Принц Ито Хиробуми (на японски: 伊藤 博文) е японски политик, първият министър-председател на Япония. Един от основоположниците на съвременна Япония, той играе важна роля при създаването на Конституцията Мейджи и на японския парламент.[1]

Ито Хиробуми
伊藤博文
японски политик

Роден
Починал
Погребан Едо, Япония

Религия Шинтоизъм
Риндзай
Образование Лондонски университетски колеж
Политика
Образование Лондонски университетски колеж
Партия Рикенсейюкай (1900 – 1909)
Министър-председател на Япония
19 октомври 1900 – 10 май 1901
12 януари 1898 – 30 юни 1898
8 август 1892 – 31 август 1896
22 декември 1885 – 30 април 1888
Семейство
Баща Ито Джудзо
Съпруга Ито Умеко
Деца 5
Подпис Signature of Ito Hirobumi.svg
Ито Хиробуми в Общомедия

Осиновен син на самурай,[1] самият Ито Хиробуми става самурай през 1863 г., но след като посещава Англия през същата година, той се убеждава в необходимостта от модернизация на Япония по западен модел.[2] След Реставрацията Мейджи Ито заема различни постове в правителството, като през 1878 г. става вътрешен министър, а от 1881 г. фактически е начело на кабинета. Привърженик на конституционното управление, Ито основава една от първите политически партии в страната, Рикенсейюкай. През 1885 г. той създава Министерски съвет по европейски модел и става първият министър-председател. На този пост той сключва Тяндзинската конвенция с Китай.

През 1888 г. Ито Хиробуми се оттегля от поста министър-председател, но остава начело на Тайния съвет и ръководи подготовката на Конституцията Мейджи, приета през 1889. Отново начело на правителството през 1892 г. – 1896 г., той подкрепя Китайско-японската война и през 1895 г. участва в сключването на Договора от Шимоносеки, заедно със своя външен министър Муцу Мунемицу.[2] След войната оглавява партията Сейюкай, противопоставяща се на Ямагата Аритомо. Отново министър-председател през 1898 – 1899 г. и 1900 – 1901 г., Ито Хиробуми се опитва да постигне споразумение с Русия, преди да бъде отстранен от поста от по-милитаристично настроени политици. Въпреки това, той запазва влиянието си и при следващите правителства.

През 1906 г., след Руско-японската война и окупацията на Корея, Ито Хиробуми е назначен за генерал-губернатор. Той принуждава крал Годжон да абдикира в полза на сина си Сунджон и прокарва Японско-корейската конвенция от 1907 г., която дава на Япония значителен контрол върху вътрешните работи на Корея. Въпреки че напуска поста на генерал-губернатор, през 1909 г. Ито е застрелян и убит в Харбин от корейския националист Ан Чун-гун.[3] Смъртта му е използвана като повод за пълното анексиране на Корея от Япония през 1910 г.[2]

ИзточнициРедактиране

  1. а б Ito, Hirobumi. // Portraits of Modern Japanese Historical Figures. Посетен на 2 юни 2020.
  2. а б в George Akita. Itō Hirobumi. // Encyclopædia Britannica, 22 октомври 2019. Посетен на 2 юни 2020.
  3. Ahn Jung-geun Regarded as Hero in China. // The Korean Times. Архивиран от оригинала на 15 август 2018. Посетен на 15 август 2018.
--- министър-председател на Япония (22 декември 1885 – 30 април 1888) Курода Кийотака
Мацуката Масайоши министър-председател на Япония (8 август 1892 – 31 август 1896) Мацуката Масайоши
Мацуката Масайоши министър-председател на Япония (12 януари 1898 – 30 юни 1898) Окума Шигенобу
Ямагата Аритомо министър-председател на Япония (19 октомври 1900 – 10 май 1901) Кацура Таро
--- генерал-губернатор на Корея (1905 – 1909) Соне Арасуке