Исак Комнин (син на Алексий I Комнин)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Исак Комнин.
Севастократор Исак Комнин (на гръцки: Ισαάκιος Κομνηνός, след 16 януари 1093 – ок. 1154) e трети син на византийския император Алексий I Комнин и баща на император Андроник I Комнин.
| Исак Комнин | |
|---|---|
| византийски севастократор | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Семейство | |
| Род | Комнини |
| Баща | Алексий I Комнин |
| Майка | Ирина Дукина |
| Братя/сестри |
Йоан II Комнин Анна Комнина Теодора Комнина Евдокия Комнина Андроник Комнин Мария Комнина |
| Деца |
Йоан Комнин Челеби Андроник I Комнин |
| Исак Комнин в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Исак Комнин е роден в Константинопол. Той е син на Алексий I Комнин и Ирина Дукина. Брат е на Йоан II Комнин и на Анна Комнина, първата жена историк в историята. При управлението на баща си Исак Комнин получава титлата кесар, а през 1118 г. Йоан II го удостоява и с титлата севастократор.[1]
През 1130 г. отношенията между Исак и Йоан II се влошават и след разкриване на един заговор срещу императора, Исак Комнин е принуден да напусне Константинопол.[2] В продължение на 6 години севастократорът пребивава в чужбина – приет е в двора на Данишмендите в Мелитена, а по-късно се установява и в Йерусалим.[2] През 1136 г. Исак Комнин се завръща в Константинопол, където е реабилитиран от брат си.[2]
След смъртта на брат си Исак Комнин прави неуспешен опит да завземе властта през 1146 – 1147 г., поради което е заточен в Хераклея Понтика по заповед на племенника си, император Мануил I Комнин.[2] Скоро след това е принуден да се замонаши и през 1152 г. основава манастира Богородица Космосотира[1] [2] (Светоспасителка) край Енос в Тракия[1], на който прави щедри дарения под формата на села, поземлени имоти, добитък, права върху тържища, кораби и др.[1] Севастократор Исак Комнин е автор на манастирския типик, който поради документалния си характер съдържа ценни и достоверни сведения за ръста на едрото феодално земевладение в българските земи, където са се намирали имотите на манастира, и за положението на българите под византийска власт.[1]
Освен това Исак Комнин е поддържал близки отношения с известния поет Теодор Продром и сам се е занимавал с литературна дейност, но съчиненията му нямат оригинален характер.[1]
Исак Комнин е женен за Ирина, за която се смята че е киевска княгиня. От нея той има шест деца:
- Йоан, наречен Челеби, тъй като приема исляма
- Андроник I
- Мария Комнина
- Анна Комнина
- Евдокия Комнина
- Елена Комнина, омъжена вероятно за киевския княз Юрий Долгоруки
Предполага се, че Исак Комнин е имал и втора съпруга – грузинската принцеса Ката Багратиони, дъщеря на грузинския цар Давид IV и Русудан Арменска.
Исак Комнин има един незаконен син – Алексий Комнин
Източници и библиографияРедактиране
- Тивчев, П. Типик на манастира „Богородица Космосотира“. –В: Гръцки извори за българската итория. Т. VII. София, БАН, 1968. с. 128.
- Magdalino, Paul. The Empire of Manuel I Komnenos, 1143 – 1180. Cambridge University Press, 2002. ISBN 0-521-52653-1.
- K. Varzos, Ē genealogia tōn Komnēnōn, Thessalonikē, 1984.
ИзточнициРедактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Isaac Komnenos (d. 1152)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |