Уикипедия

Историческо графство

Уикимедия списък

Историческо графство е графство в Англия, създадено от норманите, като в повечето случаи то продължава предходни образувания, установени от англосаксонците или от други народи.[1] Освен исторически те биват наричани и древни графства[2][3] или традиционни графства.[4] През годините това разделение се използва при правораздаване, събиране на данъци и организация на въоръжените сили, а по-късно и за упражняване на местната власт и за избиране на парламентарни представители.[5][6] Макар и с доста променени граници, историческите графства продължават да са в основата на съвременната местна власт.[4][7][8]

История редактиране

 
Графствата в Англия и Уелс през 1824

Великобритания е разделена за първи път на административни райони от римляните, най-вероятно според географски признаци като реките.[5] Преди тяхното пристигане границите на отделните племена не са били точно фиксирани. След края на Римска Британия около 410 г. тези първи разделения на земята най-общо са изоставени, макар и да са запазени отделни традиционни малки кралства, предимно в Югоизточна Англия. Оформянето на границите на бъдещите английски графства започва скоро след това, като кралство Кент е основано около 445 г. В южна Англия кралство Уесекс въвежда административната структура на графствата (на английски: shire), боро на английски: boroughs (или -burhs) и ealdormen откъдето те са възприети и в кралство Мърсия, което попада под контрола на западните саксонци през 9 век.[9] След създаването на Кралство Англия през 927 става необходимо да се въведат административни единици и от предишните кралства са оформени графства (на английски: earldoms). По време на Норманското нашествие в кралството има 32, 35 или 37 графства според различни автори [5][10] В повечето случаи графствата в средновековието се администрират от шериф (етимология: shire-reeve), представляващ кралската власт. След норманското нашествие шерифът е заменен и името на графството е сменено от „shire“ на „county“, или „области във владението на граф“.[5]

Някои от графствата обаче са се оформяли значително по-късно, чак до към 16 век и поради това варират значително по размер. Между 16 век и края на 19 век (до Local Government Act 1888) границите на графствата се запазват почти постоянни. [11] Всяко графство има задължението да събира данъците от името на централната власт, организира отбраната и правораздаването на местно ниво.[12]

Южна Англия редактиране

Графствата в Южна Англия са предимно областите от времето на кралство Уесекс, както и анексирани към него независими преди това кралства или територии, обитавани от различни племена. Кент произлиза от кралство Кент, а Есекс, Съсекс и Мидълсекс са съответно някогашните кралства на източните, южните и средните саксонци (на английски: East Saxons, South Saxons and Middle Saxons). Норфолк и Съфолк са бившите области North Folk и South Folk на кралството на Източна Англия (на английски: Kingdom of East Anglia). Само едно от графствата по южното крайбрежие на Англия окончава на -shire, Хампшър, като името му произлиза от град Hamwic който се е намирал на мястото на Саутхемптън. Вече не съществува саксонското графство Уинчкомбшър (на английски: Winchcombeshire) което е било самостоятелно между 1007 и 1017, но след това е присъединено към Глостършър.[13] Дорсет и Съмърсет дължат част от името си на някогашните обитатели saete.[14] Девън и Корнуол са свързани с келтските кралства, известни с латинските си названия Dumnonia и Cornubia.

Около 1131 г. Лондонското Сити получава собствен шериф със специална харта на крал Хенри I. С нея графство Мидълсекс е придадено към Лондон.[15]

Бристъл се развива като основно пристанище през Средновековието, стъпвайки на двата бряга на река Ейвън, формираща границата между Глостършър и Съмърсет. През 1373 г. Едуард III постановява градът да се отдели от двете графства и да стане отделно графство [16]. По-късно подобен статут получават Норич (1404), Саутхемптън (1447), Кентърбъри (1471), Глостър (1483), Ексетър (1537) и Пул (1571).[17] Тези графства стават известни като counties corporate.

Средна Англия редактиране

Когато кралство Уесекс завладява Мърсия през 9-10 век, земята е разделена на области с приблизително равна големина и потенциал за събиране на данъци. Всяка област обичайно носела името на главния град и наставката „-шър“ (на английски: -shire), например Нортхамптъншър и Уорикшър. В други случаи настъпва известно съкращаване - например Чешър е съкратена форма на Честършър.[18]

В Източна Средна Англия има предположения, че границите на графствата съответстват на разпределенията от 9 век, направени при раздаването на земи на датската армия. [12] Рътланд е особена територия, отначало асоциирана с Нотингамшър, но впоследствие става най-малкото графство. Линкълншър наследява кралство Линдси (на английски: Kingdom of Lindsey), както и допълнителни територии, включително Стамфорд.[19]

С кралски харти са учредени графства с центрове градовете Линкълн (1409), Нотингам (1448), Личфийлд (1556) и Устър (1622). Графство Ковънтри (на английски: County of the City of Coventry) се отделя от Уорикшър през 1451 г. и съществува отделно до 1842.[20]

Северна Англия редактиране

Голяма част от Нортумбрия също била разделена на графства, като най-известни са Халамшър (на английски: Hallamshire) и Крейвъншър (на английски: Cravenshire). Норманите не използват това разделение и затова те не се считат за древни графства. Огромното графство Йоркшър е приемник на викингското кралство Йорк и по време на Книгата на Страшния съд през 1086 включва днешната северна част на Ланкашър и части от историческите графства Къмбърланд и Уестморланд. Повечето от територията на двете последни графства е шотландско владение до 1092. След Норманското нашествие през 1066 голяма част от Северна Англия се обезлюдява и при преброяването за Книгата на Страшния съд данъците от тези територии се отчитат като част от Чешър и Йоркшър.[21] Земите в Североизточна Англия, или Нортумбрия, които по-късно стават графства Дърам и Нортъмбърланд, не са описани.

Графства Къмбърланд, Ланкашър, Дърам и Нортъмбърланд са основани през 12 век. Ланкашър е основан през 1182 г.[22] Част от земите на епископите на Дърам са отделени в отделно графство до 1572 г., но след това стават част от Нортъмбърланд. С кралски харти са учредени графства с центрове градовете Честър (1238/9), Йорк (1396), Нюкасъл ъпон Тайн (1400) и Кингстън ъпон Хъл (1440). През 1551 Берик ъпон Туид, на границата с Шотландия, също е провъзгласен за county corporate.

Границата с Уелс редактиране

По време на Книгата на Страшния съд някои части от днешен Уелс са били територия на английски графства, например Монмът е бил част от Херефордшър.[23] Книгата на Страшния съд включва като част от Чешър и други райони от Уелс, например Флинтшър[24] След Норманското нашествие земите от т.нар Уелска марка (на английски: March of Wales) имат особен статут и са до голяма степен независими както от английската монархия, така и от Уелското княжество. Това трае до 1535-6 г., когато части от тях са включени в английските графства Шропшър, Херефордшър и Глостършър.

Монмътшър е историческо графство, създадено със закона Laws in Wales Act през 1535 и по-късно придадено към Англия. То заема особено място и от 1536 насетне се споменава редом с Уелс като „Уелс и Монмътшър“ (на английски: Wales and Monmouthshire)[25], но общо взето се счита за част от Уелс.[26] За целите на парламентарните избори то се счита за английско графство до 1950 г., а за целите на местното самоуправление – до 1974 г., когато недвусмислено е включено като част на Уелс с Local Government Act 1972.[27]

Текущо състояние редактиране

  Основна статия: Списък с графства в Англия

Макар че през годините са извършвани структурни реформи в системата на местното управление в Англия (последните промени са от 2009 г.), историческите графства продължават да са в основата на съвременната местна власт, макар и с доста променени граници. На тях се основават сега действащите церемониални и неметрополни графства. Други графства не съществуват вече за административна цел, но са запазени като название за някои дейности, например в отборите по крикет („каунти крикет клъб“, на английски: county cricket club).[28] Други са разформировани за известен период, а после са възстановени. В таблицата са изброени съществувалите към края на 19 век графства и текущото им състояние:

Историческо графство Подредба по площ
(към 1891 г.) 		към 2010 г.
Бедфордшър 36 съществува
Бъкингамшър 33 съществува
Бъркшър 34 съществува
Глостършър 17 съществува
Дарбишър 19 съществува
Девън 3 съществува
Дорсет 23 съществува
Дърам 21 съществува
Есекс 10 съществува
Йоркшър 1 преобразувано 1974 в Северен Йоркшър, Западен Йоркшър, Южен Йоркшър и Източен Йоркшър
Кеймбриджшър 25 съществува
Кент 9 съществува
Корнуол 15 съществува
Къмбърланд 11 преобразувано 1974 в Къмбрия
Ланкашър 6 съществува
Лестършър 28 съществува
Линкълншър 2 съществува
Мидълсекс 38 разформировано 1965 и разпределено между Голям Лондон, Хартфордшър и Съри
Норфолк 4 съществува
Нортхамптъншър 22 съществува
Нортъмбърланд 5 съществува
Нотингамшър 26 съществува
Оксфордшър 31 съществува
Рътланд 39 разформировано 1974, възстановено 1997
Стафордшър 18 съществува
Съмърсет 7 съществува
Съри 30 съществува
Съсекс 13 преобразувано 1974
Съфолк 12 съществува
Уестморланд 29 преобразувано 1974 в Къмбрия
Уилтшър 14 съществува
Уорикшър 24 съществува
Устършър 32 разформировано 1974, възстановено 1998
Хампшър 8 съществува
Хартфордшър 35 съществува
Херефордшър 27 разформировано 1974, възстановено 1998
Хънтигдъншър 37 преобразувано 1965
Чешър 20 съществува
Шропшър 16 съществува

Източници редактиране

  1. ↑ Vision of Britain — Type details for ancient county. Посетен на 19 октомври 2006.
  2. ↑ Preliminary Report, England and Wales, 1891 // Census of England and Wales 1891. Online Historical Population Reports. с. vii. Посетен на 26 юли 2010.
  3. ↑ Youngs, Frederic A, Jr. Guide to the Local Administrative Units of England, Vol.I: Southern England. London, Royal Historical Society, 1979. ISBN 0-901050-67-9. с. xii-xiii. Древно графство: Произходът на графството като географска единица датира от стари времена. Графствата или повтарят границите на англосаксонските кралства, които при обединението на Англия през Х век се оказват подходящи по размер като административни единици, или са изкуствено създадени чрез разделяне на по-големи кралства. През Средновековието броят на графствата – 'shires' (англосаксонският термин) или 'counties' (норманският термин)– варира силно, особено в северната част на Англия.
  4. ↑ а б Local Government in England and Wales: A Guide to the New System. London, HMSO, 1974. ISBN 0-11-750847-0. с. 1.
  5. ↑ а б в г Hackwood, Frederick William. The Story of the Shire, being the Lore, History and Evolution of English County Institutions. London, Heath Cranton Limited, 1920.
  6. ↑ Byrne, Tony. Local Government in Britain. Harmondsworth, Penguin Books], 1994. ISBN 0-14-017663-2.
  7. ↑ Central Office of Information. Local Government. London, HMSO, 1996. ISBN 0-11-702037-0.
  8. ↑ Hampton, William. Local Government and Urban Politics. London, Longman, 1991. ISBN 0-582-06204-7.
  9. ↑ Barbara Yorke, Wessex in the Early Middle Ages, 1995, pp. 84 et seq
  10. ↑ books.google.com
  11. ↑ Vision of Britain – Census Geographies. Посетен на 19 октомври 2006.
  12. ↑ а б Winchester, Angus J L. Discovering Parish Boundaries. Oxford, Shire Books, 1990. ISBN 0-7478-0060-X.
  13. ↑ The Independent: Winchcombeshire, England's lost county, to ring in its 1000th year
  14. ↑ Peter Hunter Blair and Simon Keynes, An Introduction to Anglo-Saxon England, 2003
  15. ↑ Charter granted by Henry I to London // Florilegium Urbanum. 2006. Посетен на 25 ноември 2008.
  16. ↑ Text of Bristol Royal Charter of 1373, архив на оригинала от 28 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110728134542/http://bristol.indymedia.org/article/27002, посетен на 18 декември 2012 
  17. ↑ The Cambridge Urban History of Britain, p.86
  18. ↑ Domesday Explorer Архив на оригинала от 2007-02-10 в Wayback Machine. – Early administrative units. Посетен на 19 октомври 2006.
  19. ↑ Stamford Visitor Information Архив на оригинала от 2006-06-27 в Wayback Machine. – Timeline. Посетен на 19 октомври 2006.
  20. ↑ Creation of the County of the City // A History of the County of Warwick: Volume 8: The City of Coventry and Borough of Warwick. British History Online, 1969. Посетен на 25 ноември 2008.
  21. ↑ Domesday Explorer Архив на оригинала от 2006-10-16 в Wayback Machine. — County definition. Посетен на 19 октомври 2006.
  22. ↑ George, David. Lancashire. Toronto, University of Toronto Press, 1991. ISBN 0-8020-2862-4.
  23. ↑ Domesday Book Online - Herefordshire. Посетен на 19 октомври 2006.
  24. ↑ Harris, B. E., Thacker, A. T. The Victoria History of the County of Chester. (Volume 1: Physique, Prehistory, Roman, Anglo-Saxon, and Domesday). Oxford, Oxford University Press, 1987. ISBN 0-19-722761-9. с. 340.
  25. ↑ 1911 Encyclopædia Britannica
  26. ↑ The Readers Digest Complete Atlas of the British Isles: Including Great Britain, England, Wales, and Scotland, with the Orkney and Shetland Islands, Northern Ireland, the Isle of Man, and the Republic of Ireland. London, Readers Digest, 1965.
  27. ↑ Representation of the People Act 1918, c.64; Representation of the People Act 1948, c.65; Local Government Act 1933, c.51; Local Government Act 1972, c.70
  28. ↑ BBC Sport - Cricket: Counties.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Historic counties of England в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Историческо_графство&oldid=11965973“.