Исе (линеен кораб, 1916)

Исе (на японски: 伊勢, на английски: Ise) е линеен кораб на Императирския флот на Япония. Главен кораб на едноименния тип. Спуснат е на вода през 1916 г., въведен в строй през 1917 г. Кръстен е в чест на историческата провинция в южната част на остров Кюшу, префектура Миядзаки.

„Исе“ 伊勢
Линейният кораб „Исе“ преди модернизацията
Флаг	Япония
Клас и тип	Линеен кораб от типа „Исе“
Производител	Kawasaki в Кобе, Япония.
Служба
Заложен	10 май 1915 г.
Спуснат на вода	12 ноември 1916 г.
Влиза в строй	15 декември 1917 г.
Изведен от експлоатация	потъва на 28 юли 1945 г., след това утилизиран
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	31 760 (нормална); 37 084 t (пълна) След първата модернизация: 38 522 (стандартна); 42 675 t (пълна) Като хибрид-самолетоносач: 40 444 t (пълна)
Дължина	205,7 m (по КВЛ) 208,2 m (максимална) След първата модернизация: 213,4 m (по КВЛ) 215,8 m (максимална) Като хибрид-самолетоносач: 213,4 m (по КВЛ) 219,6 m (максимална)
Ширина	28,7 m (максимална) След модернизациите: 31,7 m (максимална)
Газене	8,8 m След първата модернизация: 9,21 m Като хибрид-самолетоносач: 9,03 m
Броня	главен пояс: 76 – 305 mm; траверси: 199 – 224 mm; палуба: 32 – 51 mm; барбети: 305 mm; кули ГК: 305 mm; каземати: 152 mm; бойна рубка: 305 mm След модернизациите: главен пояс: 76 – 305 mm; траверси: 199 – 224 mm; главна палуба: 97 mm; горна палуба: 51 mm; барбети: 305 mm; кули ГК: 305 mm; каземати:152 mm; бойна рубка: 305 mm
Задвижване	4 парни турбини Curtis; 24 парни водотръбни котли Kampon; 4 гребни винта; 45 000 к.с. След модернизациите: 4 парни турбини Kampon; 8 парни водотръбни котли Kampon; 4 гребни винта; 80 000 к.с.
Скорост	23 възела (43 km/h) След модернизациите: 25,3 възела (46,9 km/h)
Далечина на плаване	9680 морски мили при 14 възела ход След първата модернизация: 7870 морски мили при 16 възела ход Като хибрид-самолетоносач: 9500 морски мили при 16 възела ход
Екипаж	1360 души След първата модернизация: 1376 души Като хибрид-самолетоносач: 1463 души
Радиолокационни станции (РЛС)	Като хибрид-самолетоносач: 1 × радар Type 21 за въздушно наблюдение; 2 × радара Type 13 за ранно предупреждение; 2 × радара Type 22 за контрол на повърхността
Въоръжение
Артилерия	6x2 356 mm; 20x1 140 mm; Зенитна артилерия: 4x1 76,2 mm След първата модернизация: 6x2 356 mm; 16x1 140 mm; Зенитна артилерия: 4x2 127 mm; 10x2 25 mm Като хибрид-самолетоносач: 4x2 356 mm Зенитна артилерия: 8x2 127 mm; 31x3 и 11x1 25 mm
Ракетно въоръжение	6x30 127 mm ПУ за зенитни НУРС (като хибрид-самолетоносач)
Торпедно въоръжение	3x2 533 mm ТА (свалени при първата модернизация)
Самолети	След първата модернизация: 1 катапулт; 3 хидросамолета Като хибрид-самолетоносач: 2 катапулта; 22 – 24 самолета
„Исе“ в Общомедия

История на създаването

„Исе“ е построен според програмата за 1912 г. След изпълняването на програмата „8 – 8“ линкорите „Исе“ и еднотипният му „Хюга“, както и техните предшественици, се предполага да бъдат извадени от състава на флота, но решенията на Вашингтонската конференция от 1922 г. променят тези планове. Линкорът остава в строй. От 1930 г. той преминава многобройни модернизации.

През 1943 г. „Исе“ преминава модернизация, превръщаща кораба в линкор-самолетоносач. Появата на толкова необикновен проект се обяснява с тежките загуби сред самолетоносачите, понесени от Япония в битката за Мидуей.

В съответствие с проекта кърмовата част на корпуса е удължена със 7,6 м и разширена. На мястото на бившите кърмови кули на главния калибър №5 и №6 е съоръжен хангар с дължина 60 м, в който се поместват до 10 самолета, за качването върху палубата служил един подемник. Още 10 – 12 самолета стоят направо върху самата палуба. Малката дължина на палубата не позволява на самолетите свободно да излитат и кацат на нея. За това пуска им става с помощта на два катапулта. Самолетите кацат или на нормални самолетоносачи или на брегови летища.

За ролята на палубен самолет е предназначен пикиращият бомбардировач D4Y3 „Сюсей“ („Джуди“), но поради липсата му корабът трябва да бъде комплектован с хидросамолета-бомбардировач Е16A „Дзуйюн“ (на японски: 瑞雲 Дзуйун, „Благоприятен облак“) („Пол“). Достоверно е неизвестно, дали тези самолети са носени от кораба.

История на службата

В хода на сраженията в залива Лейте, на 25 ноември 1944 г., „Исе“ получава леки повреди от многобройни близки разриви.

От февруари 1945 г. се намира в Куре, подсигурявайки ПВО на базата.

На 13 март 1945 г., от попадения бомби на „Исе“ е разрушен самолетоподемника. Няма опити да се ремонтира линкорът-самолетоносач.

На 2 юли 1945 г. „Исе“ получава 5 попадения от бомби и ляга на грунта.

На 28 юли след 8 бомбови попадения и много на брой близки разриви „Исе“ потъва на заводския причал в Куре с крен 20 градуса по десния борд.

На 4 юли 1946 г. е изваден и до края на годината е разкомплектован в Харима.

Литература

• Апальков Ю. В. Боевые корабли японского флота: Линкоры и авианосцы. – СПб.: Дидактика, 1997.
• Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
• Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1921. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1984. ISBN 0-85177-245-5.

Външни препратки

• ISE battleships (1917 – 1918) ((en))
• www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
• ship.bsu.by Архив на оригинала от 2021-01-24 в Wayback Machine. ((ru))
• Линкорите от типа „Исе“. ((ru))
• Линкорите от типа „Исе“ // Архивиран от оригинала на 2012-04-04. Посетен на 2011-10-30. (на руски)
• В Общомедия има медийни файлове относно Исе (линеен кораб, 1916)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Исэ (линейный корабль)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​