Ирина Чмихова е българска поп певица и музикален педагог, и е един от основателите на поп музиката в България.

Ирина Чмихова
Родена
Ирина Николаева Чмихова
Починала
Стил поп
Глас мецосопран
Музикален издател Балкантон, Радиопром
Продуцент БНР

БиографияРедактиране

Родена е на 5 април 1930 г. в Пловдив в семейството на Николай Николаевич Чмихов, руснак и Цветана Димитрова Велева, българка.

Завършва ДВТУ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Кръстьо Мирски и започва работа като актриса по разпределение в Димитровградския театър. Започва да пее още като студентка, през 1950 година, когато в България гостува руският пианист Евгений Комаров, създал музикален квартет в Руския клуб.

Докато е в театъра, участва на първото състезание за майстори на поп изкуството в зала „България“, след което ѝ предлагат щатна работа в Държавната концертна дирекция, която ръководи изявите на всички изпълнители и артисти. Към този момент датират първите опити за създаване на поп музика в България и Чмихова е поканена. Песни за нея са писали Борис Карадимчев и Йосиф Цанков, изпълнява песни и шлагери на седем езика: български, руски, немски, испански, италиански, френски, английски. Нейни хитове са „Гренада“, „Ханум“, „Капитан“, „Ти пак си мой“, „Пълнолуние“, „Тригодишна мъка“, по-известна като „Синьото елече“, и други. В периода 1954 – 1970 г. Ирина Чмихова осъществява редица концертни изпълнения, всички те преминали с огромен успех в България и чужбина. Под съпровода на водещите тогава оркестрови и инструментални състави като „Стакато“ с ръководител Развигор Попов, с оркестрите на Александър Събев, „София“ и „Балкантон“, със „Студио 5“, ръководен от Божан Хаджиев – китариста на Вили Казасян, и най-вече с ЕОБРТ, дирижиран от Вили Казасян.

На 32-годишна възраст започва да преподава в отдел „Естрада“ на Консерваторията. Сред учениците ѝ са певци като Маргарита Хранова, Мими Иванова, Мустафа Чаушев, Петър Чернев, Нели Рангелова, Камелия Тодорова, Есил Дюран, Михаил Йончев, Мая Нешкова, Христо Кидиков и др. През 1968 г. тя е сред основателите на Естрадния отдел към тогавашната БДК в София

Ирина Чмихова умира на 89 години на 15 февруари 2020 г. в София.[1]

ДискографияРедактиране

Сингли на 78 оборота (твърди плочи)Редактиране

  • „Грешка“/ „песен“ (Радиопром – 1664)[2]
  • „Кукурукуку“/ „Малагуена“ (Радиопром – 1672)[3]

Малки плочиРедактиране

  • „Огньовете на Баку“/ „Мама“ (Балкантон – 2566)[4]
  • „Ирина Чмихова“ (Балкантон – 5537)[5]
  • „Пее Ирина Чмихова“ (Балкантон – 5662)[6]
  • „Ирина Чмихова пее руски романси“ (Балкантон – ВТМ 5798)[7]
  • „Пее Ирина Чмихова“ (Балкантон – ВТМ 6118)[8]
  • „Тамбурино“ – изп. Ир. Чмихова с орк. „Балкантон“, дир. Д. Ганев (Балкантон – ВТВ 10040)[9]

Дългосвирещи плочиРедактиране

  • 1979 – „Руски романси и цигански песни“ (Балкантон – ВТА 10451)[10]

КомпактдисковеРедактиране

  • 2005 – „Вечните руски романси и песни“
  • 2008 – „Вечните руски романси и песни“

ФилмографияРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране