Искра (1911 – 1912)
Вижте пояснителната страница за други значения на Искра.
„Искра“ е двуседмично политическо и литературно списание, издавано в Солун от 1911 до 1912 година от дейци на бившия Съюз на българските конституционни клубове.
| „Искра“ | |
|---|---|
 1 декември 1911 г., книжка І |
|
| Информация | |
| Вид | двуседмично списание |
| Начало | 1 декември 1911 г. |
| Край | 15 септември 1912 г. |
|
Цена на печатно издание |
2 гроша златни, годишен абонамент 35 гроша |
| Издател | Георги Баждаров |
| Редактор |
Борис Мончев, Анастас Разбойников, Стоян Попсимеонов, Кирил Пърличев |
| Език | български |
| Свързани вестници |
„Истина“, „Право“, „Вести“, „Светлина“ |
| Искра в Общомедия | |
От списанието излизат 15 броя. Главен редактор е Георги Баждаров, а в редакцията влизат още Борис Мончев, Анастас Разбойников, Стоян Попсимеонов и Кирил Пърличев. Печатано е в печатницата на Коне Самарджиев.
„Искра“ критикува младотурската политика по националния въпрос. По време на парламентарните избори в началото на 1912 година редакцията на „Искра“, заедно с тези на „Вести“ и „Право“ се оформя като един от българските политически центрове. Трите редакции формират Централна избирателна комисия, която има задача да организира българското население на базата на единна платформа. В началото на февруари тази платформа е публикувана в „Искра“. Тя е в духа на програмите на двете разпуснати български политически партии и в нея се иска ново административно деление на национален принцип и създаване на изборни областни събрания. Дейците около трите редакции се ориентират към предизборен съюз с опозицията и трите издания критикуват младотурската политика като опасна за българските национални интереси и изобщо за националната идентичност на нетурските народи в империята. Платформата не успява да постигне единство на българските политически субекти – на нея се противопоставя групата около Сребрен Поппетров и вестник „Истина“, както и туркофилската група около Панчо Дорев и вестник „Светлина“.[1]
Издаването на „Искра“ е преустановено в навечерието на Балканската война.[2][3]
БележкиРедактиране
| ||||
- ↑ Първанова, Зорка. Легалните организации и партии на българското население в Османската империя. – в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878 – 1944, том 3, Македонски научен институт, София 1997, стр. 238. ISBN 954-8187-32-9
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 388.
- ↑ Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 379