История на Велико Търново

АнтичностРедактиране

Най-древни останки от човешка циливизация са открити в пешерите и скалните масиви около града. Предпоставки за това дават множеството извори, реките Янтра и Велека, широколистна и иглолистна растителност. Най-ранни останки са открити от тракийските племена кробизи на хълма Царевец[1] и местността Качица.[2] Открити са останки от полувкопани жилищни землянки, многото фрагменти от глинени съдове. Подобни следи от други тракийски племена като уздицензи са открити по хълмовете Трапезица,[3]Момина крепост и околностите.[4] Най-известното селище от този период е било създадено на хълма Царевец, от тракийското племе – кробизи, създадено след заселването на траките в края на бронзовата епоха. От този период са открити полувкопани жилища, с надземните стени от дървени колове и пръти, измазани с жълта глина, с двускатни покриви, трамбовани глинени подове и леко повдигнати огнища в план с кръгла или подковообразна форма и куполен свод.

Ранновизантийски периодРедактиране

На хълма Царевец е съществувало римско селище, наричано според някои историци „Никополис аз Хемум“.[5] От средата на ІV в. на хълмовете Царевец и Момина крепост се заселили готи-ариани водени от епископ Вулфила. Издигат се построики от тази епоха: базилики (в местонстта Френк хисар),жилищни, търговски и военни постройки.[6]

Раннобългарски период (VII-XI в.)Редактиране

 
Надпис на хан Омуртаг

На хълмовете, на които се е простирал столичния Търновград, са намерени редица монети, образци, керамика от Първата българска държава.[7] Градът е бил важен за първата българска държава. В него е имало важен военен гарнизон. В храма Свети Четиридесет мъченици са открити образци, които историците смятат че са дело на българи от Волжка България.

Византийско владичество (XI-XII в.)Редактиране

Градът остава укрепено селище и град с военен гарнизон. Потвърждение за това, е че в Търново са живеели военно задължени аристократи[8] – трапезити. Тези водачи са били водачи на армии през пътищата и проходите, бранители напроходи в Балкана.[9] Още преди Въстанието на Асен и Петър в града е имало няколко прояви против политиката на византийската власт.

Столичен период(XIII-XIV)Редактиране

Търновград или Търнов е административен, военен, стопански, културен и религиозен център. Начело на Втората Българска държава застават братята Теодор-Петър и Иван Асен I. Търновград станал феодален център на българските земи,които били съставено от административни области - хори. В града и окоността населението е било структурирано на градското съсловие: боляри и висше православно духовенство,градска аристокрация,занаятчии и дребни търговци, търговци и крепостни селяни:отроци,парици и клирици.[10] В културен аспекта,развитието си започва Търновската художествена школа и Търновската книжовна школа. Търновската архитектура започва своето развитие именно във този период. Градовете Царевец и Трапезица в началото на XVIII се укрепват с допълнителни крепостни стени и бойни кули. При управлението на цар Калоян,Търнов отново се превръща в един от най-важните градове на Балканите. На 15 октомври 1204 г. кардинал Лъв пристига в българската столица. Монетосечението в града продължава да се развива. Носят се легенди за царските монетарници,скрити из тайни подземия на хълма Трапезица. Намерени са над 200 монети от 9 находки от периода на стоичния Търновград. В Търново се пранасят мощи на много български светци и Търново се величае като "нов Йерусалим", "нов Цариград".[11] При управлението на Иван Асен II,границите на България отново достигат до три морета. От 1235 година Търновската патриаршия продължава традициите на Самуиловата патриаршия. Търнов е поддържал търговски връзки с големите европейски градове и градове от близкия изтог. Сръбския крал Сава Сръбски умира в града, по-късно мощите му са предадени в Сърбия.[12][13] Градът се раширява значително през следващите години с постояването на Манастира "Великата лавра" кварталът на чуждите търговци- Френкхисар,построяването и укрепването на "Нов град". Допълнително защитата на града се подсилва от крепостите Раховец и крепостите в местността "Дълга лъка" и пролома "Устието". На хълма Света гора се формира значителен книжовен център около Манастира „Св. Богородица Одигитрия“ Местата около "Ксилифор" ежегодно са служили за молебен и отбелязване на Храмови и други празници.[14] Около града се формира т.нар."Търновска Света гора",начело с Патриаршески манастир и още 16 праволавни манастира,където се е развивала духовна дейност - от бяло и черно духовенство и книжовна дейност.[15] За периода 12781279 на престола на Тринов застава цар Ивайло. В края на 13 век на престола се възкачва династията с кумански произход - Тертеровци и династията Смилец. Тови исторически период се характеризира с вътрешни борби между аристокрацията за престола. Шишман I поставя началото на управлението на владетелската фамилия - Шишмановци, в най-слабия период на държавата на Второто българско царство.[16] Сепаратизма във Второто българско царство и епидемиите,обхванали Балканите,водят до значително отслабване на българската държава.[17] След тримесечна обсада от армията на Баязид I градът пада под османска власт.[18]

Османско робствоРедактиране

 
Търново рисунка Феликс Каниц
 
Околности на града

След падането на България под Османска власт голяма част от аристокрацията се изселва в Русия,Мала Азия,Северна Европа. Някои българи се подтурчват. Въпреки това през XV век в града е регистрирано значително българско население по поречието на Янтра.[19] В града избухват Първо търновско въстание и Второ търновско въстание през XVI и XVII век. Голяма част от църквите са первърнати в джамии. В града се заселва значително турско население. Градът остава важен административен център. Откриват се няколко турски бани. В града преобрадава ориенталски облик:множество турски кафенета, къщи в ориенталски стил.

ВъзражданеРедактиране

 
Паметник в Плаковски манастир на участниците във Велчова завера

Въпреки значителното турско присъствие, градът остава крепост на българския дух, култура. В града се внася първото пиано, първия велосипед, откриват се първата болница и аптека. Прочутият майстор Колю Фичето и негови ученици творят в града. Българското занаятчийство и еснафство се разраства значително. През 30-те години на XVIII се откринат първите фабрики в града. През 1935 година в града се организира бунт срещу властващата империя – Велчова завера. В манастирите от Великотърновската Света гора се активизира културната и книжовната дейност. Основава се благотворителна организация Женска община. В града са съществували няколко земеделски пазара (на дн. площад „Асен I“, до Мъжката гимназия, земеделския пазар на Марино поле) и чаршии: Чаршията в Болярската махала, Самоводската чаршия.

ОсвобождениеРедактиране

 
Казачки полк в Търново

Градът е освободен на 7.юли 1877 година.

Княжество БългарияРедактиране

 
1877
 
6-тъ Търновска епхота в София
 
Титулна страница Търновска конституция

Руския княз Николай Николаевич влиза в Търновград на 30.юни.1877,посрещнат от хиляди българи и минавайки под построена триумфална арка.[20] На 10 февруари 1879 в Търново се свиква Учредително събрание. Приема се Търновската конституция. Първи снимки на града прави Димитриос Михаилидес. Първата кинолента, на която е заснета старопрестолната столица е от 1912 година. На нея се вижда Царевец, Трапезица и минувачи по улица Гурко.[21] Между града, Горна Оряховица и гара Горна Оряховица се създава омнибусна връзка.[22] В град се основава сдружение Единство. В града се открива първото археологическо дружество в България. В края на века градът е връхлетян от голямо наводнение, реката се вдига с над 9 метра, залива десетки къщи и погубва десетки жители на града.

В града през 1908 г. се обявява Независимостта на България. Към града се присъдиняват селищата Марино поле, поселението в пролома Дервент.[23] В града навлизат придобивки от западния свят: автомобили Форд, Ситроен, Рено, радиоприемници, грамофони. В града се открива Туристическо дружество Трапезица 1902. На 1 юни 1913 г. в 11 часа и 28 минути, градът и околните селища са разтърсени от земетресение със степен 7 по скалата на Рихтер. Загиват над 20 души, стотици къщи и сгради паметници на културата са разрушени.[24] Градска градина се открива на мястото на днешния театър през 1920 година. На 1 януари 1922 г. в Търново се основава еднолична фирма Машинна и Железолеярна фабрика „Янтра“ от Димитър Кантаржиев, за производство на земеделски машини, ръчни сламопреси. През 30-те години в местността „Боруна“ се открива речен плаж. В началото на 1943 година, градът е бомбардиран от англо-американска авиация.[25] Окончателно се премахват трите градски порти, намиращи се в тогавашните му северен, западен и южен край.

Народна република БългарияРедактиране

 
Свачище във Велико Търново

Партизани от Килифаревската и Еленската чета на Горнооряховския отряд слизат в града през септември 1944 г.[26] В града се национализират десетки фабрики. Противници на комунистическата идея са арестувани и осъждани. Паметникът на Васил Левски е поставен през 1948 година. Изграден е с дарението на Карл Папоушек и е дело на скулптура проф. Любомир Далчев.[27] Градът се индустриализира и започва сътрудничество с градове от Източния блок. В града се основа Пчеларско дружество „Янтра“.[28] В градът се откриват над 80 междуградски автобусни линии. През 1958 г. е завършен стадион „Ивайло“. През 1963-та година се открива Великотърновски университет. Същата година на посещение в града идва съветска делегация и първата жена космонавт – Валентина Терешкова. Същата година към името на града се добавя „Велико“. Започва провеждането на Оперни представления на хълма Царевец. В града започва провеждането на конкурса Мелодия на годината. Под града се прокопават два успоредни тунела на железопътните. През 80-те години, се открива Автогара „Запад“. Градът е център на АПК (Аграро-промишнен комплекс).

Република БългарияРедактиране

През 2008 година в града е кулуминацията на честванията от 100 години Независима България. В началото на 2000-та е завършен пътен възел-юг. През 2007 година започва строежа на жилищен квартал Велико Търново хилс. През 2019 година градът е обявен за историческа и духовна столица на България.

ИзточнициРедактиране

  1. Славчев, П. Разкопки на Царевец: обект ХХ. – Археологически открития и разкопки през 1977 г. София, 1978,с. 110 – 130.
  2. Николова, Я. Градоустройство и архитектура. – В: История на Велико Търново 1, В. Търново, 1986
  3. Тотев, К., Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Разкопки на „Средновековен град Трапезица – Север“. – Археологически открития и разкопки през 2007 г. София, 2008, с. 682 – 685.
  4. Николова, Я., Н. Ангелов. Средновековен квартал на хълма Момина крепост във В. Търново. – Археология, 1963, № 1, с. 30 – 32.
  5. starotarnovo.blogspot.com
  6. veliko-tarnovo.bg
  7. trapezitsa-sever.info
  8. Откриха замъка на първите Асеневци
  9. Венелин Бараков Градът на Второто Българско Царство. Топология и структура.
  10. Обществено-политическо устройство на Втората българска държава 1185-1396 г. Органи на централното и провинциалното управление. Фискална система - данъци, такси и глоби.
  11. ВЕЛИКО ТЪРНОВО В НАУЧНОТО ТВОРЧЕСТВО НА АКАД. ВАСИЛ ГЮЗЕЛЕВИван ТЮТЮНДЖИЕВ
  12. Пламен Павлов Aрхиепископ Сава Неманич, цар Иван Асен ІІ и българо-сръбските църковни връзки през ХІІІ-ХІV в.
  13. Библиотека българо-сръбски културни звена
  14. Похвално слово за св. Евтимий от Григорий Цамблак
  15. Проф. д-р Антоний Хубанчев “Похвално слово за св. Йоан Поливотски”
  16. "Средновековна България под управлението на видинската династия Шишмановци " bnr.bg/ //посетен 1.02.2021
  17. Петя Минкова "Падаме под турско робство заради чумна епидемия" // 168 часа //посетен на 01.02.2021
  18. Веселин Асенов „Дни на плач“ за българите – падането на Търновград bulgarianhistory.org //посетен 1.02.2021
  19. [Жулиета Гюлева Териториална структура на Търново през Османския период]
  20. Българска телеграфна агенция Забравени снимки и гравюри от Руско-турската война показва музеят във Велико Търново
  21. Сава Русев „Спомени и анекдоти за великотърновци“
  22. Старо Търново Духът и ликът на времето Иван Тодоров
  23. Иван Тодоров „Старо Търново – духът и ликът на времето“ – 2009 г.,ISBN 9789549447538
  24. standartnews.com
  25. Акад. Георги Марков, историк: Англо-американските бомбардировки са едно военно престъпление 14 ноември 2019 Агенция „Фокус“
  26. lostbulgaria.com
  27. ДА Велико Търново фонд 1045K опис 1 а.е. 49 лист 1
  28. ДА – Велико Търново Ф1
  • Проф. Петър Ангелов ИНСТИТУЦИИ И АДМИНИСТРАТИВНА УРЕДБА НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ (История на българите (От древността до края на XVI век), т.1, 2003 г., стр. 396 – 405)
  • Георги Владимиров В ПАМЕТ НА ПРОФЕСОР РАШО РАШЕВ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ НАХОДКИ ОТЗАПАДНАТА ПРИСТРОЙКА НА ЦЪРКВАТА „СВ. ЧЕТИРИДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ“В ТЪРНОВО
  • РИМ Велико Търново
  • Деян Рабовянов Археологически проучвания в Южния сектор на Трапезица Т.1: Средновековният град
  • Мария Долмова – Лукановска Археологически проучвания на Царевец
  • Димитър Зафиров История на българите
  • Грета Костова-Бабулкова – спомени и материали посветени на града