Отваря главното меню

Ислямизацията е процес на налагане на исляма на завладените народи в Азия, Африка и Европа от изповядващите тази религия арабски, турски, персийски и др. завоеватели.

Завоевателите използват различни пътища на ислямизация – както агресивна пропаганда, верски натиск и ограничения към другите култове, съчетани с привилегии за правоверните и политическа и икономическа дискриминация и принуда на иноверните водещи до „доброволно“ вероотстъпничество, така и директни заплахи и насилие над местните общности и видни техни членове. В резултат на ислямизацията на християните на Иберийският и Балканският полуострови, средиземноморските острови, в Мала Азия, Близкия изток и Северна Африка се появяват групите на ислямизирано местно предимно християнско население: помаци, валахади, бошняци, амшенци, нъте, чами, дьонме, мувалади, тотално ислямизираните бербери и пр., а в Югозападна и Централна Азия населението практически изцяло е ислямизирано до края на 19 век, когато голяма част от калашите и всички нуристанци са насилствено ислямизирани от емир Абдуррахман.

Освен християните в покорените страни на ислямизация са подложени и всякакви други общности изповядващи както монотеизъм така и политеизъм като: юдеизъм, будизъм, джайнизъм, индуизъм, зороастризъм, синкретизъм, хетеродоксалност, паганизъм, шаманизъм и други вярвания и религии принадлежащи към езичеството като анимизъм, тотемизъм, фетишизъм, идолопоклонничество, пантеизъм обожествяване на различни природни обекти и явления, прадедите, плодородието и пр. култове в Азия и Африка, въобще всички различни от исляма.

Вижте същоРедактиране