История на изкуството

История на изкуството e история на всеки вид художествена активност или артефакт, произведени от хората във визуална форма с естетическа, както и комуникативна функция, като изразява идеи, емоции и определен светоглед. През времето художественото изкуство е било класифицирано по различни начини, от средновековното разграничение между Artes Liberales и Artes Mechanicae, до модерното разграничение между изящни и приложни изкуства, и се стигне до съвременните дефиниции за изобразително изкуство и т.н.

Последвалото разширение на списъка на главните изкуства през 20 век достига до девет: архитектура, танц, скулптура, музика, живопис, поезия (широко описана като форма на литература с естетическа цел или функция, която включва също различните жанрове на театър и повествование), филм, фотография и комикси. В концептуалното застъпване на термини между пластични изкуства и визуални изкуства бяха прибавени дизайн и графични изкуства. В допълнение към старите форми на артистично изразяване като мода и гастрономия, нови начини на изразяване се считат за изкуства като видео, компютърно изкуство, пърформанс, реклама, анимация, телевизия и видео-игри.

Историята на изкуството е мултидисциплинарна наука, търсеща обективен преглед на изкуство през времето, класифицираща култури, установяваща периодизации и наблюдаваща отличителните и влиятелни характеристики на изкуството. Изучаването на история на изкуството беше първоначално развито през Ренесанса, с ограничения си кръгозор само върху артистичната продукция на западната цивилизация. Обаче с напредването на времето тя налага по-обширен преглед на артистичната история, търсеща всестранен преглед на всички цивилизации и анализ на тяхната артистична продукция от гледна точка на техните собствени културни ценности (културен релативизъм) и не само западна история на изкуството.

Днес изкуството се наслаждава на обширна мрежа от изследвания, разпространение и опазване на цялото артистично наследство на човечеството през историята. През XX век се наблюдава засилено развитие на институции, фондации, музеи и галерии за изкуство, и в двата сектора, и държавния, и частния, посветено на анализ и каталогизиране на произведения на изкуството, както и изложби насочени към широката публика. Развитието на медиите беше ключово за подобряване на изучаването и разпространението на изкуството. Международни събития и изложби като Уитни Биеналето и биеналетата във Венеция и Сао Паоло или Документа на Касел подпомогнаха развитието на нови стилове и тенденции. Награди като Търнър на галерия Тейт, награда Уолф в изкуствата, награда Притцкер за архитектура, Пулицър за фотография и Оскари за кино също рекламират най-добрите творчески произведения на международно ниво. Институции като ЮНЕСКО, с учредяването на списъци на места на световно наследство, също спомагат за опазването на важни монументи на планетата.

Канонична история на изкуството редактиране

Един ефективен начин да изследваме и разгледаме как изкуствознанието е организирано е през основните изследователски учебници, които отразяват канона на великото изкуство. Най-често използваните учебници, публикувани на английски са История на изкуството от Ърнст Гомбрич, История на изкуството от Мерилин Скостад, История на изкуството от Антъни Джейсън, Минало и настояще на изкуството от Дейвид Уилкинс, Бърнард Шулц и Кейтрин Линдъф, Изкуството през вековете от Хелън Гарднър, Световна история на изкуството от Хю Хонър и Джон Флеминг, Изкуството през епохите от Лори Шнейдер Адамс. Едно от най-добрите места за намиране на информация за канонична история на изкуството е Хейлбрунската История на изкуството във времето, спонсорирана от музея Метрополитан в Ню Йорк.

Праистория редактиране

Праисторията се дели на 4 периода - Палеолит, Мезолит, Неолит и Енеолит, периоди от които се появяват първите предмети, които могат да бъдат считани за изкуство, правено от хора. Първите следи са открити в Южна Африка, Западното Средиземноморие, Централна и Източна Европа (Адриатическо море), Сибир (езерото Байкал), Индия и Австралия. Обикновено това са изработени каменни (флинт, обсидиан), дървени или костни сечива. Оцелялото изкуство от този период са предимно пещерни рисунки с натуралистичен смисъл свързан с ловуването и обичаите. За оцветяването им примерно в червено е използван железен оксид, за черно – манганов оксид и за охра – глина. Такива рисунки са намерени в пещерите Алтамира, Троа фрер, Шовет и Ласко. От тогава са и първите релефни рисунки наречени петроглифи. Скулптурата от този период е представена от така наречените статуетки на Венера, женски фигури като Венера от Уилендорф. Появяват се и Мегалитите, монументи от камък делящи се на долмени и менхири, и кромлехи като комплексите Нюгранж и Стоунхендж.

Месопотамия редактиране

Месопотамското изкуство е било развито в областта между реките Тигър и Ефрат (днес Сирия и Ирак), където са съществували много държави като Шумер, Акад, Асирия, Вавилон, Персия и др.

Шумер редактиране

Шумерската култура се е развила в градовете-държави Ур, Урук, Лагаш и Нипур. Шумерите са използвали глинени тухли, затова от сградите им са останали само основите. Емблематични примери за шумерското културно наследство са каменните скулптури на жреци и божества. Най-известни от тях са статуите от храма „Тел Асмар”, на територията на днешен Ирак. Друг значим паметник е „Щандартът от Ур”. Характерни за тяхната архитектура са били храмовете наречени зикурати. В релефите им се е използвала моралната перспектива, която изобразява високопоставените хора в йерархията по-големи от останалите. Друга особеност е че главата и краката на човешките фигури са били изобразявани в профил, а телата им в анфас, макар характерно за Египет, тази особеност произлиза от шумерите.

Акад редактиране

Най-известният владетел на Акадската империя е Саргон заради това, че е завладял шумерите и обединява в една държава цяла Месопотамия. Известно произведение от този период е Стелата на Нарамсин.

Вавилон редактиране

Обединяващ фактор за Месопотамия след Акадската империя става Вавилонската. Нейн основател е Хамураби, като най-значимото му постижение са неговите сборници от закони. Световно значим, един от 7-те чудеса на древността е Вавилонската кула, други значими паметници са Вратата на Ищар и Законникът на Хамураби.

Асирия редактиране

В края на 14 век. пр. н.е. в северната част на Двуречието възниква Асирийската държава. Асирийската цивилизация се осланя на тази на шумерите и доразвива техните културни постижения. Характерни за архитектурата на Асирия са огромните дворци на царете. Те са строени от тухли и облицовани с плочи от камък. Дворецът на Ашурназирпал, е характерен образец на Асирийската архитектура от 883 - 859 г. пр. н. е. Характерен за асирийското изкуство е релефът, с който покриват вътрешните зали на дворците. Стените са украсявани с релефи, наречени „ортостати”, възпяващи бойните и ловните подвизи на царя. Асирийското изкуство се характеризира и с произведения, които са комбинация от релеф и кръгла скулптура. Те се наричат „ламасу” и представляват бикове с човешки глави. Всеки от тях има пети крак, за да изглежда завършен от страни. Функцията им е да охраняват портите на крепостта на цар Саргон в Дур Шарукин, датиращи от периода 721 - 705 г. пр. н.е.

Нововавилонско изкуство редактиране

Вавилонците завладяват асирийската столица Ниневия през 612 г. пр. н. е. В периода 612 - 539 г. пр. н. е. Нововавилонското царство е в разцвет. Най-значим владетел от този период е Навуходоносор - 604 - 561 г. пр. н. е. Той е строителят на „Висящите градини” и „Вавилонската кула”. Акцентът в нововавилонското изкуство пада върху представителността, тържествеността, величествеността, показността и външния блясък. Асирийците използват каменни релефи за украса на постройките си, които вавилонците заменят с релефи от печени, глазирани тухли. Тази техника запазва трайно блясъка и интензивността на цветовете и има подчертан декоративен ефект, Известен паметник от тази епоха е „Вратата на Ищар”, от 575 г. пр. н. е. Изобразени са множество бикове и грифони на син фон. Формите са пластични и стилизирани. Изображенията са подравнени по хоризонтала и вертикала. Портите са обкантени с ленти, оцветени в охра, подчертаващи арките и ръбовете на кулите.

Персия редактиране

След упадъка на Месопотамия, Древен Египет и Мала Азия те влизат в състава на Персийската империя. Персите развиват и обогатяват собствените си традиции, като създават произведения със своя специфика, с акцент върху възвеличаване на тяхната историческа и значима мощ. Въпреки различията в религиозните възгледи между персите и техните предшественици, персийското изкуство борави с тематичен арсенал, наследен от богатите мултикултурни традиции на Месопотамия. Широко приложение намират битки, походи, тържества, ловни и ритуални сцени. Религиозните ритуали се извършват на открито. Персите нямат култова архитектура. В замяна на това, дворците им са огромни по мащаб. Най-значимият дворцов комплекс е на цар Дарий и сина му Ксеркс в столицата Персеполис. Построен е върху огромна платформа. Състои се от голям брой стаи и дворове и е уникална комбинация от влияния от всички краища на империята, създаващи спецификата на персийския стил. Характерен архитектурен детайл е персийският капител.

Изкуството на Сасанидите редактиране

В продължение на пет столетия Персия е владяна от гърци и римляни. През 224 г. сл. н.е. Ардашир основава династията на Сасанидите. Неговият син Шапур побеждава двама римски императори и увековечава победата си в огромен скален релеф, който датира от периода 260 - 272 г. сл. н. е. и се намира близо до Персеполис. Важен архитектурен паметник от тази епоха е „Дворецът на Шапур” в Ктезифон. Сградата е с огромни размери. Композицията на фасадите е подчинена на строг порядък. Той е следствие както от използването на осева симетрия, така и от ритъма, породен от редуването на арки, колони и хоризонтални пояси. Разцветът на приложните изкуства е характерен в епохите на Ахеменидите и на Сасанидите.

Египет редактиране

В Древен Египет възниква една от първите велики цивилизации, където се наблюдават комплексни творения на изкуството, които предполагат професионалната специализация на артиста/майстора. Изкуството е дълбоко религиозно и символично, с високо централизирана структура на властта и йерархия, даващо голяма важност на религиозното разбиране за безсмъртие, особено на фараона-владетел, за който се строят грандиозни монументи – дворци, гробници и т.н. Древноегипетското изкуство обхваща периода от 3000 пр.н.е. до завладяването на Египет от Александър Македонски. Въпреки това влиянието му продължава да се наблюдава и по-късно в коптското и византийското изкуство.

Архитектурата се характеризира със своята монументалност, постигната с използването на каменни плочи и големи блокове, трегер и солидни колони. Забележителни са погребалните монументи в три основни вида – мастаба – гроб в правоъгълна форма; пирамида, която може да бъде стъпаловидна (пирамидата на фараона Джосер в Сакар) или такава с гладки страни (пирамидите на платото Гиза); и гробницата с подземна камера (Долината на царете). Другата монументална постройка е храмът – монументален комплекс предшестван от алея със статуи на сфинксове и обелиски, които водят до два пилона и трапезоидни стени, открит свод и светилище. Забележителни са храмовете на Карнак, Луксор, Филе и Едфу. Друг вид храм е издълбаният в монолитна скала храм под формата на хипогеум като обекти в Абу Симбел и Деир ел-Бахари.

Изобразителното изкуство се характеризира с противопоставяне на застъпващи се плоскости. Образите са представени йерархично, т.е. Фараонът е по-голям от поданиците или враговете, изобразени до неговата страна. Египтяните рисуват главата и крайниците в профил, a раменете и очите се изобразяват фронтално.

Старо царство редактиране

В Египет първоначално възникват две държави - Горен и Долен Египет. Около 3000 г. преди Христа, Горен Египет завладява Долен Египет и страната е обединена. Основана е първата египетска столица Мемфис. Тя става като столица през Старото царство, а през следващите две царства столицата е преместена в Тива. Сред най-ранните произведения в Египет са така наречените палитри. Те са използвани като ритуални предмети и представят животни и ритуални сцени. Особено прочута е Палитрата на Нармер - царят-обединител. От едната страна на палитрата той е представен с Бялата корона на Горен Египет в момента на победата, а от другата страна е представен с червената корона на Долен Египет вече като победител. Това ранно произведение е типично с вече утвърдения египетски стил и канон - представяне на човешката фигура чрез съчетания на профил и анфас при релефите и живописта, а при скулптурата - сковани, с ръцете до тялото и ляв крак изнесен напред - “стъпка към вечността”, Елемент на канона са и пропорциите -- стъпалото служи за мерна единица, като се нанася шест пъти в изображението, а по-късно - осем пъти. Това може да се види ясно в прочутия релеф на строителя Хезира. Строителите-архатекти са били носители на много задълбочени познания, които са позволили изграждането на пирамиди и храмове. Пирамидите са възникнали като доразвит вариант на разпространените през периода гробници - мастаби. Мастаба означава “пейка” и представлява гробница с подземна и надземна част и параклис, използвани на погребение и почитане на първите царе и придворни в Египет. Особено забележителни са релефите по стените на мастабите - лов в река Нил. Релефите са ниски и оцветени, създават впечатление за стенописи. Самите стенописи от периода са рядкост - единствен достигнал до нас прочут стенопис - гъските от Медум. Най-старата пирамида е изградена от митичния архитект Имхотеп, впоследствие обожествен, за фараона Джосер. Тази пирамида е стъпаловидна с пет етажа, височина около 60м.. намира се в центъра на голям храмов комплекс с множество помещения и дворове. Погребенията са били извършвани с шахти под нея и не са запазени. Открита е статуята на фараона Джосер, зазидана в специално помещение “сердаб” - “мазе”, Фараоните поръчват изграждането и на Големите пирамиди в Гиза - пирамида на Хеонс - 146 м. височина, Хефрен - 136 м. височина, заобиколена от храмов комплекс и прочутия сфинкс с размери 20 х 53 м. и на Микерин - 66 м. височина. Хеопс е достигнал до нас освен с прочутата си пирамида, за съжаление със съвсем празни помещения, и с миниатюрно изображение като малка пластика. Хефрен е имал многобройни изображения от различни материали, разположени между колоните на храма му. От тях се е съхранила прочутата му седнала статуя от идеално полиран черен гранит със свещения сокол Хор на раменете му. Микерин е изобразен многократно в така неречените “Триади на Микерин”, включващи негово изображение заедно с богини, както и едно изображение със съпругата му. Характерна е връзката на изображението с каменния блок, подобно на висок релеф и левия крак, изнесен напред. Подобни изображения са се правили за прянцове, жреци и придворни - жрецът Ранофер, принц Рахотец и съпругата му Нефрет, архитектут Хемиун, джуджето Сенеб със семейството си, писарят Кай. Характерно е оцветяването на тези изображения, реалистичните детайли, елементи от облеклото и прическата, дори мустаци при мъжете. Разпространена е и малката пластика - т. нар. “ушебти” - “който отговаря” - изображения на хора, извършващи трудови дейности, които се поставят в гробниците, за да се грижат символично за господарите си - жена, която меси хляб, стрива зърно и др. много живи и освободени от правилата на канона.

Средно царство редактиране

Средното царство е период, в който центърът на властта е в Горен Египет. Столицата Тива е разположена на източния бряг на река Нил, а срещу нея на Западния бряг са некрополите. Там в местността Денр ел Бахри е разположена една от последните пирамиди - на фараона Ментухотеп. Тя била неразривно свързана с храмов комнлекс, като за съжаление са запазени само основите му. Съхранена е много интересната оцветена статуя на фараона Ментухотеп в одеяние за “хебсед” - ритуално прераждане и обновяване силите на владетеля. В близост до храма на Ментухотеп се строят скални гробници на придворни, Особено прочути са скалните гробници от района Бени Хасан, известни със своите ярки и разнообразни стенописи - дърво с птици, котка, която дебне, магаренце и пастир, трудови ецени, случаи на опити за преодоляване на канона и правилата за изписване на човешката фигура. До нас са достигнали множество портретни изображения на владетелите Аменемхет и Сенусерт, в които личи стремежът да се повтарят традициите и имитира скулптурата от Старото царство. Прочута фигура на Аменемхет - седнал, от варовик, глава на Сенусерт от тъмен камък, реалистично предаване на чертите на лицето, съзнателна търсена строгост и суровост. Започва изграждането на големите храмови комплекси на източния бряг на река Нил край столицата Тива - Луксор и Карнак. За съжаление от самата столица от този и от следващте периоди не е запазено абсолютно нищо, а по-късните строежи в храмовете са изменили до неузнаваемост спрямо строежите от Старото царство. Единствено “Павилионът” на Сенусерт в Карнак дава представа за строителството и релефите от Средното царство. В релефите се следва традицията на Старото царство, като се появява още един вид релеф - с врязан контур. Разпространена е още повече малката пластика, която се поставя в гробниците - стадо, войници, акробатка и др.

Ново царство редактиране

Новото царство продължава развитието на столицата Тива и изграждането на храмовете на бог Амон - Карнак и Луксор. Те добиват грандиозния си вид, който имат до днес, Основно храмовете имат следната структура - “пилон” - фасада, пред която се издигат обелиски, открити дворове, хипостилна зала с огромни колони с височина около 30 м., свещено помещение, което съдържа статуята на божеството, свещено езеро, спомагателни стопански помещения, множество изображения на фараони. В периода на изграждане, всеки фараон е поръчвал добавянето на нови пилони, поставянето на нови релефи и надписи, грандизни негови статуи - колоси. Особено значително строителство има по времето на фараоните Тутмос и Рамзес. По времето на Тутмос работи прочутият архитект Инени, Значителен е храмът на фараонката му Хатшепсут в Деир ел Бахри, изграден на няколко тераси с колонади и релефи. Рамзес П освен строителството в Карнак и Луксор изгражда прочутия храм Рамессеум на Западния бряг на река Нил, както и скалният храм в Абу Син Бел, преместен при изграждането на язовир Асуан. Забележителен е и скалният храм на съпругата му Нефертари. Погребенията през времето на Новото царство се извършват в Долината на царете и Долината на цариците, разположени на Западния бряг на река Нил, в гробници под земята, С многобройни помещения, покрити със стенописи и релефи. Продължава развитието на популярните и преди теми - особено сцените “Лов в река Нил”, които са допълнени със сцени на развлечения и моменти от дворцовия живот - придворни дами, музикантки и танцьорки. Тези изображения показват ясно и промените във вкусовете и модата в Древен Египет - празрачни и плисирани облекла, перуки с множество плитки, Новост е и показването на голото женско тяло. Фигурите са представени в дижение, канонът е преодолян успешно. Развитието на скулптурата продължава, като изображенията се отличат с красота и мекота на формите - портрет на Тутмос. Изработват се и колосални статуи - колоси на Рамзес пред фасадата на храма Луксор, през храма в Абу Син Бел и др., “Колоси на Мемнон”. В средата на Новото царство особено място заема периодът “Амарна”. Той носи това наименование поради мястото, на което закратко се пренася столицата. Това се извършва от фараонът - реформатор и бунтар Аменхотеп, наречен Ехнатон. Той забранява култът към множеството египетски богове, като ги замества с едно единствено божество - Атон - богът слънце, персонифидциран като слънце. Множество релефи показват Ехнатон, съпругата му Нефертити и многобройните им дъщери, и богът слънце, над тях. Те са представени и в стенописи новите дворци, изградени в столицата Амарна. Стенописите, релефите и скулптурата от периода представят реалистично и живо портретуваните хора, наред с техните недостатъци - Ехнатон с издълженото му лице, изпъкнала брадичка и голям корем, дъщерите с деформирани глави и една особена болезнена красота. Младият фараон Тутанкамон възстановява култовете към многобройните египетски богове. Той става особено прочут с откриването на почти неограбената му гробници в Долината на царете, пълна с многобройни погребални дарове, тронове с релефи, малка пластика, лични вещи с изящна изработка, златна маска и саркофаг. Днес те са сред ценностите, които се пазят в Националния египетски музей в Кайро.

Егейско изкуство редактиране

Гръцко изкуство редактиране

Омиров период редактиране

Типични за периода са геометрични орнаменти върху гръцките вази, а Омиров - тъй като се предполага, че поемите на Омир са създадени именно в този период. Правят се огромни по размер вази, до 2 м. височина, които са се използвали в погребалния ритуал - за надгробни паметници. Сред тях особено прочути са Дипилонските вази, открити в гробището при Динилонски врати на Атина. Те са украсени с пояси от богати орнаменти, сред които са разположени фигурални композиции, където човешката фигура е сведена до най-простите геометрични форми. Композициите пресъздават сцени, свързани с погребалния ритуал - оплакване на покойника, погребална процесия с колесници и др. Изображенията са тъмни на светлия естествен цвят на вазите. Правят се и произведения на малката пластика - кон, човек и кентавър, също с опростени, сведени до геометризъм форми. В жилищата се строят тържествени зали - мегарони, от които впоследствие възникват гръцките храмове.

Архаика редактиране

През Архаиката се изграждат най-ранните гръцки храмове, посветени на боговете от Олимпийския пантеон - Зевс, Хера, Аполон, Артемида и др. На Акропола в Атина е изграден огромен храм “Хекатонцедон” - “Сто крачки”, който впоследствие е разрушен. Той е имал богата скулптурна украса, която е запазена фрагментарно. Други ранни храмове са на Аполон в Делфи и Коринт. През периода има значително развитие на скулптурата - правят се множество призведения на кръглата пластика - мъжки фигури - куроси и женски фигури - кори. Фигурите им са доста сковани, косите стилизирани, лицата застинали в постоянна усмивка, левият крак изнесен напред, подобно на египетското изкуство, а в ръцете се забелязва опит за раздвижване, както и в тялото - опит за пресъздаване на мускулатурата. Мъжките фигури са голи, женските фигури са облечени в дълги и надиплени дрехи. Били са оцветени. Сред тях има изображения на спортисти, победители в състезания, девойки, богини. Значително е развитието на керамиката. Функционирали са големи ателиета, като най-прочутите майстори са поставяли подписите си върху вазите. Още от началото на Архаиката се правят вази с различни форми в чернофигурен стил - с тъмни изображения върху светлия фон на вазите. Особено прочут майстор е Екзекий с чернофигурната си ваза “Ахил и Аякс играят на зарове”. Впоследствие се развива червенофигурната керамика - със светли и детайлно разработени изображения на тъмен фон. Особено прочута червенофигурна ваза е “Пияницата” - на вазолисеца Бригос.

Ранна класика редактиране

През време на Ранната класика продължава изграждането на гръцки храмове. Типична е скулптурната украса на фронтоните на храмовете - прочута композиция от храма на Зевс в Олимпия. Забелязва се опит за преодоляване на сковаността на формите, типична за Архаиката, както и опит за по-добро предаване на движението. Характерно произведение е статуята на Делфийския авриг от светилището в Делфи - доста издължена, но скована, с инкрустирани очи, както и статуята на бог Посейдон. Типично произведение на Ранната класика е “Тронът Людовизи”, с релефи, представящи раждането на богинята Афродита от морските вълни, както и изображения на омъжена жена и куртизанка, с умение за пресъздаване на голото женско тяло и мекотата на формите. През ранната класика твори скулпторът Поликлет, който създава научния труд “Канон” и фигури на атлети, в който пресъздава атлетичното мъжко тяло – “Дорифор” - копиеносец и “Диадумен” - младеж, който завързва лента на главата си, На границата между Ранна и Зряла класика твори прочутият скулптор Мирон. Той е автор на скулптурната група “Атина и силенът Марсий”, достигнала до нас във вид на римско копие, на прочутият “Дискобол” и др.

Зряла класика редактиране

Зрялата класика се отличава с изключителни постижения във всички области на изкуството. Изграден е отново Атинският акропол, основно под ръководството на прочутия скулптор Фидий, по поръчка на политика и управител на града Перикъл. Акропол означава укрепено място. в Атина там са съсредоточени основните храмове на града, както и съкровищници. При това изграждане на забелязва съчетаване и обединяване на двата разпространени по това време стила - ордери в гръцката архитектура - Дарийски и Йонийски. Има данни, че Фидий е създал статуя на богинята Атина от бронз, поставена на Акропола в близост до Партенона, която също не е запазена. В близост е разположен Ерехтейонът - храм със сложна структура, Йонийски колони и прочутият портик, поддържан от девойки - Кариатиди. В подножието на Акропола са изградени няколко гръцки театри - типично гръцко съоръжение за театрални представления, вкопано в естествен хълм, изградено във форма на полукръг и е кръгла площадка - орхестра, зад която има издигната част - скеле. Гърция е родина на театъра, който възникват именно тук на основата на Дионисиевите тържества.

Късна класика редактиране

През време да Късната класика се променят идеалите и вкусовете на хората в Гърция. Навлизат източни влияния, отдават се предпочитания към изтънчените, меки и нежни форми. Прочут скулптор е Праксител, който създава статуите на Хермес с малкия Дионис, Аполон Сауроктон и др., меки и издължени, дори женствени форми. Скулпторът Скопас създава драматични и раздвижени произведения, които представят крайни човешки състояния и страсти. Негово най-прочуто произведение е „Вакханката”. Скулпторът Лизип работи в македонския царски двор и създава портрети и композиции на историческа тема, представяйки бойни подвизи, както и скулптурни фигури на героят Херакъл. Прочуто произведение на Лизип е „Апоксиомен” - младеж, който изстъргва тялото си със специален уред след победа в състезание. До нас е достигнал във вид на копие портрет на Александър Македонски от Лизип, характерен с асиметрията и изразителността на лицето. В Халикарнас в Мала Азия е изграден Мавзолей - гробница на цар Мавзол, което се превръща в нарицателно за този вид произведения. Мавзолеят е имал няколко нива и е бил богато украсен със скулптурни фигури и релефи. Това е едно от седемте чудеса на древния свят, които не са достигнали до нас. В архитектурата започва да се използва и коринтския стил, строят се храмове с големи размери под източно влияние.

Елинистичен период редактиране

Елинистичният период е свързан с разширението на държавата на Александър Македонски и държавите, създадени от неговите наследници - Диадохите. Елинистичният период е характерен с разпространението на гръцката култура в околните земи, където възниква обмен с постиженията на местните народи. Създава се един общ език “койне”, който има свои проявления и в изкуството. В един и същи стил се изработват златни изделия, които се продават в различните краища на културния свят. Изработват се натуралистични статуи, представящи дете с птица, дете със змия, старица и др. теми от ежедневието. Разпространени са голи женски фигури, станали известни с наименованието на богинята на любовта Афродита или Венера, сред които най-прочута е Венера Милоска, днес в Лувъра. През Елинизма е създаден прочутият Родоски колос, огромна бронзова статуя, едно от седемте чудеса на древния свят, което не е достигнало до нас. Дело на Елинизма е и статуята на богинята Нике от остров Самотраки, коята днес е сред шедьоврите на Лувъра, скулптурната група “Лаокоон” от колекцията на Ватикана в Рим. Типично произведение на Елинизма е Пергамският олтар, днес в Пергамон музеум в Берлин, изпълнен с множество едри, динамично преплетени фигури на божества и герои.

Рим редактиране

Римска република редактиране

За начало на римското изкуство и архитектура се счита падането на последния римски цар от етруски произход и създаването на Римската република около 509 пр.н.е. Изкуството на Римската република придобива характерни черти особено през последните два века пр.н.е. В началото се развива под влиянието на древногръцката архитектура и едва към края на първата република придобива собствен облик. Нов момент, който значително променя римската архитектура, е откриването на бетона през 1 в. пр.н.е. Новият строителен материал позволява по-голяма свобода на строене и така се появяват колонадите с редици само от декоративни колони. Бетонът се счита за едно от най-важните открития на римляните. Типичен елемент на римската архитектура са богато украсените мозайки.

Римска империя редактиране

Изкуството на Римската империя (след 27 пр.н.е.) е еклектично. То се развива под влиянието на древногръцкото изкуство и заимствания на местни художествени традиции от многото покорени племена и народи. Различните римски стилове, особено в областта на високо развитите живопис и скулптура, се свързват с различни епохи, известни императори и династии, селища с прочути паметници на културата (например Помпей), както и с провинциите на Римската империя. По-големите градове в империята имат театри, амфитеатри, терми и мостове. Сградите са внушителни и добре украсени със стенни рисунки, мозайки и скулптури. Портретните черти са предавани точно и без идеализиране. Сюжетите на изображенията са от митологията или от всекидневния живот. Чeсто са изобразявани градини и пейзажи. Домовете на богатите са украсявани с мозайки и стенни диаманти. Римското културно наследство е в основата на културата на днешна Европа. То се налага и в политическите системи, оставя отпечатък върху архитектурата и благоустройството на съвременните градове.

Източници редактиране


Вижте също редактиране