Отваря главното меню

Ирина Монфератска (на гръцки: Ειρήνη η Μομφερατική, Γιολάντα του Μομφερράτου; на италиански: Violante degli Aleramici, Jolanda di Monferrato, Irene di Bisanzio; * 1273/1274 в Казале Монферато, † 1317 в Драма, близо до Солун [1][2]) е германска принцеса и византийска императрица, втора съпруга на император Андроник II Палеолог.

Ирина
византийска императрица
Лични данни
Други титли германска принцеса
Родена
Починала
1317 г. (43 г.)
Драма, близо до Солун
Погребана в манастира Пантократор
Предшествана от Ана Унгарска
Наследена от Рита Арменска
Семейство
Династия Алерамичи
Баща Вилхелм VII, маркиз дьо Монферат
Майка Беатрис Кастилска
Брак император Андроник II Палеолог
Потомци Деспот Йоан Палеолог, Теодор I, Деспот Димитър Палеолог, Симонида Палеологина

Ирина е родена с името Йоланда през 1274 в Казале Монферато, днешна Италия. Тя е дъщеря на Вилхелм VII (1240 – 1292), маркиз дьо Монферат, и на втората му съпруга Беатрис Кастилска (1254 – 1286). Ирина е внучка по майчина линия на Виоланта Арагонска и крал Алфонсо X от Кастилия.

През 1284 г. Йоланда е омъжена за овдовелия византийски император, Андроник II. За целта Йоаланда приема православието и името Ирина.

Ирина ражда на Андроник II Палеолог четири деца:

Благодарение на този брак Андроник II по-късно получава и правата върху корононата на Солунското кралство (Солунско кралство), което вече половин век е в ръцете на ромеите, но по традиция титлата „крал на Солун“ продължавали да носят маркизите на Монферат, от чийто род през 1204 г. били излъчени първите крале на Солун. През 1305 г. умира Йоан I, маркиз на Монферат, брат на Йоаланда и последен мъжки представител на династията на Монфератите. След смъртта му за негов наследник е обявен синът на Ирина Монфератска, Теодор.

Михаил IX Палеолог, заварен син на Ирина, става съимператор на Андроник II Палеолог, а синът на Михаил IX, Андроник, е обявен за наследник на престола. Това положение обаче не допада на Ирина Монфератска, която се стреми да осигури власт за собствените си деца. През 1303 тя напуска Константинопол и се установява в Солун. Там императрицата създава собствен двор, започва да контролира финансите на града и в продължение на 14 години води собствена външна политика като самостоятелен владетел. В историческите си съчинения Никифор Григора описва императрицата като амбициозна и арогантна жена.

Ирина Монфератска умира през 1317 г. в Драма и е погребана в манастира Пантократор в Константинопол.[1]

ИзточнициРедактиране

  1. а б YOLANDA di Monferrato, fmg.ac
  2. Violante/Eirene, genealogy.euweb.cz

ЛитератураРедактиране

  • Donald M. Nicol, The Byzantine lady: ten portraits, 1250 – 1500, Cambridge university press, Cambridge 1994;
  • Hélène Constantinidi-Bibikou, Yolande de Montferrat impératrice de Byzance, in „L'Hellénisme Contemporain“, Series 2, IV (1950), pp. 425 – 442.

Външни препраткиРедактиране