Отваря главното меню

История на изкуството e история на всеки вид художествена активност или артефакт, произведени от хората във визуална форма с естетическа, както и комуникативна функция, като изразява идеи, емоции и определен светоглед. През времето художественото изкуство е било класифицирано по различни начини, от средновековното разграничение между Artes Liberales и Artes Mechanicae, до модерното разграничение между изящни и приложни изкуства, и се стигне до съвременните дефиниции за визуално изкуство и т.н.

Последвалото разширение на списъка на главните изкуства през 20 век достига до девет: архитектура, танц, скулптура, музика, живопис, поезия (широко описана като форма на литература с естетическа цел или функция, която включва също различните жанрове на театър и повествование), филм, фотография и комикси. В концептуалното застъпване на термини между пластични изкуства и визуални изкуства бяха прибавени дизайн и графични изкуства. В допълнение към старите форми на артистично изразяване като мода и гастрономия, нови начини на изразяване се считат за изкуства като видео, компютърно изкуство, пърформанс, реклама, анимация, телевизия и видео-игри.

Историята на изкуството е мултидисциплинарна наука, търсеща обективен преглед на изкуство през времето, класифицираща култури, установяваща периодизации и наблюдаваща отличителните и влиятелни характеристики на изкуството. Изучаването на история на изкуството беше първоначално развито през Ренесанса, с ограничения си кръгозор само върху артистичната продукция на западната цивилизация. Обаче с напредването на времето тя налага по-обширен преглед на артистичната история, търсеща всестранен преглед на всички цивилизации и анализ на тяхната артистична продукция от гледна точка на техните собствени културни ценности (културен релативизъм) и не само западна история на изкуството.

Днес изкуството се наслаждава на обширна мрежа от изследвания, разпространение и опазване на цялото артистично наследство на човечеството през историята. През XX век се наблюдава засилено развитие на институции, фондации, музеи и галерии за изкуство, и в двата сектора, и държавния, и частния, посветено на анализ и каталогизиране на произведения на изкуството, както и изложби насочени към широката публика. Развитието на медиите беше ключово за подобряване на изучаването и разспространението на изкуството. Международни събития и изложби като Уитни Биеналето и биеналетата във Венеция и Сао Паоло или Документа на Касел подпомогнаха развитието на нови стилове и тенденции. Награди като Търнър на галерия Тейт, награда Уолф в изкуствата, награда Притцкер за архитектура, Пулицър за фотография и Оскари за кино също рекламират най-добрите творчески произведения на международно ниво. Институции като ЮНЕСКО, с учредяването на списъци на места на световно наследство, също спомагат за опазването на важни монументи на планетата.

Съдържание

Канонична История на ИзкуствотоРедактиране

Един ефективен начин да изследваме и разгледаме как изкуствознанието е организирано е през основните изследователски учебници, които отразяват канона на великото изкуство. Най-често използваните учебници, публикувани на английски са История на изкуството от Ърнст Гомбрич, История на изкуството от Мерилин Скостад, История на изкуството от Антъни Джейсън, Минало и настояще на изкуството от Дейвид Уилкинс, Бърнард Шулц и Кейтрин Линдъф, Изкуството през вековете от Хелън Гарднър, Световна история на изкуството от Хю Хонър и Джон Флеминг, Изкуството през епохите от Лори Шнейдер Адамс. Едно от най-добрите места за намиране на информация за канонична история на изкуството е Хейлбрунската История на изкуството във времето, спонсорирана от музея Метрополитан в Ню Йорк.

Глобална праисторияРедактиране

Първите материални артефакти на изкуството са намерени от Каменната епоха (Горен Палеолит, Мезолит и Неолит), периоди, когато се появяват първите демонстрации, които могат да бъдат считани за изкуство, правено от хора. През Палеолита човекът се занимава с лов и живее в пещери, където пещерното рисуване е било развито. След един преходен период (Мезолит 8000 – 6000), през Неолитния период, когато човекът усяда и миграциите намаляват, хората се занимават със селско стопанство, обществата стават нарастващо сложни и религията печели важност, започва и производството в областта на ръчните занаяти. Най-накрая през Бронзовата ера възникват първите протоисторически цивилизации.

ПалеолитРедактиране

Палеолитът има своето първо артистично проявление през 25 000 пр.н.е., достигайки своя връх през Магдаленския период. Първите следи от предмети, направени от човек, се появяват в Южна Африка, Западното Средиземноморие, Централна и Източна Европа (Адриатическо море), Сибир (езеро Байкал), Индия и Австралия. Тези първи следи са обикновено изработени каменни (флинт, обсидиан), дървени или костни сечива. За боядисване в червено е използван железен оксид, за черно – манганов оксид и за охра – глина. Оцелялото изкуство от този период е от малки резби в камък или кост и пещерни рисунки, особено от Франко-Кантабрианска област; има рисунки с магическо-религиозен характер и също рисунки с натуралистичен смисъл, които изобразяват животни, особено пещерите на Алтамира, Троа фрер, Шовет и Ласко. Скулптурата е представена от така наречените статуетки на Венера, женски фигури, които вероятно са били използвани във фертилни култове като Венера от Уилендорф. Други творби, представящи този период, са Мъжът от Бърно и Венера от Брасемпоу.

НеолитРедактиране

Този период от 8000 пр.н.е. в Близкия изток е дълбока промяна за древния човек, който става немиграционен и се занимава със земеделие и животновъдство, и се развиват нови форми на социално съжителство и религия. Скалното изкуство от Иберийския средиземноморски басейн – датиращо от между Мезолитика и Неолитика – съдържа малки, схематични човешки фигури, особено в Ел Когул, Валторта, Алпера и Минатеда. Този вид рисуване е също подобен и в Северна Африка (Атлас, Сахара), и в района на модерно Зимбабве. Неолитичното рисуване е било схематично, ограничено до основни щрихи (мъж във форма на кръст и жена в триъгълна форма). В реката Пинтурас в Аржентина, особено Куева де лас Манос, има равностойно забележителни пещерни рисунки. При преносимото изкуство керамика Кардиум е изработена, украсена с отпечатъци от морски раковини. Нови материали като кехлибар, кристал от скала, кварц, яспис и т.н. са използвани. През този период се появяват първите следи на урбанистична планиметрия, отбелязвайки останките в Тел ас Султан (Джерико), Джармо (Ирак) и Каталхоиук (Анатолия).

Желязна епохаРедактиране

Последната фаза от развитието на изкуствата през праисторическия период се наблюдава в Желязната епоха, когато започва употребата на елементи като мед, бронз и желязо, и се наблюдава забележителната трансформация на тези материали при артефактите, намерени при архелогически разкопки и изработени от древните общества. През Халколита (т.нар. Медна епоха) се появяват Мегалитите, монументи от камък – долмени и менхири, и кромлехи като комплексите в Нюгранж и Стоунхендж. В Испания се формира културата Лос Миларес, характеризираща се с културата Бикър и нарисувани човешки фигури с големи очи. В Малта са забележителни комплексите с храмове на Мнайдра, Таршин и Джгантия. На Балеарските острови се развиват забележителни мегалитни култури с различни видове монументи: навета, гроб във форма на пресечена пирамида с издължена гробна камера; таула, два големи камъка, единият – сложен вертикално, и другият – хоризонтално един над друг; и талайот, кула с покрита камера и неправилен купол.

През Халщатската епоха (на територията на Австрия) и Латенската епоха (на територията на Швейцария) протичат значителни фази на развитието на изкуството в Европа. Първата фаза протича между VII и V век преди новата ера, развива се т.нар. „погребално изкуство“ – наблюдават се гробове с дървена гробна камера във форма на къща, често придружена с кола с четири колела. Грънчарството е било полихромно, с геометрични украси и апликации от метални орнаменти. Латенската епоха протича между 5-ти и 4 век пр.н.е., и с нея се характеризира ранното келтско изкуство. Изработени са много железни предмети като саби и копия, които не са оцелели в цялост, но бронзът е продължил да се използва за декорацията на щитове, брошки и други предмети с различни стадии при еволюцията на стила (наблюдаващи се във трите фази на Латенската епоха). Декорацията е била повлияна от старогръцкото, етруското и скитското изкуство. Завладяването на голяма част от континета Европа от Римската империя бележи нов стадий в развитието на изкуството.

Древно средиземноморско изкуствоРедактиране

В първия исторически период, изкуството започва с откритието на писмеността, основана от великите цивилизации от Близкия изток: Египет и Месопотамия. Този период също се различава от другите тъй като артистични проявления се случват във всяка култура на всички континенти. През този период се появяват първите велики градове по главните големи реки: Нил, Тигър и Ефрат, Инд и Хуанхъ (Жълтата река).

Едно от великите постижения на този период е писмеността, породена от нуждата да се поддържат документи от икономическо и търговско естество. Първия писмен код е шрифтът на клинописното писмо, който се поява в Месопотамия през 3500 пр.н.е., писан върху глинени дъски. Той е базиран на пиктографски и идеографски елементи, докато по-късно Шумерите развиват срички за писане, отразяващи фонологията и синтаксиса на шумерския език. В Египет е развито йероглифното писмо, като първият онагледавщ го пример е палетата на фараона Нермер (от 3100 пр.н.е.); Ивритът е един от първите езици, при които се наблюдава утилизиране на методите за писане с азбучна система, която свързва уникален символ с всяка фонема; Гръцката и Латинската азбука използват същата система.

МесопотамияРедактиране

Месопотамското изкуство е било развито в областта между Тигър и Ефрат (днес Сирия и Ирак), където от четвъртото хилядолетие пр.н.е. са съществували много различни култури като Шумер, Акад, Аморите, Халдея и т.н. Месопотамската архитектура се е характеризирала с употребата на тухли, трегел и въвеждане на стройтелни елементи като арка и свод. За отбелязване са зикуратите, големи храмове с форма на пирамида с терасови стъпки, от които практически не са останали следи, освен техните основи. Гробът е обикновено коридор с покрита камера и неправилен купол, както в някои примери, намерени в Ур. Има също дворци, преградени с тераса с форма на зикурат, отдаващи голямо значение на градините (Висящите градини на Вавилон са едно от Седемте чудеса на Древния свят).

Склуптурата е била развита чрез дървено резбарство и релеф и е била използвана в религиозни, военни и ловни сцени, изобразяващи човешки и животински фигури, било то реални или митологични. През шумериския период е имало малки статуи с ъгловидна форма, с оцветен камък, плешива глава и ръце на гърдите. През Акадския период е имало фигури с дълга коса и брада, отбелязвайки стелата на Нарам-син. През периода Хамурапи (или Неошумерски) забележително е изображението на крал Гудеа от Лагаш, с неговата мантия и тюрбан на главата, и ръцете му върху гърдите. През Вавилонското владичество е известна стелата на Хамурапи. Асирийската склуптура е забележителна със свойте антропоморфизми на добитък и крилатия дух, който се вижда да лети в много релефи, изобразяващи война и ловни сцени, както в Черния обелиск на Шалманезер III.

С идването на писмеността се появява литературата като средство за изразяване на творчеството на хората. Шумерската литература е представена с Епопеята на Гилгамеш, написана през 17 век пр.н.е. В нея са написани 30 мита за най-важните шумерски и акадиански божества, които са: слизането на Инана в ада и периода на боговете Енки и Тамуз. Друг подобен пример е поемата Лугал уд меламби Нирпал (Изпитанието на Нинурта), чието съдържание е морално и дидактическо. През Акадския период забележителен е Атрахасис, който включва мита за потопа. Във вавилонската литература е забележителна поемата Енума Елис, която описва създаването на света.

Музиката е развита в този район между 4-то и 3-то хилядолетие пр.н.е. и е използвана в шумерските храмове, където свещенниците са пели химни и псалми на боговете. Литургичното песнопение е било съставено от ектения – песен редуваща се между свещенниците и хора – и антифони – песен редуваща се между два хора. Те са имали няколко инструмента като тиги (флейта), балаг (барабан), лилис (предшественик на тимпани), алгар (лира), загсал (арфа) и адапа (пандейро).

ЕгипетРедактиране

В Древен Египет възниква една от първите велики цивилизации, където се наблюдават комплексни творения на изкуството, които предполагат професионалната специлизация на артиста/майстора. Изкуството е дълбоко религиозно и символично, с високо централизирана структура на властта и йерархия, даващо голяма важност на религиозното разбиране за безсмъртие, особено на фараона-владетел, за който се строят грандиозни монументи – дворци, гробници и т.н. Древноегипетското изкуство обхваща периода от 3,000 пр.н.е. до завладяването на Египет от Александър Македонски. Въпреки това влиянието му продължава да се наблюдава и по-късно в коптското и византийското изкуство.

Архитектурата се характеризира със своята монументалност, постигната с използването на каменни плочи и големи блокове, трегер и солидни колони. Забележителни са погребалните монументи в три основни вида – мастаба – гроб в правоъгълна форма; пирамида, която може да бъде стъпаловидна (пирамидата на фараона Джосер в Сакар) или такава с гладки страни (пирамидите на платото Гиза); и гробницата с подземна камера (Долината на царете). Другата монументална постройка е храмът – монументален комплекс предшестван от алея със статуи на сфинксове и обелиски, които водят до два пилона и трапезоидни стени, открит свод и светилище. Забележителни са храмовете на Карнак, Луксор, Филе и Едфу. Друг вид храм е издълбаният в монолитна скала храм под формата на хипогеум като обекти в Абу Симбел и Деир ел-Бахари.

Изобразителното изкуство се характеризира с противопоставяне на застъпващи се плоскости. Образите са представени йерархично, т.е. Фараонът е по-голям от поданиците или враговете, изобразени до неговата страна. Египтяните рисуват главата и крайниците в профил, a раменете и очите се изобразяват фронтално.

Вижте същоРедактиране