История на Велико Търново

АнтичностРедактиране

Най-древни останки от човешка циливизация са открити в пешерите и скалните масиви около града. Предпоставки за това дават множеството извори, реките Янтра и Велека, широколистна и иглолистна растителност. Най-ранни останки са открити от тракийските племена кробизи на хълма Царевец[1] и местността Качица.[2] Открити са останки от полувкопани жилищни землянки, многото фрагменти от глинени съдове. Подобни следи от други тракийски племена като уздицензи са открити по хълмовете Трапезица[3],Момина крепост и околностите.[4]

Ранновизантийски периодРедактиране

На хълма Царевец е съществувало римско селище, наричано според някои историци „Никополис аз Хемум“.[5] От средата на ІV в. на хълмовете Царевец и Момина крепост се заселили готи-ариани водени от епископ Вулфила. Издигат се построики от тази епоха: базилики (в местонстта Френк хисар),жилищни, търговски и военни постройки.[6]

Раннобългарски период (VII-XI в.)Редактиране

 
Надпис на хан Омуртаг

На хълмовете, на които се е простирал столичния Търновград, са намерени редица монети, образци, керамика от Първата българска държава.[7] Градът е бил важен за първата българска държава. В него е имало важен военен гарнизон. В храма Свети Четиридесет мъченици са открити образци, които историците смятат че са дело на българи от Волжка България.

Византийско владичество (XI-XII в.)Редактиране

Градът остава укрепено селище и град с военен гарнизон. Потвърждение за това, е че в Търново са живеели военно задължени аристократи[8] – трапезити. Тези водачи са били водачи на армии през пътищата и проходите, бранители напроходи в Балкана.[9] Още преди Въстанието на Асен и Петър в града е имало няколко прояви против политиката на византийската власт.

Столичен период(XIII-XIV)Редактиране

Търновград е административен, военен, стопански, културен и религиозен център. През този период се развива Търновската художествена школа, Търновската книжовна школа, Търновската архитектура. От 1235 година Търновската патриаршия продължава традициите на Самуиловата патриаршия. Градът се управлява от няколко династии: Асеневци, Смилец, Тертеровци, Шишмановци. Градът е поддържал търговски връзки с големите европейски градове и градове от близкия изтог. Сръбския крал Сава Сръбски умира в града, по-късно мощите му са предадени в Сърбия.[10][11]

Османско робствоРедактиране

 
Търново рисунка Феликс Каниц
 
Околности на града

След падането на България под Османска власт голяма част от аристокрацията се изселва в Русия,Мала Азия,Северна Европа. Някои българи се подтурчват. В града избухват Първо търновско въстание и Второ търновско въстание през XVI и XVII век. Голяма част от църквите са первърнати в джамии. В града се заселва значително турско население. Градът остава важен административен център. Откриват се няколко турски бани. В града преобрадава ориенталски облик:множество турски кафенета, къщи в ориенталски стил.

ВъзражданеРедактиране

 
Паметник в Плаковски манастир на участниците във Велчова завера

Въпреки значителното турско присъствие, градът остава крепост на българския дух, култура. В града се внася първото пиано, първия велосипед, откриват се първата болница и аптека. Прочутият майстор Колю Фичето и негови ученици творят в града. Българското занаятчийство и еснафство се разраства значително. През 30-те години на XVIII се откринат първите фабрики в града. През 1935 година в града се организира бунт срещу властващата империя – Велчова завера. В манастирите от Великотърновската Света гора се активизира културната и книжовната дейност. Основава се благотворителна организация Женска община. В града са съществували няколко земеделски пазара (на дн.площад"Асен I", до Мъжката гимназия, земеделския пазар на марино поле) и чаршии: Чаршията в Болярската махала, Самоводската чаршия.

ОсвобождениеРедактиране

 
Казачки полк в Търново

Градът е освободен на 7.юли 1877 година.

Княжество БългарияРедактиране

 
1877
 
6-тъ Търновска епхота в София
 
Титулна страница Търновска конституция

Руския княз Николай Николаевич влиза в Търновград на 30.юни.1877,посрещнат от хиляди българи и минавайки под построена триумфална арка.[12] На 10 февруари 1879 в Търново се свиква Учредително събрание. Приема се Търновската конституция. Първи снимки на града прави Димитриос Михаилидес. Първата кинолента, на която е заснета старопрестолната столица е от 1912 година. На нея се вижда Царевец, Трапезица и минувачи по улица Гурко.[13] Между града, Горна Оряховица и гара Горна Оряховица се създава омнибусна връзка.[14] В град се основава сдружение Единство. В града се открива първото археологическо дружество в България. В края на века градът е връхлетян от голямо наводнение, реката се вдига с над 9 метра, залива десетки къщи и погубва десетки жители на града. В града през 1908 година се обявава Независимостта на България. Към града се приъсединяват селищата Марино поле, поселението в пролома Дервент.[15] В града навлизат придобивки от западния свят: автомобили Форд, Ситроен, Рено, радиоприемници, грамофони. В града се открива Туристическо дружество Трапезица 1902. На 1 юни 1913 г. в 11 часа и 28 минути, градът и околните селища са похитени от земетресение със степен 7 по скалата на Рихтер. Загиват над 20 души, стотици къщи и сгради паметници на културата са разрушени.[16] Градска градина се открива на мястото на днешния театър през 1920 година. На 1 януари 1922 г. в Търново се основава еднолична фирма Машинна и Железолеярна фабрика „Янтра“ от Димитър Кантаржиев, за производство на земеделски машини, ръчни сламопреси. През 30-те години в местността „Боруна“ се открива речен плаж. В началото на 1943-та година, градът е бомбардиран от англо-американска авиация.[17] Окончателно се премахват трите градси порти, намиращи се в тогавашните му северен, западен и южен край.

Народна република БългарияРедактиране

 
Свачище във Велико Търново

Партизани от Килифаревската и Еленската чета на Горнооряховския отряд слизат в града през септември 1944 г.[18] В града се национализират десетки фабрики. Противници на комунистическата идея са арестувани и осъждани. Паметникът на Васил Левски е поставен през 1948-ма година. Изграден е с дарението на Карл Папоушек и е дело на скулптура проф. Л. Далчев.[19] Градът се индустриализира и започва сътрудничество с градове от Източния блок. В града се основав Пчеларско дружество „Янтра“.[20] В градът се откриват над 80 междуградски автобусни линии. През 1958 година е завършен стадион Ивайло. През 1963-та година се открива Великотърновски университет. Същата година на посещение в града идва съветска делегация и първата жена космонавт – Валентина Терешкова. Същагта година към името на града се добавя „Велико“. Започва провеждането на Оперни представления на хълма Царевец. В града започва провеждането на конкурса Мелодия на годината. Под града се прокопават два успоредни тунела на железопътните. През 80-те години, се открива Автогара „Запад“. Градът е център на АПК Аграро-промишнен комплекс.

Република БългарияРедактиране

През 2008 година в града е кулуминацията на честванията от 100 години Независима България. В началото на 2000-та е завършен пътен възел-юг. През 2007 година започва строежа на жилищен квартал Велико Търново хилс. През 2019 година градът е обявен за историческа и духовна столица на България.

ИзточнициРедактиране

  1. Славчев, П. Разкопки на Царевец: обект ХХ. – Археологически открития и разкопки през 1977 г. София, 1978,с. 110 – 130.
  2. Николова, Я. Градоустройство и архитектура. – В: История на Велико Търново 1, В. Търново, 1986
  3. Тотев, К., Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Разкопки на „Средновековен град Трапезица – Север“. – Археологически открития и разкопки през 2007 г. София, 2008, с. 682 – 685.
  4. Николова, Я., Н. Ангелов. Средновековен квартал на хълма Момина крепост във В. Търново. – Археология, 1963, № 1, с. 30 – 32.
  5. starotarnovo.blogspot.com
  6. veliko-tarnovo.bg
  7. trapezitsa-sever.info
  8. Откриха замъка на първите Асеневци
  9. Венелин Бараков Градът на Второто Българско Царство. Топология и структура.
  10. Пламен Павлов Aрхиепископ Сава Неманич, цар Иван Асен ІІ и българо-сръбските църковни връзки през ХІІІ-ХІV в.
  11. Библиотека българо-сръбски културни звена
  12. Българска телеграфна агенция Забравени снимки и гравюри от Руско-турската война показва музеят във Велико Търново
  13. Сава Русев „Спомени и анекдоти за великотърновци“
  14. Старо Търново Духът и ликът на времето Иван Тодоров
  15. Иван Тодоров „Старо Търново – духът и ликът на времето“ – 2009 г.,ISBN 9789549447538
  16. standartnews.com
  17. Акад. Георги Марков, историк: Англо-американските бомбардировки са едно военно престъпление 14 ноември 2019 Агенция „Фокус“
  18. lostbulgaria.com
  19. ДА Велико Търново фонд 1045K опис 1 а.е. 49 лист 1
  20. ДА – Велико Търново Ф1
  • Проф. Петър Ангелов ИНСТИТУЦИИ И АДМИНИСТРАТИВНА УРЕДБА НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ (История на българите (От древността до края на XVI век), т.1, 2003 г., стр. 396 – 405)
  • Георги Владимиров В ПАМЕТ НА ПРОФЕСОР РАШО РАШЕВ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ НАХОДКИ ОТЗАПАДНАТА ПРИСТРОЙКА НА ЦЪРКВАТА „СВ. ЧЕТИРИДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ“В ТЪРНОВО
  • РИМ Велико Търново
  • Деян Рабовянов Археологически проучвания в Южния сектор на Трапезица Т.1: Средновековният град
  • Мария Долмова – Лукановска Археологически проучвания на Царевец
  • Димитър Зафиров История на българите
  • Грета Костова-Бабулкова – спомени и материали посветени на града