Исторически музей (Белоградчик)
Историческият музей в Белоградчик е регионално културно учреждение.
| Исторически музей (Белоградчик) | |
 | |
| Местоположение | Белоградчик,  България |
|---|---|
| Тематика | археология Българска история 15-17 век |
| Основан | 1959 г. |
| Обект на БТС |  15. БелоградчикИсторически музей Белоградчишка крепост Белоградчишки скали |
| Печат | има |
| Работно време | |
| Лятно работно време | всеки ден от: 08:00 – 17:00 ч. (почивни дни: няма) |
| Зимно работно време | всеки ден от: 08:00 – 17:00 ч. (почивни дни: събота и неделя) |
| Допълнителна информация | |
| Адрес | ул. „Капитан Кръстьо“ 1 Белоградчик 3900 |
| Телефон | 0936 /5 34 69 |
| Сайт | Официален сайт |
  Местонахождение в Белоградчик | |
| Исторически музей (Белоградчик) в Общомедия | |
История редактиране
Музеят се помещава в сградата на „Пановата къща“, образец на предбалканската възрожденска архитектура. Сградата е построена през 1810 г., на два етажа, с два чардака, с изграден от камък първи етаж и еркерно издаден втори етаж.[1]
Експозиция редактиране
Експозицията представя социално–икономическото развитие на Белоградчик и района в периода XVIII-XIX век: земеделие, отглеждане на лозя и памук, както и основния поминък на региона – животновъдството. За този период са характерни и занаятите: железарство, абаджийство, кондурджийство, грънчарство, терзийство, мутафчийство.
В отделна експозиционна зала специално внимание е отделено на златарския занаят, добре застъпен в Белоградчик и региона през тези две столетия. Изложени са сребърни и позлатени култови предмети като кръстове, обкови на икони и евангелия, женски накити от втората половина на 18 век (невестински венци, обеци, гривни-кубелии, пафти, прочелници).[1]
Музеят притежава иконна колекция с образци на Тревненската и Дебърската художествени школи. Изложени са и фрагменти от резбования таван на джамията „Хаджи Хюсеин“. Експозицията включва и богата колекция от подробни документи и артефакти от борбите за национално освобождение през първата половина на 19 век: бунта на шест белоградчишки села през 1806 г., Манчовата буна от 1836 г. и Пуйовата размирица от 1849 г. (вж Въстания в Северозападна България (1833-1841)), както и делото на Хайдут Велко, Стоян Войвода, Вълчан Войвода и Балчо войвода, Петко Ковача. Със солиден документален масив и графики се изясняват важни моменти от историята на града, включително и намерилото европейски отзвук Въстание от 1850 г. в Северозападна България с център Белоградчик.[1]
В двора на музея е оформен лапидариум с експонати, датирани към римско време.[1]
Туризъм редактиране
Музеят е под номер 15 в стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз, печата е на касата. Историческия музей се намира на централната част на Белоградчик на адрес улица „Капитан Кръстьо“ № 1.
Галерия редактиране
-
Експонат от лапидариума -
Орден „За военна заслуга“ -
Пафти -
Фибула с емайл
Източници редактиране
Външни препратки редактиране
- Исторически музей – Белоградчик Архив на оригинала от 2019-05-12 в Wayback Machine. в belogradchik.biz
- Исторически музей – Белоградчик в muzeibelogradchik
- Исторически музей – Белоградчик Архив на оригинала от 2020-12-04 в Wayback Machine. в Община Белоградчик
- Исторически музей – Белоградчик в Museology
- Исторически музей – Белоградчик в 100-те Национални туристически обекта