Италианска Либия
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Италианска Либия (на италиански: Libia Italiana; арабски: ليبيا الإيطالية Lībyā al-Īṭālīya) е единна колония на Италианската Северна Африка, създадена през 1934 г. и представлява днешна Либия. Италианската Либия е образувана от колониите Киренайка и Триполитания, които са взети от Италия от Османската империя през 1912 г. след Итало-турската война през 1911 – 1912.
| Италианска Либия ليبيا الإيطالية / Libia Italiana | |
| — Колония на Италия — | |
| 1934 – 1943 | |
_crowned.svg) Знаме .svg){kind=small} Герб | |
 Италианска Либия други италиански окупирани територии Кралство Италия | |
| Континент | Африка |
|---|---|
| Столица | Триполи |
| Официален език | италиански |
| Неофициален език | арабски, берберски езици, домари |
| Религия | Ислям, юдаизъм, католицизъм |
| Форма на управление | колония |
| Монарх | |
| 1934 – 1943 | Виктор Емануил III |
| Генерал-губернатор | |
| 1934 – 1940 | Итало Балбо |
| 1940 – 1941 | Родолфо Грациани |
| 1941 | Итало Гариболди |
| 1941 – 1943 | Еторе Бастико |
| История | |
| Установаване | 1934 |
| Разпадане | 1943 |
| Площ | |
| Общо (1939) | 1 759 541 km2 |
| Население | |
| По оценка от 1939 | 893 774 |
| Валута | Италианска лира |
| |
| Днес част от |  Либия |
| Италианска Либия в Общомедия | |
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
История редактиране
В резултат на Итало-турската война (1911 – 1912), територията на днешна Либия минава под контрола на кралство Италия, което я прави своя колония и част от Италианска Северна Африка. През 1934 териториите Киренайка и Триполитания са обединени с Либия.
След италианската окупация на Триполи през 1911 г., в страната избухва въстание, водено от националния герой Омар Мухтар. За да потуши бунта Бенито Мусолини изпраща Родолфо Грациани – ръководител на либийските въоръжени сили. Партизани започват борба в Джебел-Ахдар в Киренайка, съпротивата продължава до 1935 г. За да потушат въстанието в Либия, италианците създават концентрационни лагери, където са задържани общо 125 000 души, предимно мъже, които биха могли да си сътрудничат с партизаните. Въпреки ситуацията в страната политиката на заселване на италианците през 1940-те продължава, в Либия има около 110 000 италианци, които съставляват 12% от общия брой на населението.
По време на Втората световна война Либия става част от Кампанията в Западната пустиня на битки между войските на съюзниците и страните от Оста. След края на войната Италия се отказва от правата си върху Либия, която първоначално пада под властта на Великобритания, а по-късно и на Франция. През 1951 г. резолюцията на ООН за Либия е да стане независима държава, начало с крал Идрис I.