Отваря главното меню

Исая (Исаил) Джиков или Жиков е български зограф и резбар от XIX век, представител на Дебърската художествена школа.[1]

Исая Джиков
български зограф
Роден
1820 г.
Починал
1890 г. (70 г.)
Стенописът на Свети Георги над входа на църквата „Свети Георги“ в Осой

БиографияРедактиране

Исая Джиков е роден около 1820 година в дебърското село Осой, Западна Македония.[1] Баща му Джико е зограф.[1] Исая Джиков изписва иконите в църквата „Свети Димитър“ във валандовското село Градец в 1869 година.[2] Иконостасът на църквата, също дело на Исая Джиков, е пренесен в църквата „Свети Атанасий Велики“ в Удово.[3] На иконостаса в църквата „Света Богородица“ в демиркапийското село Барово има царски двери, резбовани от резбаря и зограф Исая Джиков в 1870 година.[4]

В 1889 година работи в църквата „Свети Никола“ в Търкане, където рисува стенописите и иконите. От вътрешната страна над северната врата е запазен надпис: „Вославу стїыѧ единосущныѧ животворѧщиѧ и нераздѣлныѧ троице ѡца и сна итаго дха: иже во богохранимотъ село Таркане исписахсѧ сеи бжестненыі црковъ сти Николае исо вси ѡпщаѧ христианскаѧ помощъ: изруки зуграфъ Исаиѧ ѿ каза деборска ѿ село Осой Џиковъ: 1889: ле.“ Според Асен Василиев стенописите са „безжизнени и пропити с упадъчен вкус“. Иконите в храма според него са по-добри, като например тези на Свети Атанасий, Архангел Михаил, Свети Никола, Света Богородица, датирана „Во лѣто 1883 октомврій 27 д.“, Исус Христос (59 на 95 cm) с надпис: „Си. икони изъ руки Исаиѧ Джиков ѿ село Ѡсоиі: 1883“, Йоан Кръстител, Архангел Гавриил, датирана 1883 г., Свети Илия с надпис: „Сиѧ икона приложи Илчѡ Филиповъ за чадомъ его Кузманъ Миѧилъ Ефтимъ Ћерасимъ Псалтиръ Доца Иѡрдана 1883“. На северната стена на храма е иконата на Свети Георги, надписана „Сиѧ икона приложи Иованъ Миновъ со чадомъ Мино Щерю Ташо Ангеле Гиѡрги 1884“. На южната стена е иконота на Свети Димитър, датирпана 1883 г.[1]

Исая Джиков е автор на стенописите и иконите в църквата „Свети Георги“ в Осой. Работи в Гостиварско и Кочанско.[1] Автор е на иконите в църквата „Свети Архангел Михаил“ в Спанчево.[5] При него учат Евстатий Попдимитров[1] и братовчед му Анастас Спасов.[6]

Умира в 1890 година.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 257.
  2. Цркви во Валандовско. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  3. Цркви во Пиравската парохија. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  4. Демиркаписка парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.
  5. Трботивишка парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 28 март 2014 г.
  6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 256.