Ито Хиробуми
Принц Ито Хиробуми (на японски: 伊藤 博文) е японски политик, първият министър-председател на Япония. Един от основоположниците на съвременна Япония, той играе важна роля при създаването на Конституцията Мейджи и на японския парламент.[1]
| Ито Хиробуми 伊藤博文 | |
| японски политик | |
 | |
| Роден |
16 октомври 1841 г.
|
|---|---|
| Починал | 26 октомври 1909 г.
|
| Погребан | Токио, Япония |
| Религия | Шинтоизъм Риндзай |
| Учил в | Университетски колеж Лондон |
| Политика | |
| Партия | Рикенсейюкай (1900 – 1909) |
| Министър-председател на Япония | |
| 19 октомври 1900 – 10 май 1901 12 януари 1898 – 30 юни 1898 8 август 1892 – 31 август 1896 22 декември 1885 – 30 април 1888 | |
| Семейство | |
| Баща | Ито Джудзо |
| Съпруга | Ито Умеко |
| Деца | 5 |
| Подпис |  |
| Ито Хиробуми в Общомедия | |
Осиновен син на самурай,[1] самият Ито Хиробуми става самурай през 1863 г., но след като посещава Англия през същата година, той се убеждава в необходимостта от модернизация на Япония по западен модел.[2] След Реставрацията Мейджи Ито заема различни постове в правителството, като през 1878 г. става вътрешен министър, а от 1881 г. фактически е начело на кабинета. Привърженик на конституционното управление, Ито основава една от първите политически партии в страната, Рикенсейюкай. През 1885 г. той създава Министерски съвет по европейски модел и става първият министър-председател. На този пост той сключва Тяндзинската конвенция с Китай.
През 1888 г. Ито Хиробуми се оттегля от поста министър-председател, но остава начело на Тайния съвет и ръководи подготовката на Конституцията Мейджи, приета през 1889. Отново начело на правителството през 1892 г. – 1896 г., той подкрепя Китайско-японската война и през 1895 г. участва в сключването на Договора от Шимоносеки, заедно със своя външен министър Муцу Мунемицу.[2] След войната оглавява партията Сейюкай, противопоставяща се на Ямагата Аритомо. Отново министър-председател през 1898 – 1899 г. и 1900 – 1901 г., Ито Хиробуми се опитва да постигне споразумение с Русия, преди да бъде отстранен от поста от по-милитаристично настроени политици. Въпреки това, той запазва влиянието си и при следващите правителства.
През 1906 г., след Руско-японската война и окупацията на Корея, Ито Хиробуми е назначен за генерал-губернатор. Той принуждава крал Годжон да абдикира в полза на сина си Сунджон и прокарва Японско-корейската конвенция от 1907 г., която дава на Япония значителен контрол върху вътрешните работи на Корея. Въпреки че напуска поста на генерал-губернатор, през 1909 г. Ито е застрелян и убит в Харбин от корейския националист Ан Чун-гун.[3] Смъртта му е използвана като повод за пълното анексиране на Корея от Япония през 1910 г.[2]
Източници редактиране
- ↑ а б Ito, Hirobumi // Portraits of Modern Japanese Historical Figures. Посетен на 2 юни 2020.
- ↑ а б в George Akita. Itō Hirobumi // Encyclopædia Britannica, 22 октомври 2019. Посетен на 2 юни 2020.
- ↑ Ahn Jung-geun Regarded as Hero in China // The Korean Times. Архивиран от оригинала на 15 август 2018. Посетен на 15 август 2018.
| --- | → | министър-председател на Япония (22 декември 1885 – 30 април 1888) | → | Курода Кийотака |
| Мацуката Масайоши | → | министър-председател на Япония (8 август 1892 – 31 август 1896) | → | Мацуката Масайоши |
| Мацуката Масайоши | → | министър-председател на Япония (12 януари 1898 – 30 юни 1898) | → | Окума Шигенобу |
| Ямагата Аритомо | → | министър-председател на Япония (19 октомври 1900 – 10 май 1901) | → | Кацура Таро |
| --- | → | генерал-губернатор на Корея (1905 – 1909) | → | Соне Арасуке |