Ислямската калиграфия е основана на арабската азбука и се практикува в страните с ислямски културни традиции. Тя включва арабска, османска и персийска калиграфия.[1][2] На арабски език е известна като хат ислами (خط اسلامي‎), със значение „ислямска линия, проект или строеж“.[3] Тя е основана на вярата на изповядващите исляма, че писането е измислено от Аллах и затова изкусното боравене с писеца се смята за божествено умение. Писането е на такава почит, че в украсата на сградите се използват надписи с уголемен шрифт. Развитието на това изкуство е здраво свързано с Корана: глави и цитати от него са универсални текстове. Например често се цитира изказването на пророк Мохамед, че писалката е първото нещо, създадено от Бог[4]

Текст от декорацията на зала в Алхамбра: на арабски: و لا غالب إلا الله‎, „Бог е единственият победител“

История редактиране

Ранните арабски стилове се развиват по време на Умаядската династия (661 – 750) и в началния период от управлението на Абасидите (750 – 1258).

 
Еволюция на ранната арабска калиграфия: (1) Началото на IX век: без точки или диакритични знаци; (2) и (3) IX-X век, Абасидски период: въвеждат се червени точки на местата на късите гласни, а по-късно с черни точки се разграничават букви като фа и каф; (4) XI век: в системата на Ал-Фарахиди, използвана и днес, точките са заменени с малки знаци, подобни на буквите за изписване на съответните дълги гласни.

Примери редактиране

Калиграфски надписи изобилстват например по стените на двореца Алхамбра в Гренада.

Източници редактиране

  1. Blair, Sheila S. The art and architecture of Islam: 1250 – 1800. Reprinted with corrections. New Haven, Yale University Press, 1995. ISBN 0-300-06465-9.
  2. Chapman, Caroline (2012). Encyclopedia of Islamic Art and Architecture, ISBN|978-979-099-631-1
  3. Julia Kaestle. Arabic calligraphy as a typographic exercise // 10 July 2010.
  4. Roxburgh, David J. (2008). 'The Eye is Favored for Seeing the Writing's Form': On the Sensual and the Sensuous in Islamic Calligraphy. Muqarnas. 25: 275 – 298 – via JSTOR.