Исперих (община)

Община Исперих е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Разград. Административен център е град Исперих.

Община Исперих
Isperih Municipality Within Bulgaria.png
      
Герб
Общи данни
Област Разград
Площ 402.24 km²
Население 22 470 души
Адм. център Исперих
Брой селища 24
Сайт isperih.bg
Управление
Кмет Белгин Шукри
(ДПС)
Общ. съвет 29 съветници
   ДПС (12)
   ЗНС (10)
   ГЕРБ (3)
   БСП за България (2)
   „ДБ–Обединение“ – Да, България!, ДСБ, Зелено движение (2)
Map of Isperih municipality (Razgrad Province).png
Топографска карта на община Исперих.

ГеографияРедактиране

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Общината е разположена в североизточната част на област Разград. С площта си от 402,244 km2 заема 3-то място сред 7-те общини на областта, което съставлява 16,55% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурсиРедактиране

РелефРедактиране

Община Исперих се намира в централната част на Източната Дунавска равнина. Релефът ѝ е равнинен и слабо хълмист, с дълбоко всечени долини и суходолия, като надморската височина варира от 200 до 300 m и се понижава от юг на север. Цялата територия на общината попада в северната част на Лудогорското плато и тук южно от село Малко Йонково, на границата с община Самуил се намира най-високата ѝ точка – 348,4 m. Западно от село Райнино, в суходолието на река Царацар е най-ниската ѝ точка – 136 m н.в.

ВодиРедактиране

Община Исперих е бедна на повърхностно течащи води. През нея от юг на север епизодично (през пролетта и при поройни дъждове) протичат водите на две реки Царацар и Сенковец, чиито суходолия достигат до река Дунав и те официално се смятат за нейни десни притоци. Река Царацар (Крапинец, 108 km) води началото си от община Самуил. Тя навлиза в община Исперих югозападно от село Бърдоква и тече на север в дълбока каньоновидна долина, всечена в аптските варовици на Лудогорското плато. Преминава последователно покрай селата Лудогорци, Голям Поровец и Малък Поровец. След мюсюлманското светилище Демир баба теке частично протича по границата с община Завет и западно от село Райнино напуска пределите на общината. В този си участък протичащ през общината реката почти през цялата година има постоянно течаща вода, което е изключение за повечето реки в Лудогорието. На територията на община Исперих в нея отляво се вливат двата ѝ най-големи притока: реките Война и Чаирлък. Река Война (Лудня, 35 Km) също води началото си от община Самуил. Югоизточно от село Малко Йонково навлиза в пределите на община Исперих и до бившето село Воден долината ѝ е широка. След това тя става каньоновидна и при село Малък Поровец се влива отляво в Царацар. Река Чаирлък (Текедере, 35 km) навлиза в община Исперих от към община Разград западно от село Йонково. Тя протича в дълбока каньоновидна долина и при мюсюлманското светилище Демир баба теке се влива отлява в Царацар.

В източната част на общината протича река Сенковец (102 km). Тя навлиза на територията ѝ източно от село Бърдоква и протича в дълбоко всечена в аптските варовици долина. Минава южно от град Исперих и западно от село Китанчево, където окончателно пресъхва. От там нататък долината ѝ представлява суходолие, в което епизодично протичат води. Североизточно от село Конево напуска пределите на общината. В нея отдясно, североизточно от село Лъвино се влива най-големият ѝ приток река Ясенковец.

В община Исперих има изградени няколко микроязовира, водите на които се използват основно за напояване. По-големи от тях са: „Исперих“ (на река Сенковец), „Малък Поровец 1“ (на река Война), „Мръсен гьол“ (източно от село Свещари) и др.

Населени местаРедактиране

 
Изглед от центъра на град Исперих през 2010 г.

Общината се състои от 24 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
Белинци 477 12,910 Акчелар Лудогорци 761 16,608 Дурач
Бърдоква 305 8,736 Калъч Шерман, Бърдовка Лъвино 1082 21,083 Арслан
Вазово 1099 20,843 Ески Балабанлар Малко Йонково 388 - в з-щето на с. Йонково
Голям Поровец 569 22,228 Голяма Кокарджа Малък Поровец 704 25,558 Малка Кокарджа
Делчево 764 12,195 Вархатлар Печеница 297 7,031 Осман махле
Драгомъж 375 7,305 Исинлер Подайва 1832 23,327
Духовец 570 19,713 Насъфчалар Райнино 730 23,027 Кьосе абди
Исперих 8973 35,735 Кеманлар Свещари 645 122,459 Мумджилар
Йонково 1148 30,594 Юнуз абдал Средоселци 318 6,778 Орта махале
Китанчево 1464 21,926 Къдър Старо селище 343 18,983 Ески махале
Конево 95 18,595 Ат кьой Тодорово 798 14,848 Юклии, Тодорево
Къпиновци 219 4,242 Кабулар махле Яким Груево 410 17,520 Салдън
ОБЩО 22692 402,244 1 населено място е без землище

Административно-териториални промениРедактиране

  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Демир баба теке на с. Димитрово;
  • Указ 19/обн. 20.10.1913 г. – признава н.м. Хаджи Камбер махле (от с. Старичене) за отделно населено място – м. Хаджи Камбер махле;
– признава н.м. Хаджи Абдул махлеси (от с. Старичене) за отделно населено място – м. Хаджи Абдул махлеси;
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – преименува с. Къдър на с. Китанчево;
– преименува с. Юклии на с. Тодорево;
  • през 1934 г. – преименувана е м. Хаджи Абдул махлеси на м. Омур без административен акт;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Калъч Шерман на с. Бърдовка;
– преименува с. Голяма Кокарджа на с. Голям Поровец;
  • МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Кеманлар на с. Исперих;
– преименува с. Мумджилар на с. Свещари;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Акчелар на с. Белинци;
– преименува с. Ески Балабанлар на с. Вазово;
– преименува с. Ферхатлар на с. Делчево;
– преименува с. Хюсеинлер на с. Драгомъж;
– преименува с. Насъфчилар (Нусуфчилар) на с. Духовец;
– преименува с. Юнуз абдал на с. Йонково;
– преименува м. Кабулар махле на м. Къпиновци;
– преименува с. Арслан на с. Лъвино;
– преименува м. Хаджи Камбер махле на м. Матовци;
– преименува с. Малка Кокарджа на с. Малък Поровец;
– преименува м. Осман махле на м. Печеница;
– преименува м. Апаз махле на м. Славщица;
– преименува м. Орта махле на м. Средоселци;
– преименува м. Ески махле на м. Старо селище;
– преименува с. Салладън на с. Яким Груево;
  • МЗ № 1380/обн. 01.06.1939 г. – признава м. Матовци за с. Матовци;
  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Ова Шерман на с. Волно;
– преименува с. Ат кьой (Ат) на с. Конево;
– преименува с. Кьосе абди на с. Райнино;
– преименува с. Омурджа на с. Старичене;
  • Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Димитрово на с. Сборяново;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Драгомъж и го присъединява като квартал на с. Малък Поровец;
– заличава с. Матовци и го присъединява като квартал на с. Китанчево;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава м. Омур и с. Старичене и ги присъединява като квартали на с. Тодорово;
  • Указ № 38/обн. 02.02.1960 г. – признава с. Исперих за гр. Исперих;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – отстранява грешката в името на с. Бърдовка на с. Бърдоква;
– отстранява грешката в името на с. Тодорево на с. Тодорово;
  • Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – заличава селата Волно и Сборяново поради изселване;
– заличава м. Славщица и я присъединява като квартал на с. Тодорово;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава м. Къпиновци за с. Къпиновци;
– признава м. Печеница за с. Печеница;
– признава м. Средоселци за с. Средоселци;
– признава м. Старо селище за с. Старо селище;
  • Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Дурач на с. Лудогорци;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – отделя с. Иван Шишманово и неговото землище от община Исперих и го присъединява към община Завет;
  • Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отдела кв. Драгомъж от с. Малък Поровец и го възстановява като отделно населено място – с. Драгомъж;
  • Указ № 69/обн. 20.03.2007 г. – признава н.м. Малка махала (от с. Йонково) за отделно населено място – с. Малко Йонково.

НаселениеРедактиране

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 22692 5680 13180 1875 42 137 1778 100,00 25,03 58,08 8,26 0,18 0,60 7,83
Исперих 8973 4665 2799 598 26 53 832 Исперих 51,98 31,19 6,56 0,28 0,59 9,27
Белинци 477 5 468 0 0 0 4 Белинци 1,04 98,11 0,00 0,00 0,00 0,83
Бърдоква 305 12 204 89 0 0 0 Бърдоква 3,93 66,88 29,18 0,00 0,00 0,00
Вазово 1099 24 544 315 210 Вазово 2,18 49,49 28,66 19,10
Голям Поровец 569 92 462 0 3 6 6 Голям Поровец 16,16 81,19 0,00 0,52 1,05 1,05
Делчево 467 461 3 0 0 Делчево 98,71 0,64 0,00 0,00
Драгомъж 375 8 119 200 46 Драгомъж 2,13 31,73 53,33 12,26
Духовец 570 568 0 0 1 Духовец 99,64 0,00 0,00 0,17
Йонково 760 48 703 0 0 3 6 Йонково 6,31 92,50 0,00 0,00 0,39 0,78
Китанчево 1464 24 888 272 263 Китанчево 1,63 60,65 18,57 17,96
Конево 95 93 0 0 1 Конево 97,89 0,00 0,00 1,05
Къпиновци 219 210 8 0 0 Къпиновци 95,89 3,65 0,00 0,00
Лудогорци 761 49 655 14 0 7 36 Лудогорци 6,43 86,07 1,83 0,00 0,91 4,73
Лъвино 1082 97 719 170 0 7 89 Лъвино 8,96 66,45 15,71 0,00 0,64 8,22
Малко Йонково 388 3 369 10 3 Малко Йонково 0,77 95,10 2,57 0,77
Малък Поровец 329 118 194 0 15 Малък Поровец 35,86 58,96 0,00 4,55
Печеница 297 0 245 11 0 0 41 Печеница 0,00 82,49 3,70 0,00 0,00 13,80
Подайва 1613 23 1245 171 152 Подайва 1,42 77,18 10,60 9,42
Райнино 430 243 164 8 14 Райнино 56,51 38,13 1,86 3,25
Свещари 645 144 486 0 4 0 11 Свещари 22,32 75,34 0,00 0,62 0,00 1,70
Средоселци 318 0 302 0 15 Средоселци 0,00 94,96 0,00 4,71
Старо селище 343 15 315 4 7 Старо селище 4,37 91,83 1,16 2,04
Тодорово 798 9 763 4 21 Тодорово 1,12 95,61 0,50 2,63
Яким Груево 315 4 297 9 0 0 5 Яким Груево 1,26 94,28 2,85 0,00 0,00 1,58

ВероизповеданияРедактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 22 692 100,00
Православие 4 872 21,47
Католицизъм 29 0,12
Протестантство 20 0,08
Ислям 12 232 53,90
Друго 8 0,03
Нямат 209 0,92
Не се самоопределят 896 3,94
Непоказано 4 426 19,50

ТранспортРедактиране

През общината от юг на север, а след общинския център на североизток преминава участък от 24,7 km от трасето на жп линията СамуилСилистра.

През общината преминават частично или изцяло 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 115,1 km:

Топографска картаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  2. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)
  3. „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)

Външни препраткиРедактиране