (1996). Theodora Raoulaina, Nun and Scholar, c. 1240 – 1300. The Byzantine Lady: Ten Portraits, 1250 – 1500. Cambridge, United Kingdom: Cambridge University Press, pp. 33 – 47, ISBN 978-0-521-57623-9, http://books.google.com/books?id=vHqNA10-BlAC
- ((en)) Nicol, Donald MacGillivray (1962). The Greeks and the Union of the Churches the Report of Ogerius, Protonotarius of Michael VIII Palaiologos, in 1280. – Proceedings of the Royal Irish Academy. Section C: Archaeology, Culture, History, Literature, vol. 63 (1962 – 1964). Royal Irish Academy, 1 – 16, ISSN 1393-7197, https://www.jstor.org/stable/25505111, посетен на 26 януари 2020
- ((de)) Trapp, Erich; Beyer, Hans-Veit; Walther, Rainer et al. (2001) [1976–1996]. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit, CD-ROM. Wien: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, ISBN 3-7001-3003-1, https://archive.org/details/ErichTrappProsopographischesLexikonDerPALAIOLOGENZEIT/mode/2up