Исмаил Гаспрински

Исмаил Гаспрински (на кримскотатарски: İsmail Gasprinskiy (Gaspıralı), Исмаил Гаспринский (Гаспыралы, إسماعيل غصپرينسكى (غصپرلي‎, 8 (20) март 1851 – 11 (24) септември 1914) е кримскотатарски интелектуалец, просветител, издател и политик, получил известност и признание сред мюсюлманското население на Руската империя. Един от основатели на джадидизма и пантюркизма[1]

Исмаил Гаспрински
İsmail Gasprinskiy (Gaspıralı)
Исмаил Гаспринский (Гаспыралы)
(اسماعيل غصپرينسكى (غصپرلي
Депутат в Бахчисарайската градска Дума

Роден
Авджикой, Таврическа губерния
Починал
Бахчисарай, Таврическа губерния
Погребан Бахчисарай, Русия

Етнос Кримски татари
Религия Ислям
Образование Парижки университет
Професия Градски управител на Бахчисарай
Семейство
Баща Мустафа Алиоглу
Майка Фатма-Султан Темир-Гази-кизи

БиографияРедактиране

Роден е в село Авджикой, (по други данни в съседното село Улу Сала), в Ялтенски уезд на Таврическа губерния,[2] (сега Бахчисарайски район на Крим) в семейството на офицера на руска служба Мустафа Алиоглу Гаспрински и съпругата му Фатма-Султан Темир-Гази-кизи (моминско име Кантакузова). Мустафа Алиоглу е родом от разположения на южния бряг на Крим аул Гаспра, и затова взима фамилията Гаспрински. На 19 април 1854 г. семейството е утвърдено в дворянското съсловие. Исмаил Гаспрински получава домашно образование, после в начално училище (мектебе), в Симферополската мъжка гимназия, във Воронежкия кадетски корпус, а накрая и във 2-ра Московска военна гимназия. Не завършвайки гимназията, той се завръща в Крим, където става учител в начално училище. През 1871 г. заминава във Франция. През 1874 и 1875 г. живее в Турция. Завръщайки се в Крим, той е избран за депутат в Бахчисарайската градска Дума. От 13 февруари 1879 г. до 5 март 1884 г. е градски управител на Бахчисарай.

От 1879 г. Исмаил Гаспрински предприема многократни опити самостоятелно да издава вестниците на общотюркски език „Файдали еглендже“ (1879 – 1880) и „Закон“ (1881). От 10 април 1883 г. на Гаспрински е позволено да издава и редактира първия руски тюрко-славянски вестник „Переводчикъ-Терджиманъ“. Той дълго време е единственото тюркоезично периодично издание в Русия, а от началото на 20 век и най-стария мюсюлмански вестник в света. Вестникът оцелява в продължение на почти 35 години и е закрит на 23 февруари 1918 г.

Чрез „Переводчикъ-Терджиманъ“ идеите на Исмаил Гаспрински се разпространяват в Крим, Идел-Урал, Хивинското ханство, Бухарското ханство. Освен това, вестникът се разпространява в Персия, Китай, Турция, Египет, България, Франция, Швейцария, САЩ.

На материалите от публикациите на Гаспрински се ползва други печатни издания на ислямските народи: „Икдам“, „Себах“, „Гайрет“, „Ватан“, „Диккат“, „Хидмет“, „Агонк“, „Заман“, „Кайро“, „Нил“, „Ахтер“, „Наасури“.

През 1886 г. започва изданието на рекламно приложение към вестник „Преводачъ-Терджиманъ“ под името „Лист за реклами“. Към края на 1905 г. Гаспрински започва да издава първото кримско-тюркско списание за жени „Алеми Нисван“ („Женски свят“), редактор на което е дъщеря му Шефика. Това е третият опит (първите два неуспешни, той предприема през 1887 г. (вестник „Тербие“ (Възпитание)), и приложението към вестник „Переводчикъ-Терджиманъ“ – „Кадын“ (Жена) през 1891 г.). През 1906 г. Исмаил Гаспрински получава разрешение за първото издание на хумористично списание на родния си език, наречено „Ха-ха-ха“. По-късно той създава нов ежеседмичник – органа на мюсюлманската фракция в Държавната дума на Руската империя вестник „Милет“ („Народ“).

 
Исмаил Гаспрински, Хасан бек Зардаби и Алимардан бей Топчибашев. Баку, 1907 г.

През 1907 – 1908 г. в Египет Исмаил Гаспрински издава няколко броя на вестник „Ал Нахда“ („Възраждане“) и на арабски език. Сътрудници на издателството на Гаспрински в различни периоди са видни дейци на кримскотатарската култура: Осман Акчокракли, Мемет Нузет, Якуп Шакир Али, Усеин Шамил Тохтаргази, Абляким Илмий, Асан Сабри Айвазов, Исмаил Лятиф-заде, Сеит-Абдула Озенбашли и др

С името на Исмаил Гаспрински е свързано основаването и развитието на образователното движение на народите от ислямския Изток – джадидизъм (нов, по-светски метод на обучение), който радикално променя същността и структурата на началното образование в много мюсюлмански страни, което му придава по-светски характер. От Гаспрински са разработени основите за преобразуването на мюсюлманската етноконфесионална система на народно образование. Неговите нови методи на обучение се използват с успех не само в Крим, но и в Татарстан, Казахстан, Башкортостан, Туркменистан, Таджикистан, Узбекистан, Киргизстан, Азербайджан, Турция, Северна Персия и Източен Китай. С тях е написана и издадена серия учебни помагала за национални училища, използващи новия метод. В най-известното от тях се превръща учебникът „Ходжа и субъян“ („Учител и деца“).

От 1887 г. Гаспрински е бил третият член на Таврическата научна архивна комисия.

През 1905 г. Гаспрински и неговите съмишленици създават мюсюлманската либерална организация „Бутюнрусие иттифак ал муслимин“ („Всерусийски съюз на мюсюлманите“). Той е член на Централния комитет и непосредствено оглавява кримския клон на организацията. През есента на 1905 г. Гаспрински, и водения от него клон на организацията, преминават на позициите на „Съюз от 17 октомври“. Гаспрински е активен участник на всички конгреси на „Иттифак ел муслимин“. Сред кримскотатарските му съмишленици по-известни са: Исмаил и Амет Муфтиизаде, Мустафа Кипчакски, Асани Сабри Айвазов, Абдурахман Меметоглу, Асан Тарпиев, Сюлейман Кримтаев, Абдурешит Медиев, Рустам Ахундов и др.

През 1907 г. Гаспрински предлага в Кайро свикване на Световен мюсюлмански конгрес за обединение на прогресивните сили на Изтока по пътя на реформи и преобразувания.

Гаспрински стои в основата на Всеруския професионален съюз на печатните работници. Той разпространява идеите на организациите на многобройните „Общества за взаимопомощ на бедните мюсюлмани“, „Библиотечни общества“ и участва в работата на много от тях.

Възгледите на Гаспрински по обществена значимост стоят наравно с идеите на будителите и философите Джамалютдин ал Афгани, Шигабутдин Марджани, Мухамад Абдо, Хасанбек Меликов (Зардаби), Махмудходжи Бехбуди и др.

Исмаил Гаспрински е автор на множество художествени творби: романа „Френски писма“, който е част от утопичната приказка „Дар ул Рахат мусулманлари“; романа „Африкански писма – Страната на амазонките“; разказа „Арслан Киз“, новелата „Планината на Изтока“, есетата „Руското мюсюлманство. Мисли, бележки и наблюдения на мюсюлманина“, „Руско-източно съглашение. Мисли, бележки и пожелания“ и някои други. Гаспрински е родоначалник на много литературни и публицистични жанрове, не само на кримските тюрки, но и на други тюркски народи.

Гаспрински е награден със следните ордени: бухарски „Златен медал на Изгряващата звезда“ (III степен); турски „Меджидие“ (IV степен); ирански „Лъв и слънце“ (IV и III степен) и „Медал на Санктпетербургското руско Техническо дружество“ (бронзов).

Гаспрински умира в Бахчисарай и е погребан на територията на медресето Зинджирли.

Паметници на Гаспрински са издигнати в Симферопол и Бахчисарай.

ПаметРедактиране

 
Паметник в Бахчисарай

На негово име са наречени:

ИзточнициРедактиране

  1. Тадеуш Свентоховский, Brian C. Collins. Historical dictionary of Azerbaijan. USA, Scarecrow Press, 1999. ISBN 0810835509. p. 57. (на английски)
  2. Ганкевич В. Ю. На службе правде и просвещению. Краткий биографический очерк Исмаила Гаспринского (1851 – 1914). – Симферополь, 2000.
  3. В Евпатории пройдёт футбольный турнир памяти Исмаила Гаспринского

ЛитератураРедактиране

  • Гаспринский И. Французские письма. – Симферополь, 2003
  • Гаспринский И. Русское мусульманство. Мысли, заметки и наблюдения. – Симферополь, 1881
  • Гаспринский И. Русско-восточное соглашение. Мысли, заметки и пожелания. – Бахчисарай, 1896
  • Ганкевич В. Ю. На службе правде и просвещению. Краткий биографический очерк Исмаила Гаспринского (1851 – 1914). – Симферополь, 2000
  • Ганкевич В. Ю., Шендрикова С. П. Исмаил Гаспринский и возникновение либерально-мусульманского политического движения. – Симферополь, 2008
  • Машкевич А. А. Выдающийся просветитель Исмаил Гаспринский и развитие прогрессивной педагогической мысли народов Востока во второй половине XIX века. – Алматы, 2002
  • Яблоновська Н. Проблема діалогу культур на сторінках газети І. Гаспринського „Терджиман“ // Збірник праць Науково-дослідного центру періодики. – 2005. – Вип. 13. – С. 139 – 146.
  • Fisher A. W. Ismail Gaspirali. Model Leader for Asia// Tatars of the Crimea.Their Struggle. Durham-London, 1988.
  • Lazzerini E. J. Ismail Bey Gasprinskii (Gaspirali): the Discourse of Modernism and the Russians// Tatars of the Crimea. Their Struggle. – Durham-London, 1988
  • Devlet N. Ismail Bey Gaspirali. – Ankara, 1988
  • Абдирашидов З. Исмаил Гаспринский и Туркестан в начале ХХ века: связи-отношения-влияние. Ташкент: Akademnashr, 2011
  • Гаспринский Исмаил: историко-документальный сборник / Сост. С. Рахимов. – Казань: „Жыен“, 2006
  • Червонная С. Пантюркизм и панисламизм в российской истории. Отечественные записки. 2003. № 5.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гаспринский, Исмаил“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.