Костурска еврейска община

Еврейската общност в Костур, Македония, процъфтява няколко века - съществува от VI век, а е унищожена с избиването на повечето ѝ членове в концентрационния лагер Аушвиц от германските окупационни власти по време на Втората световна война през 1944 година.[1][2][3][4]

Кетуба - еврейски брачен договор, от Костур, 1881 г.

История редактиране

 
Паметник на костурския холокост в гробището Кирият Шаул, Израел

Заселването на първите еврейски семейства в град Костур според писмените сведения става в VI век по времето на император Юстиниан I. Така се създава общността на евреите романиоти, които говорят йеванически - еврейски диалект на гръцкия език. След пристигането евреите сефаради от Испания и Португалия по време на османското владичество в XVII век, някои от тях се установява в Костур. Сефарадите повлияват в значителна степен начина на живот на градски евреи, тъй като имат добра икономическа ситуация и добро образование. Те налагат употребата на ладински език в общността и създават свои собствени места за поклонение и засилват търговската дейност на членовете на общността.[5][6] Въпреки увеличеното присъствие на сефаради обаче, в Костур преобладават романиотите.[7]

Еврейските търговците от Костур често пътуват до близките големи градове като Битоля, Охрид и Корча, за да продаде стоката си, а всеки петък се връщат в Костур, за да продават на местния пазар. Отношенията в града между евреи, християни и мюсюлмани са хармонични в продължение на векове.[8] В ранните години на османското владичество костурските евреи изнасят осолена риба от Костурското езеро и вино.[9] В късните години на османската власт евреите в Костур се занимават предимно с търговия, докато християнските жители на града - с обработката на кожи и търговията с кожени изделия.[10]

Пътешественикът Евлия Челеби, който минава през Костур в XVII век, казва, че в града преобладават християните, като има 16 християнски махали, три мюсюлмански и една еврейска.[11]

Видни представители на костурската еврейска общност са равинът и поет Товия бен Елиезер от XI век,[2] и литургистът Менахем бен Елия от втората половина на XV век.[12]

По време на окупацията на Гърция през Втората световна война в 1941 година, регионът на Костур попада в италианската окупационна зона. Евреите не се сблъскват с преследванията, претърпени от еврейските общности в районите на Гърция под германска окупация.[13] Те продължават да са процъфтяваща общност, представляваща около 10% от жителите на града - приблизително 900 души.[14]

След капитулацията на Италия през септември 1943 г., регионът е окупиран от германски войски. На 24 март 1944 година еврейските жители на града са събрани от хитлеристките войски в махалата Свети Атанасий и са откарани в Солун, а оттам в концентрационния лагер Аушвиц на 10 – 11 април 1944 година.[15] На 7 октомври 1944 година в Аушвиц, където са и другите гръцки евреи, избухва неуспешен бунт.[16] От костурските евреи оцеляват в Холокоста едва 35 души – 96% от еврейската общност е унищожена.[15]

Еврейската общност в Костур не се възстановява, тъй като много малко от членовете ѝ се връщат. В средата на XX век е унищожена и синагогата. В 2000 година на мястото на сборния пункт, на който на 24 март 1944 година са събрани за депортация костурските евреи, е издигнат паметник.[8]

Бележки редактиране

  1. Παπαστρατής, Θρασύβουλος Ορ. Στάχτες και δάκρυα στη λίμνη... Η ιστορία των Εβραίων της Καστοριάς. Αθήνα, Κεντρικό Ισραηλιτικό Συμβούλιο Ελλάδος, 2010. ISBN 978-960-99200-0-1.
  2. а б Η εβραϊκή κοινότητα (μέρος 1ο): Εγκατάσταση και προσαρμογή // Ιστορικά Καστοριάς. Посетен на 20 април 2016.
  3. Η εβραϊκή κοινότητα (μέρος 2ο): Το τέλος // Ιστορικά Καστοριάς. Посетен на 20 април 2016.
  4. Molho, Michael. Histoire des israélites de Castoria. Thessaloniki, 1938. с. 12.
  5. Φρεζής, Ραφαήλ. Ο εβραϊκός τύπος στην Ελλάδα. Βόλος, Εβραϊκή κοινότητα Βόλου, 1999. ISBN 9605150166. σ. 54. Посетен на 20 април 2016.
  6. Μάρκος Γκιόλιας. Ο Κοσμάς ο Αιτωλός και η εποχή του. Αθήνα, Τυμφρηστός, 1972. σ. 230. Посетен на 20 април 2016.
  7. Σταυρουλάκης, Νίκος. Η εβραϊκή παρουσία στην Ελλάδα. Οι εβραϊκές κοινότητες (Ένθετο, δες χάρτη) // Καθημερινή. 3 Μαρτίου 1996. σ. 6.
  8. а б Χρονικά. Το συμβούλιο, 23-25 // 2007.
  9. Ιστορία του Ελληνικού Έθνους:Ο ελληνισμός υπό ξένη κυριαρχία. Τουρκοκρατία. Λατινοκρατία (1453-1669, 1669-1821). Αθήνα, Εκδοτική Αθηνών, 1974. σ. 160.
  10. Λαογραφία, 242 // Ελληνική Λαογραφική Εταιρεία, 1953.
  11. Δημητριάδης, Βασίλης. Η κεντρική και η δυτική Μακεδονία κατά τον Εβλιγιά Τσελεμπή. Θεσσαλονίκη, Μακεδονική Βιβλιοθήκη. Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1973. σ. 41.
  12. Gottheil, Richard, M. Seligsohn. Jewish Encyclopedia. 1906. Посетен на 20 април 2016.
  13. Χρονικά. Το συμβούλιο, 47 // 2007.
  14. Χατζηϊωσήφ, Χρήστος Χ. Ιστορία της Ελλάδας του 20ού αιώνα: Δεύτερος Παγκόσμιος Πόλεμος και Εμφύλιος. Βιβλιόραμα, 1999. ISBN 9608087007. σ. 97.
  15. а б Φρεζής, Ραφαήλ. Ο εβραϊκός τύπος στην Ελλάδα. Βόλος, Εβραϊκή κοινότητα Βόλου, 1999. ISBN 9605150166. σ. 57. Посетен на 20 април 2016.
  16. Νατζαρή, Μαρσέλ. Ελένη Ελεγμίτου (1991). Χρονικό 1941-1945. Ίδρυμα ETS ACHAIM, 1991.