Исперих (община)
Община Исперих е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Разград. Административен център е град Исперих.
община Исперих | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Разград |
Площ | 402.24 km² |
Население | 22 470 души |
Адм. център | Исперих |
Брой селища | 24 |
Сайт | isperih.bg |
Управление | |
Кмет | Белгин Шукри (ДПС; 2019) |
Общ. съвет | 29 съветници
|
община Исперих в Общомедия |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината е разположена в североизточната част на област Разград. С площта си от 402,244 km2 заема 3-то място сред 7-те общини на областта, което съставлява 16,55% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на юг – община Самуил;
- на югозапад – община Разград;
- на северозапад – община Завет;
- на север – община Главиница, област Силистра;
- на североизток – община Тутракан, област Силистра;
- на югоизток – община Каолиново, област Шумен.
Природни ресурси
редактиранеРелеф
редактиранеОбщина Исперих се намира в централната част на Източната Дунавска равнина. Релефът ѝ е равнинен и слабо хълмист, с дълбоко всечени долини и суходолия, като надморската височина варира от 200 до 300 m и се понижава от юг на север. Цялата територия на общината попада в северната част на Лудогорското плато и тук южно от село Малко Йонково, на границата с община Самуил се намира най-високата ѝ точка – 348,4 m. Западно от село Райнино, в суходолието на река Царацар е най-ниската ѝ точка – 136 m н.в.
Води
редактиранеОбщина Исперих е бедна на повърхностно течащи води. През нея от юг на север епизодично (през пролетта и при поройни дъждове) протичат водите на две реки Царацар и Сенковец, чиито суходолия достигат до река Дунав и те официално се смятат за нейни десни притоци. Река Царацар (Крапинец, 108 km) води началото си от община Самуил. Тя навлиза в община Исперих югозападно от село Бърдоква и тече на север в дълбока каньоновидна долина, всечена в аптските варовици на Лудогорското плато. Преминава последователно покрай селата Лудогорци, Голям Поровец и Малък Поровец. След мюсюлманското светилище Демир баба теке частично протича по границата с община Завет и западно от село Райнино напуска пределите на общината. В този си участък протичащ през общината реката почти през цялата година има постоянно течаща вода, което е изключение за повечето реки в Лудогорието. На територията на община Исперих в нея отляво се вливат двата ѝ най-големи притока: реките Война и Чаирлък. Река Война (Лудня, 35 Km) също води началото си от община Самуил. Югоизточно от село Малко Йонково навлиза в пределите на община Исперих и до бившето село Воден долината ѝ е широка. След това тя става каньоновидна и при село Малък Поровец се влива отляво в Царацар. Река Чаирлък (Текедере, 35 km) навлиза в община Исперих от към община Разград западно от село Йонково. Тя протича в дълбока каньоновидна долина и при мюсюлманското светилище Демир баба теке се влива отлява в Царацар.
В източната част на общината протича река Сенковец (102 km). Тя навлиза на територията ѝ източно от село Бърдоква и протича в дълбоко всечена в аптските варовици долина. Минава южно от град Исперих и западно от село Китанчево, където окончателно пресъхва. От там нататък долината ѝ представлява суходолие, в което епизодично протичат води. Североизточно от село Конево напуска пределите на общината. В нея отдясно, североизточно от село Лъвино се влива най-големият ѝ приток река Ясенковец.
В община Исперих има изградени няколко микроязовира, водите на които се използват основно за напояване. По-големи от тях са: „Исперих“ (на река Сенковец), „Малък Поровец 1“ (на река Война), „Мръсен гьол“ (източно от село Свещари) и др.
Населени места
редактиранеОбщината се състои от 24 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
Белинци | 379 | 12,910 | Акчелар | Лудогорци | 614 | 16,608 | Дурач |
Бърдоква | 272 | 8,736 | Калъч Шерман, Бърдовка | Лъвино | 882 | 21,083 | Арслан |
Вазово | 889 | 20,843 | Ески Балабанлар | Малко Йонково | 340 | - | в з-щето на с. Йонково |
Голям Поровец | 517 | 22,228 | Голяма Кокарджа | Малък Поровец | 312 | 25,558 | Малка Кокарджа |
Делчево | 383 | 12,195 | Вархатлар | Печеница | 216 | 7,031 | Осман махле |
Драгомъж | 310 | 7,305 | Исинлер | Подайва | 1635 | 23,327 | |
Духовец | 513 | 19,713 | Насъфчалар | Райнино | 262 | 23,027 | Кьосе абди |
Исперих | 7424 | 35,735 | Кеманлар | Свещари | 589 | 122,459 | Мумджилар |
Йонково | 631 | 30,594 | Юнуз абдал | Средоселци | 262 | 6,778 | Орта махале |
Китанчево | 1234 | 21,926 | Къдър | Старо селище | 277 | 18,983 | Ески махале |
Конево | 81 | 18,595 | Ат кьой | Тодорово | 685 | 14,848 | Юклии, Тодорево |
Къпиновци | 210 | 4,242 | Кабулар махле | Яким Груево | 221 | 17,520 | Салдън |
ОБЩО | 19138 | 402,244 | 1 населено място е без землище |
Административно-териториални промени
редактиране- Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Демир баба теке на с. Димитрово;
- Указ 19/обн. 20.10.1913 г. – признава н.м. Хаджи Камбер махле (от с. Старичене) за отделно населено място – м. Хаджи Камбер махле;
- – признава н.м. Хаджи Абдул махлеси (от с. Старичене) за отделно населено място – м. Хаджи Абдул махлеси;
- Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – преименува с. Къдър на с. Китанчево;
- – преименува с. Юклии на с. Тодорево;
- през 1934 г. – преименувана е м. Хаджи Абдул махлеси на м. Омур без административен акт;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Калъч Шерман на с. Бърдовка;
- – преименува с. Голяма Кокарджа на с. Голям Поровец;
- МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Кеманлар на с. Исперих;
- – преименува с. Мумджилар на с. Свещари;
- МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Акчелар на с. Белинци;
- – преименува с. Ески Балабанлар на с. Вазово;
- – преименува с. Ферхатлар на с. Делчево;
- – преименува с. Хюсеинлер на с. Драгомъж;
- – преименува с. Насъфчилар (Нусуфчилар) на с. Духовец;
- – преименува с. Юнуз абдал на с. Йонково;
- – преименува м. Кабулар махле на м. Къпиновци;
- – преименува с. Арслан на с. Лъвино;
- – преименува м. Хаджи Камбер махле на м. Матовци;
- – преименува с. Малка Кокарджа на с. Малък Поровец;
- – преименува м. Осман махле на м. Печеница;
- – преименува м. Апаз махле на м. Славщица;
- – преименува м. Орта махле на м. Средоселци;
- – преименува м. Ески махле на м. Старо селище;
- – преименува с. Салладън на с. Яким Груево;
- МЗ № 1380/обн. 01.06.1939 г. – признава м. Матовци за с. Матовци;
- МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Ова Шерман на с. Волно;
- Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Димитрово на с. Сборяново;
- Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Драгомъж и го присъединява като квартал на с. Малък Поровец;
- – заличава с. Матовци и го присъединява като квартал на с. Китанчево;
- Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава м. Омур и с. Старичене и ги присъединява като квартали на с. Тодорово;
- Указ № 38/обн. 02.02.1960 г. – признава с. Исперих за гр. Исперих;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – отстранява грешката в името на с. Бърдовка на с. Бърдоква;
- – отстранява грешката в името на с. Тодорево на с. Тодорово;
- Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – заличава селата Волно и Сборяново поради изселване;
- – заличава м. Славщица и я присъединява като квартал на с. Тодорово;
- Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава м. Къпиновци за с. Къпиновци;
- – признава м. Печеница за с. Печеница;
- – признава м. Средоселци за с. Средоселци;
- – признава м. Старо селище за с. Старо селище;
- Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Дурач на с. Лудогорци;
- Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – отделя с. Иван Шишманово и неговото землище от община Исперих и го присъединява към община Завет;
- Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отдела кв. Драгомъж от с. Малък Поровец и го възстановява като отделно населено място – с. Драгомъж;
- Указ № 69/обн. 20.03.2007 г. – признава н.м. Малка махала (от с. Йонково) за отделно населено място – с. Малко Йонково.
Население
редактиранеЕтнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]
Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
Общо | 22692 | 5680 | 13180 | 1875 | 42 | 137 | 1778 | 100,00 | 25,03 | 58,08 | 8,26 | 0,18 | 0,60 | 7,83 |
Исперих | 8973 | 4665 | 2799 | 598 | 26 | 53 | 832 | Исперих | 51,98 | 31,19 | 6,56 | 0,28 | 0,59 | 9,27 |
Белинци | 477 | 5 | 468 | 0 | 0 | 0 | 4 | Белинци | 1,04 | 98,11 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,83 |
Бърдоква | 305 | 12 | 204 | 89 | 0 | 0 | 0 | Бърдоква | 3,93 | 66,88 | 29,18 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Вазово | 1099 | 24 | 544 | 315 | 210 | Вазово | 2,18 | 49,49 | 28,66 | 19,10 | ||||
Голям Поровец | 569 | 92 | 462 | 0 | 3 | 6 | 6 | Голям Поровец | 16,16 | 81,19 | 0,00 | 0,52 | 1,05 | 1,05 |
Делчево | 467 | 461 | 3 | 0 | 0 | Делчево | 98,71 | 0,64 | 0,00 | 0,00 | ||||
Драгомъж | 375 | 8 | 119 | 200 | 46 | Драгомъж | 2,13 | 31,73 | 53,33 | 12,26 | ||||
Духовец | 570 | 568 | 0 | 0 | 1 | Духовец | 99,64 | 0,00 | 0,00 | 0,17 | ||||
Йонково | 760 | 48 | 703 | 0 | 0 | 3 | 6 | Йонково | 6,31 | 92,50 | 0,00 | 0,00 | 0,39 | 0,78 |
Китанчево | 1464 | 24 | 888 | 272 | 263 | Китанчево | 1,63 | 60,65 | 18,57 | 17,96 | ||||
Конево | 95 | 93 | 0 | 0 | 1 | Конево | 97,89 | 0,00 | 0,00 | 1,05 | ||||
Къпиновци | 219 | 210 | 8 | 0 | 0 | Къпиновци | 95,89 | 3,65 | 0,00 | 0,00 | ||||
Лудогорци | 761 | 49 | 655 | 14 | 0 | 7 | 36 | Лудогорци | 6,43 | 86,07 | 1,83 | 0,00 | 0,91 | 4,73 |
Лъвино | 1082 | 97 | 719 | 170 | 0 | 7 | 89 | Лъвино | 8,96 | 66,45 | 15,71 | 0,00 | 0,64 | 8,22 |
Малко Йонково | 388 | 3 | 369 | 10 | 3 | Малко Йонково | 0,77 | 95,10 | 2,57 | 0,77 | ||||
Малък Поровец | 329 | 118 | 194 | 0 | 15 | Малък Поровец | 35,86 | 58,96 | 0,00 | 4,55 | ||||
Печеница | 297 | 0 | 245 | 11 | 0 | 0 | 41 | Печеница | 0,00 | 82,49 | 3,70 | 0,00 | 0,00 | 13,80 |
Подайва | 1613 | 23 | 1245 | 171 | 152 | Подайва | 1,42 | 77,18 | 10,60 | 9,42 | ||||
Райнино | 430 | 243 | 164 | 8 | 14 | Райнино | 56,51 | 38,13 | 1,86 | 3,25 | ||||
Свещари | 645 | 144 | 486 | 0 | 4 | 0 | 11 | Свещари | 22,32 | 75,34 | 0,00 | 0,62 | 0,00 | 1,70 |
Средоселци | 318 | 0 | 302 | 0 | 15 | Средоселци | 0,00 | 94,96 | 0,00 | 4,71 | ||||
Старо селище | 343 | 15 | 315 | 4 | 7 | Старо селище | 4,37 | 91,83 | 1,16 | 2,04 | ||||
Тодорово | 798 | 9 | 763 | 4 | 21 | Тодорово | 1,12 | 95,61 | 0,50 | 2,63 | ||||
Яким Груево | 315 | 4 | 297 | 9 | 0 | 0 | 5 | Яким Груево | 1,26 | 94,28 | 2,85 | 0,00 | 0,00 | 1,58 |
Вероизповедания
редактиранеЧисленост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 22 692 | 100,00 |
Православие | 4872 | 21,47 |
Католицизъм | 29 | 0,12 |
Протестантство | 20 | 0,08 |
Ислям | 12 232 | 53,90 |
Друго | 8 | 0,03 |
Нямат | 209 | 0,92 |
Не се самоопределят | 896 | 3,94 |
Непоказано | 4426 | 19,50 |
Транспорт
редактиранеПрез общината от юг на север, а след общинския център на североизток преминава участък от 24,7 km от трасето на жп линията Самуил – Силистра.
През общината преминават частично или изцяло 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 115,1 km:
- участък от 27,6 km от Републикански път II-23 (от km 68 до km 95,6);
- участък от 29,9 km от Републикански път III-205 (от km 13,7 до km 43,6);
- последният участък от 18,4 km от Републикански път III-702 (от km 3,7 до km 22,1);
- последният участък от 2,7 km от Републикански път III-2005 (от km 33,2 до km 35,9);
- началният участък от 10 km от Републикански път III-2304 (от km 0 до km 10,0);
- началният участък от 10,1 km от Републикански път III-2305 (от km 0 до km 10,1);
- целият участък от 16,4 km от Републикански път III-2306.
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-6. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-7. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-18. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-19. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно община Исперих
- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.