Ирландска война за независимост

Ирландската война за независимост (на ирландски: Cogadh na Saoirse)[1] или Англо-ирландската война е партизанска война водена от 1919 до 1921 г. между Ирландската републиканска армия и британски войски в Ирландия. Войната води до създаването на Ирландската свободна държава.

Ирландска война за независимост
Доброволци на ИРА от 3-та бригада от Типърари по време на войната
Доброволци на ИРА от 3-та бригада от Типърари по време на войната
Информация
Период 21 януари 1919 – 11 юли 1921 г.
Място Ирландия
Резултат • Ирландия получава независимост
Северна Ирландия остава част от Обединеното кралство
Страни в конфликта
Flag of Ireland.svg Ирландска република Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Командири и лидери
Flag of Ireland.svg Майкъл Колинс Flag of the United Kingdom.svg Хенри Хю Тюдор
Сили
около 15 000 – 100 000 бойци от ИРА около 20 000 войници
1400 бойци на помощната дивизия
Жертви и загуби
около 550 убити 714 убити, сред които: 410 полицаи на кралската ирландска полиция, 261 британски войници и 43 полицаи на Специалната полиция в Олстър
Ирландска война за независимост в Общомедия

ПредпоставкиРедактиране

В началото на XIX век британците окончателно анексират Ирландия към Британската империя, след което ирландците правят редица опити да получат независимост. Всички те са неуспешни и всеки път Ирландия отново попада под британско влияние. Неотдавнашното въстание от 1916 г., смазано от британските войски, все още е от значение. Положението в Ирландия по това време е много напрегнато, особено след като британският парламент не спазва обещанието си да осигури на страната по-голяма автономия.

Ход на военните действияРедактиране

Начало на войнатаРедактиране

 
Еймън де Валера

На 21 януари 1919 г. 73 членове на английския парламент, обявявайки се за пълномощни министри на Ирландия, приемат декларацията за суверенитет на Ирландия, провъзгласила Република Ирландия и искат незабавното изтегляне на британските войски от територията на новопровъзгласената държава. Сформира се временно ирландско републиканско правителство. Лидерът на ирландската националистическа партия Еймън де Валера е избран за президент на републиката. След независимостта на страната се извърват серия от терористични атаки срещу представители на британските власти в Ирландия и започват активни военни действия. Британската полиция извършва предотвратяването на терористични атаки, като получават подкрепа от британската армия.

На фона на боевете между ИРА и британските войски, на 15 април на територията на окръг Лимерик се появява съветската държава Лимерик. На 27 април съветската държава Лимерик се саморазпуска. На 26 ноември 1919 г. в Дъблин избухва анти-британски въоръжен бунт. Започва партизанската война.

Разколът в ИрландияРедактиране

Докато в южната част на Ирландия избухва партизанска война, на 10 март 1920 г. в Белфаст гласува Националният съвет на Олстър, според който страната е разделена на две суверенни държави със собствени парламенти – Северна и Южна Ирландия. На 21 юли същата година стават въоръжени сблъсъци между привърженици на партията Шин Фейн и националистите от Олстър в Белфаст. На 12 декември британците въвеждат военно положение в град Корк. Във Великобритания ситуацията се влошава поради разходи за войната.

На 24 май 1921 г. в Южна Ирландия се провеждат парламентарни избори без предварителна кампания. Абсолютното мнозинство получава партията Шин Фейн. Парламентът на Северна Ирландия започва работа на 7 юни, когато Джеймс Крейг става премиер. На 10 юни Република Ирландия подписва примирие с Великобритания. На следващия ден, 11 юни, войниците на ИРА прекратяват военните действия.

ПоследствияРедактиране

На 6 декември 1921 г. Великобритания сключва компромисен англо-ирландски договор с Ирландия, който признава Ирландия за британско владение, наречено Ирландска свободна държава. Северна Ирландия става част от Обединеното кралство. На 16 декември същата година, в деня на ратифицирането на договора на Северна Ирландия и Великобритания, ирландският лидер Еймън де Валера, бивш привърженик на договора, неочаквано категорично се противопоставя на обединението с Великобритания. Това служи като продължение на конфликта, който сега се изразява в политическа и идеологическа конфронтация и продължава и до днес в шестте области на Северна Ирландия, които са част от Обединеното кралство.

ИзточнициРедактиране

  1. Heatherly, Christopher J.. Cogadh Na Saoirse: British Intelligence Operations During the Anglo-Irish War, 1916 – 1921. reprint. BiblioBazaar, 2012. Посетен на 22 декември 2014.