Италиански фронт (Първа световна война)

Италиански фронт е военният фронт в североизточната част на Апенинския полуостров, на която по време на Първата световна война се водят военни действия между Италия и нейните съюзници Франция, Великобритания и САЩ от една страна и Австро-Унгария, подкрепена от Германия, от друга.

Италиански фронт
Част от Първата световна война
Италиански войници на Алпите, австро-унгарска мортира, Италиански войници в окоп, Италианска пехота готова за атака, австро-унгарски самолети „Албатрос“
Италиански войници на Алпите, австро-унгарска мортира, Италиански войници в окоп, Италианска пехота готова за атака, австро-унгарски самолети „Албатрос“
Информация
Период23 май 1915 – 4 ноември 1918 г.
МястоИзточни Алпи, Североизточна Италия
РезултатПобеда на Италия, разпадане на Австро-Унгария
Страни в конфликта
Антанта:
Италия Италия
Франция (от 1917 г.)
Великобритания(от 1917 г.)
САЩ (1918 г.)
Централни сили:
Австро-Унгария
Германия
Командири и лидери
Италия Виктор Емануил III
Италия Луиджи Кадорна
Италия Армандо Диас
Ерцхерцог Ойген
Конрад фон Хьотцендорф
Артур фон Щраусенбург
Светозар Бороевич
Ото фон Белов
Сили
1915[1]
Италия 984 000
1916[1]
Италия 1 539 000
1917[1]
Италия 2 197 000
1918[1][2]
Италия 2 075 000
(1 280 000 бойци)
44 000
(31 000 бойци)
75 000
(53 688 бойци)
5000
1918
1 352 700[3][notes 1]
Жертви и загуби
Италия Италия[4]:
462 391 убити
(650 000 убити)[5]
953 886 ранени
600 000 пленени
Франция[6]:
480 убити
2302 ранени
Великобритания[7]:
1024 убити
5073 ранени
1 478 000 убити и ранени[8]
Италиански фронт в Общомедия

1915 г. редактиране

В началото на световната война през 1914 г. Италия обявява неутралитет, напускайки по този начин съществувалия дотогава между нея, Германия и Австро-Унгария Троен съюз. В началото на 1915 г. обаче, водена от териториалните си аспирации спрямо двойната монархия и спрямо Балканите, тя подписва тайния Лондонски договор, с който се присъединява към държавите от Антантата. На 23 май същата година Италия официално обявява война на Австро-Унгария и хвърля войските си в настъпление, надявайки се да проникне дълбоко в противниковата територия и да завладее редица важни градове.

Въпреки значителното начално числено превъзходство на италианските войски над отбраняващите се австро-унгарци четирите им офанзиви, проведени до края на 1915 г. по река Изонцо, завършват неуспешно и със значителни жертви.[9] Така много скоро след началото ѝ войната на Апенинския полуостров добива позиционен характер и се образува фронтова линия дълга над 600 километра от Швейцария до Адриатическо море.

1916 г. редактиране

През 1916 г. австро-унгарската армия успява да поеме инициативата и да осъществи голямо настъпление в областта Трентино, което изправя италианската армия пред опасността от сериозно поражение. Започналата по същото време голяма руска офанзива в Галиция принуждава австрийците да преустановят офанзивните си действия на италианския фронт, което връща инициативата в ръцете на италианците. През август се провежда шестата офанзива на река Изонцо, която донася и първия сериозен успех на италианските войски от началото на войната, но скоро след това военните действия отново добиват позиционен характер.[10] В опит да се постигне нов успех италианското командване осъществява още три настъпления до края на годината, но те не постигат значим резултат.

1917 г. редактиране

Следващата 1917 г. е повратна точка за Италия в политически и във военен аспект. През пролетта и лятото италианското командване провежда поредните две офанзиви на река Изонцо постигайки единствено посредствени успехи. Австро-Унгария от своя страна счита моментът подходящ за един голям удар срещу италианската армия, за което обаче е необходима германска помощ поради изчерпването на австрийските резерви. С пристигането на силни германски пехотни и артилерийски подкрепления стратегическата контраофанзива на австро-германците, получила по-късно наименованието Битката при Капорето, започва през втората половина на октомври 1917 г. и бързо постига решителни успехи. Италианските войски претърпяват катастрофално поражение и отстъпват в безредие и с цената на 320 000 войници пленени, убити или ранени и други 350 000 дезертирали или пръснали се във вътрешността на Италия.[11] В резултат на власт идва ново италианско правителство начело с Виторио Орландо, а началникът на генералния щаб на армията е сменен. Скоро след това на италианския фронт пристигат и значителни френски и британски подкрепления, които помагат на италианската армия да се задържи на река Пиаве.[12]

1918 г. редактиране

С края на 1917 г. на италианския фронт настъпва затишие, продължило месеци наред, и прекъсвано единствено от кратки сражения с местен характер. Благодарение на това италианската армия успява в голяма степен да възстанови силите си и под новото си началство успешно да отблъсне последната голяма австро-унгарска офанзива през юни 1918 година. Скоро след това положението на Четворния съюз започва са се влошава по всички останали фронтове, а признаците за разпад на Австро-Унгария се усилват. Това дава шанс на Италия да организира последно голямо настъпление в самия край на Първата световна война, което постига лесни успехи срещу намиращата се до голяма степен в разложение австро-унгарска армия. На 3 ноември е сключено примирие между Италия и Австрия, което влиза в сила един ден по-късно и слага край на военните действия на италианския фронт.[13]

Източници редактиране

  1. а б в г Spencer Tucker (1996): The European powers in the First World War: an encyclopedia. стр.374
  2. STATISTICS OF THE MILITARY EFFORT OF THE BRITISH EMPIRE DURING THE GREAT WAR 1914 – 1920 стр.627
  3. STATISTICS OF THE MILITARY EFFORT OF THE BRITISH EMPIRE DURING THE GREAT WAR 1914 – 1920 стр.626
  4. Spencer Tucker (1996): The European powers in the First World War: an encyclopedia. стр.173
  5. www.worldwar1.com
  6. www.worldwar1.com
  7. www.worldwar1.com
  8. Урланис. Войны и народонаселение Европы
  9. Horne. A Companion to World War 1. стр.85
  10. Horne. A Companion to World War 1. стр.86 – 87
  11. Mario Morselli. Caporetto, 1917: victory or defeat?. стр.9
  12. Horne. A Companion to World War 1. стр.89 – 90
  13. Horne. A Companion to World War 1. стр.91

Бележки редактиране

  1. Според сборника „Мировая война в цифрах“ страните разполагат на този фронт през 1918 г. със следните сили:
    • Италия – 1 966 816 войника, от които 1 310 816 бойци;
    • Франция – 44 082 войника, от които 35 719 бойци;
    • Великобритания – 77 185 войника, от които 56 662 бойци;
    • САЩ – 5451 войника, от които 3647 бойци;
    • Австро-Унгария – 1 320 000 само бойци, като общата численост на армията не е посочена.

Външни препратки редактиране

  • ((en)) Spencer Tucker (1996): The European powers in the First World War: an encyclopedia.Taylor & Francis, 1996 ISBN 0-8153-0399-8
  • ((en)) The War Office (1922). STATISTICS OF THE MILITARY EFFORT OF THE BRITISH EMPIRE DURING THE GREAT WAR 1914 – 1920 ISBN 978-1-84734-681-0
  • ((en)) Mario Morselli (2001). Caporetto, 1917: victory or defeat?. Routledge ISBN 978-0-7146-5073-9
  • ((en)) Horne. A Companion to World War 1. John Wiley & Sons ISBN 978-1-119-96870-2