Римската провинция Африка (червено) на която съответства Ифрикия

Ифрикия (на арабски: إفريقية) е историко-географска област и съвременното арабско название на Северна Африка. Средновековна Ифрикия обхваща днешен Тунис, западна Либия Триполитания и източен Алжир; всички тези територии пред това са обхванати от римската провинция Африка.[1] Завзета е от мюсюлманите през 647 г., но съпротивата на съществуващото византийско и берберско население отслабва едва петдесет години по-късно.

Древна Либия (Средновековна Ифрикия) на картата на света на Херодот от 5 век пр.н.е. (съвременна възстановка)

Южната граница на Ифрикия са полуупустинни райони и солените блата на района Джерид (Djerid). Северната и западната граници се менят, като северната обхваща крайбрежието, но понякога достига до Сицилия, а западната достига до Бежая. Столицата на средновековна Ифрикия се намира в Картаген, после в Кайруан, Махдия и Тунис.[2]

Върху завоюваните територии арабите различават три етно-социални групи[3]:25 – 6:

  • рум – византийците, но и всички с латински произход или които говорят латински;
  • африки – коренни жители, вече приели християнството;
  • бербери – останали извън обхвата на римската цивилизация. В крайна сметка те приемат исляма, но никога не са асимилирани от арабите.

Около 700 г. в град Тунис е построено пристанище и тук се преселват стотина египетски фамилии, специалисти в корабостроенето. Това поставя началото на арабска флота, която започва да кръстосва Средиземно море.

От базата си в Кайруан арабската династия ислямски владетели Аглабиди извършват инвазия в Южна Италия през 827 г. и основават емирати в Сицилия и Бари, които съществуват до завоюването на територията от норманите.

ИзточнициРедактиране

  1. Article « Ifriqiya » (Larousse.fr) (фр.).
  2. DE LACY O’LEARY, D.D. „ARABIC THOUGHT AND ITS PLACE IN HISTORY“. London: KEGAN PAUL, TRENCH, TRUBNER & CO., LTD. / NEW YORK: E. P. DUTTON & CO. (1922), pp. 227 – 8.
  3. Кардини, Франко. Европа и ислямът. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-579-9. с. 394.
  • Ibn Khaldun, Histoire des Berbères et des dynasties musulmanes de l'Afrique; traduite de l'arabe par le baron de Slane; nouv. éd / pub. sous la direction de Paul Casanova, et suivie d'une bibliographie d'Ibn Khaldoun. 4 vols. Paris: P. Geuthner, 1925 – 34.
  • Julien, Charles-André, Histoire de l'Afrique du Nord, des origines à 1830, édition originale Paris: Payot, 1931, réédition Payot, Paris, 1961
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ifriqiya“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.