Отваря главното меню
„Устните на Исая миропомазани с огън“, Бенджамин Уест, 1782

Иса̀я (според българската православна Библия Исаия, на иврит: יְשַׁעְיָהוּ, Yeshayahu, в прев. „Спасението е в Бог“) е един от великите старозаветни пророци, живял през 8 век пр.н.е. в Юдея. Пророчествата му са предимно свързвани с концепцията за Месията, както и с нуждата от „връщане към Бога“.[1] Показва особена чувствителност към проблемите на обикновените хора и често критикува открито отношението на аристокрацията към тях.

БиографияРедактиране

Исая е роден в Йерусалим около 765 г. пр.н.е. Произхожда от знатно семейство на еврейски свещеници. Пророческите си видения започва да получава на около 20-годишна възраст.

Годината на смъртта му не е известна. Предполага се, че умира по време на царуването на Езекия, но е възможно да е доживял възкачването на престола на Манасий. Според някои апокрифи, Исая завършва живота си като мъченик именно по време на гоненията, организирани от Манасий.

БележкиРедактиране

  1. По този повод, като предупреждение към евреите, които са се отвърнали от Господ, Исая казва „Съвсем ще се изпразни земята, и съвършено ще се оголи; Защото Господ е изговорил това слово.“ (Исая 24:3)