Отваря главното меню

Истанбулско въстание

Истанбулското въстание през 1703 г. съобразно размаха, продължителността и резултатите си, е първото в османската история с ярък политически оттенък.

Костантиполско (истанбулско – поради специфичнита особеност на изговора) въстание
Султан Мустафа ІІ
Султан Мустафа ІІ
Информация
Период 1703 г.
Място Константинопол
Одрин
Резултат детрониране на султан Мустафа II
потушаване на въстанието от Ахмед III
Страни в конфликта
Еничари Мустафа II
Жертви и загуби
на 14 хил. няма данни

В резултат от него е низвергнат от трона султан Мустафа II и за нов султан е прогласен брат му Ахмед III. Преди това въстание всички по-обхватни социални брожения в империята имат бунтовен характер и са дело главно на недоволни от заплащането или нещо друго еничари[1].

Избухва в началото на 1703 г. в Истанбул по ред причини. На първо място, социално-икономическото положение на Османската империя след края на т.нар. Голяма турска война и сключения Карловецки мирен договор е безпрецедентно. Непосредствен повод за започване на въстанието, което като никога избухва в столицата, е постоянното пребиваване на султан Мустафа II в Одрин. За султана излизат слухове, че се бил отдал изключително на пиршества и лов, занемарявайки държавните дела в труден момент. От друга страна, Одрин винаги дотогава е бил само и единствено място за сбор на еничарите и спахиите от войската, но никога столица от времето на превземането на Константинопол. Това обстоятелство налегнало мрачни настроения всред столичното население. В стопански аспект най-засегнато от новото положение се оказало търговско-занаятчийското съсловие. Всички недоволни провидели в личността на шейх юл-исляма Фейзуллах ефенди виновника за новото статукво[2].

В резултат от бунта, който избухва в Истанбул, и към който се присъединяват повечето еничари, Мустафа II е детрониран, а на негово място е поставен Ахмед III. Новоизбраният султан се вижда принуден да прибере султанския двор в Истанбул. Въстаниците превземат Одрин, а повечето от еничарите преминават на страната на бунтовниците. До края на годината новият султан успява не само да поеме здраво властта, но и безжалостно да се разправи с всички участници във въстанието. Убити са повече от 14 хил. участници във въстанието, а междувременно умира при неясни обстоятелства и сваления от престола Мустафа II[3].

Подобни характеристики има и последвалото въстание на Патрона Халил през 1730 г., макар династически то да е с обратен знак.

ИзточнициРедактиране

  1. История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 151. Фабер, Велико Търново, 2000.
  2. История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 149. Фабер, Велико Търново, 2000.
  3. История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 150 – 151. Фабер, Велико Търново, 2000.