Отваря главното меню

Исак Осипович Дунаевски (на руски: Исаак Осипович Дунаевский[1]) е съветски композитор, диригент, музикален педагог. Автор е на 11 оперети и 4 балета, на музика към десетки филми и на огромен брой популярни съветски песни. Той е народен артист на РСФСР, лауреат на две Сталински премии, депутат във Върховния съвет на РСФСР.

Исак Дунаевски
Исаак Осипович Дунаевский
Isaak Dunaevsky.jpg
Информация
Роден
Ицхак-Бер бен Бецалель-Йосеф Дунаевский
Починал
25 юли 1955 г. (55 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Професии композитор
Награди Орден на труда „Червено знаме“ Орден „Червена звезда“ Орден на честта Медал за доблестен труд във Великата отечествена война 1941 – 1945 г. Медал за 800-годишнина на Москва
Народен артист РСФСРСталинска премия – 1941, 1951 г.
Уебсайт
Исак Дунаевски в Общомедия

Биография и творчествоРедактиране

Роден е на 18 януари 1900 г. в село Лохвица, днес в Полтавска област, Украйна, в еврейското семейство на дребен банков служител.

Исак постъпва в Харковското музикално училище, където учи цигулка и композиция. През 1918 г. завършва гимназията (със златен медал), а след година – Харковската консерватория в класа по цигулка. Работи като цигулар в оркестър, концертмайстор. От 1920 г. е композитор и диригент в Харковския руски драматичен театър. Дебютира като театрален композитор през 1920 г.

През 1924 г. се мести в Москва. Става музикален ръководител на театри, пише своите първи оперети. От 1929 г. работи в Ленинград като композитор и главен диригент на Ленинградския мюзик-хол. Започва сътрудничеството му с естрадния певец и киноартист Леонид Утьосов. Поставя основите на стила „съветски джаз“, съчинявайки рапсодии-фантазии върху теми от народната музика, както и джазови интерпретации по мелодии на Джузепе Верди, Н. Римски-Корсаков, П. Чайковски. Той често се обръща към руския фолклор – както с интонационни заемки, така и с откровени цитати.[2] Един от най-ярките примери за авторска музика, която става много популярна, е партитурата на филма „Кубански казаци“ на режисьора Иван Пирьов.

И. Дунаевски, заедно с кинорежисьора Григорий Александров, стават създатели на жанра съветска музикална кинокомедия. Първият им съвместен филм „Веселите момчета“ излиза по екраните в края на 1934 г. и донася на И. Дунаевски широка известност. Този голям успех на композитора го издига не само до върха на професионалния Еверест, но и сред елита на съветското общество, въпреки че дотогава е упрекван в плагиатство, в подражание на Холивуд и на целия Запад. Сближава се с Михаил Булгаков. До 1940 г. И. Дунаевски написва музиката към шестнадесет филма, песните и мелодиите от които веднага стават любими на всички в СССР, а и на следващите поколения. Особено популярен хит става песента „Марш на ентусиастите“ от филма „Светлият път“ на Григорий Александров с участието на Любов Орлова (музикална комедия в прослава на светлото комунистическо бъдеще) в изпълнение на легендарната Ирина Архипова с хора и Симфоничния оркестър на Съветското радио и телевизия с диригент Владимир Федосеев.

През Великата Отечествена война е художествен ръководител на Ансамбъла за песни и танци на железопътния транспорт, с който обикаля по цялата страна. Отново започва да пише на оперети.

В творчеството си И. Дунаевски се сблъсква с обичайните за сталинската епоха ограничения: партитурите на неговите произведения не се издават заради бюрократичното и пренебрежително отношение към „леката музика“, а в хода на борбата с космополитизма са забранени многобройни произведения на Дунаевски на еврейски теми.

Исак Дунаевски има четирима братя и една сестра. Той официално има два брака. След кратко съпружество със студентката Мария Швецова, през 1925 г. той се жени за балерината З. А. Судейкина, с която имат син, Евгений (1932 – 2000), известен московски художник[3]. Има и съжителство с балерината от Ансамбъла „Александров“ Зоя Пашкова, която през 1945 г. му ражда син, известният днес естраден композитор Максим Дунаевски.[2]

Исак Дунаевски умира от инфаркт на 25 юли 1955 г. в Москва.

ТворчествоРедактиране

Исак Дунаевски притежава уникален мелодичен дар и има голям принос във формирането на жанра съветска музика. Най-значителни резултати Дунаевски постига в леката музика, която непринудено се съчетава със симфоничния жанр. Освен на песенна, филмова и оперетна музика, той е автор и на музиката към балети и театрални спектакли.

ОперетиРедактиране

Автор е на 11 оперети, сред които „И нашим, и вашим“, „Золотая долина“, „Вольный ветер“, „Сын клоуна“, „Белая акация“.

Избрана филмографияРедактиране

„Весёлые ребята“, „Три товарища“, „Дети капитана Гранта“, „Цирк“, „Волга-Волга“, „Кубанские казаки“, „Вольный ветер“.

ПесниРедактиране

Създава нов тип популярни, масови съветски песни. Стилът им се основава на градската битова музика, джаза, оперетата. Автор е на музиката на над 100 песни: „Моя Москва“ („Дорогая моя столица“), „Песня о Родине (Широка страна моя родная)“, „Марш весёлых ребят“, „Песенка о капитане“, „Песня о Сталине“, „Школьный вальс“, „Ой, цветёт калина“.

ИзточнициРедактиране

  1. „Дунаевский: Красный Моцарт“, автор Минчёнок Д. А., изд. Молодая гвардия, 2006 г., isbn=5-235-02931-3
  2. а б „Търсачи на щастие“ – фамилията Дунаевски, Исак и Максим“, БНР, 14 декември 2011 г.
  3. Биография Максима Дунаевского на сайте 7days.ru