Ирина Комнина Палеологина

Ирина Комнина Палеологина Εἰρήνη Κοµνηνή Παλαιολογίνα
	византийска аристократка
Родена	1218 г.
Починала	1284 г. (66 г.) Едремит, Турция
Семейство
Баща	Андроник Комнин Палеолог
Майка	Теодора Ангелина Палеологина
Братя/сестри	Мария-Марта Палеологина; Михаил VIII Палеолог; Йоан Палеолог; Константин Палеолог; Неизвестна по име Закария Палеологина
Съпруг	Йоан Кантакузин
Деца	Мария Палеологина Кантакузина; Теодора Палеологина Кантакузина; Анна Палеологина Кантакузина; Евгения Палеологина Кантакузина

Ирина Комнина Палеологина, известна и с монашеското си име Евлогия (на средногръцки: Εἰρήνη Κοµνηνή Παλαιολογίνα; Εὐλογία), е византийска аристократка – по-голяма сестра на византийския император Михаил VIII Палеолог. Проявява изключителна политическа амбиция, като се противопоставя остро на униатската политика на брат си, заради което тя и някои членове от семейството ѝ са репресирани по заповед на императора.

Тя е дъщеря на великия никейски доместик Андроник Комнин Палеолог и първата му съпруга Теодора Ангелина Палеологина.^[1] Родена е около 1218 г.^[2] или 1220 г.^[3] и била с около пет години по-голяма от брат си Михаил Палеолог, който след успешен преврат през 1261 г. става император на Византия.^[3]

Около 1240 г. Ирина се омъжва за Йоан Комнин Ангел Кантакузин, който заема висшата дворцова длъжност епинкерний.^[4] Малко по-късно съпругът ѝ е назначен за управител (дукс) на тема Тракезион.

Ирина и Йоан имат четири дъщери:

В края на 1250-те години Ирина Палеологина и съпругът ѝ се замонашват. Това вероятно се случило малко преди смъртта на Йоан Кантакузин. Тогава Ирина приема и монашеското име Евлогия.^[6]

Монашеството обаче не слага край на политическата активност на Евгения. Първоначално тя оказва голямо влияние върху политиката на брат си, с когото била в много близки отношения.^[7] Георги Пахимер разказва, че Евлогия някога успокоявала малкия си брат преди сън с приказки, че един ден той щял да бъде бъдещият император, който ще освободи Константинопол от властта на латините.^[8] Когато Константинопол бил превзет от ромеите през 1261 г. именно Евлогия събудила императора, за да му съобщи радостната новина.^[9] Георги Пахимер също така подчертава, че Евлогуя стояла и зад окончателното отстраняването на малолетния император Йоан IV Дука Ласкарис от престола.^[10] Евлогия обвинила в измяна генерал Йоан Макрин, който след това бил отстранен от длъжност и ослепен.^[7]

По-късно обаче около Евлогия и семейството ѝ се формира мощната православна дворцова опозиция срещу пролатинската политика на Михаил VIII, изразяваща се в сключването на т.нар. Лионска уния с Католическата църква.^[11] Тя и семейството ѝ поддържат тесни отношения с низвергнатия патриарх Арсений Авториан, който отлъчва Михаил VIII от църквата през 1265 г. Заради активната си антиуниатска политика през 1277 Евлогия и дъщеря ѝ Теодора са заточени в манастира Свети Григорий в Никомидия.^[3] По-късно сестрата на императора успява да избяга и да намери убежище при дъщеря си Мария в Търново, откъдето дори се опитва да привлече мамелюците в обща коалиция срещу Михаил VIII.

Евлогия получава политическа реабилитация едва след смъртта на брат ѝ през 1282 г., когато престолът в Константинопол е наследен от племенника ѝ Андроник II, който прекратява църковната политика на баща си. Това обаче не решава проблема с арсенитите – последователи на патриарх Арсений, които не признават правата на Палеолозите върху престола. По този случай през 1284 г. Андроник II свиква църковен събор в Адрамитон, на който се опитва да постигне помирение с арсенитите. На събора присъстват Евлогия и дъщерите ѝ Анна и Теодора, но това не успява да вдигне схизмата. След събора Евлогия остава в Адрамитон, където умира на следващата година.