Отваря главното меню

Итрий

химичен елемент с атомен номер 39

Итрий е химичен елемент със символ Y и атомен номер 39. Той е сребрист преходен метал, химически сходен с лантанидите. Исторически е определян като редкоземен елемент. Итрият почти винаги се намира в природата като химическо съединение, с лантанидите, в редкоземните минерали и не се намира като свободен елемент в природата. Единственият му стабилен изотоп 89Y представлява и единственият му природно срещащ се изотоп.

Итрий
Итрий – сребристо-бял метал
Сребристо-бял метал
Спектрални линии на итрий
СтронцийИтрийЦирконий
Sc

Y

La
Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z Итрий, Y, 39
Група, период, блок 35d
Химическа серия преходен метал
Електронна конфигурация [Kr] 4d1 5s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 9, 2
CAS номер 7440-65-5
Свойства на атома
Атомна маса 88,90584 u
Атомен радиус (изч.) 180 (212) pm
Ковалентен радиус 190±7 pm
Степен на окисление 3, 2, 1
Оксид Y2O3 (слабо основен)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
1,22
Йонизационна енергия I: 600 kJ/mol
II: 1180 kJ/mol
III: 1980 kJ/mol
(още)
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо вещество
Кристална структура шестоъгълна плътноопакована
Плътност 4472 kg/m3
Температура на топене 1799 K (1526 °C)
Температура на кипене 3203 K (2930 °C)
Моларен обем 19,881×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене 11,42 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 363 kJ/mol
Налягане на парата
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 1883 2075 2320 2627 3036 3607
Скорост на звука 3300 m/s при 25 °C
Специф. топл. капацитет 298 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост 1,8×106 S/m при 25 °C
Специф. ел. съпротивление 0,596 Ω.mm2/m при 25 °C
Топлопроводимост 17,2 W/(m·K)
Магнетизъм парамагнитен[1]
Модул на еластичност 63,5 GPa
Модул на срязване 25,6 GPa
Модул на свиваемост 41,2 GPa
Коефициент на Поасон 0,243
Твърдост по Бринел 200 – 589 MPa
История
Наименован на Итербю и минерала гадолинит (итербит)
Откритие Йохан Гадолин [2]
(1794 г.)
Изолиране Фридрих Вьолер [3]
(1828 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
87Y синт. 3,4 дни ε 87Sr
γ
88Y синт. 106,6 дни ε 88Sr
γ
89Sr 100 % стабилен
90Y синт. 2,7 дни β- 90Zr
γ
91Y синт. 58,5 дни β- 91Zr
γ

През 1787 Карл Аксел Арениус открива нов минерал в близост до Итербю в Швеция и го нарича „итербит“ на името на селото. Йохан Гадолин открива оксида на итрия в пробата на Арениус през 1794, а Адерс Густав Екеберг нарича новия оксид утриа. Самият елемент итрий е изолиран за пръв път от Фридрих Вьолер през 1828 г.

Най-голямата полза от итрия е в правенето на фосфори, като червените такива, използвани в мониторите и в светодиодите. Други ползи включват продукцията на електроди, електролити, електрически филтри, лазери и свръхпроводници. Елементът се използва и в медицината. Смесва се с други материали, за да засили техните свойства. Итрият не играе биологична роля, но излагането на елемента може да доведе до белодробни заболявания при хората.

ХарактеристикиРедактиране

Физични свойстваРедактиране

Химични свойстваРедактиране

ИзотопиРедактиране

Наличие в природатаРедактиране

ИсторияРедактиране

ПроизводствоРедактиране

ПриложениеРедактиране

Биологични ефектиРедактиране

БележкиРедактиране

Цитирани източници
  • Lide, D. R.. Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds. // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5. (на английски)
  • van der Krogt, Peter. 39 Yttrium. // Elementymology & Elements Multidict. vanderkrogt.net. (на английски)
  • Lide, D. R.. Yttrium. // CRC Handbook of Chemistry and Physics. Т. 4. New York, CRC Press, 2008. ISBN 978-0-8493-0488-0. p. 41. (на английски)

Външни препраткиРедактиране