Ица Йонковица Вуткова
Ица Йонковица Вуткова/Вутюва е българска революционерка, членка на революционния комитет, създаден от Васил Левски в Гложене (1870). Майка е на революционерите Васил Йонков – Гложенеца, близък съратник на Васил Левски, и Димитър (Дако) Йонков Вутков.
| Ица Йонковица Вуткова | |
| Родена |
1813 г.
|
|---|---|
| Починала | 28 септември 1898 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Васил Йонков Дако Вутков |
Биография редактиране
Родена е през 1813 година.[1] Останала вдовица, отглежда пет деца: Васил, Дона, Цано, Рада и Димитър (Дико). За да предпази най-големия си син Васил, който в юношеските си години се отличавал с пъргавина, смелост и предизвикателно държане към турците, тя го изпраща в Румъния на гурбет след завършване на първоначално образование в местното училище. Там той влиза в средата на революционно настроените емигранти.[2] По-късно при него отива и малкият му брат Димитър (Дако, Дико), Ботев четник, загинал в Сръбско-турската война.[3]
Когато синът ѝ Васил Йонков се завръща в Гложене след участието си в Първата и Втората българска легия и през 1869 г. Васил Левски, негов приятел от легиите, се свързва с него при първата си обиколка из България, Ица Йонковица взима живо участие в революционните дела. Става членка на създадения от Васил Левски и Васил Йонков през 1870 г. местен революционен комитет.[4][5] В свидетелство след Освобождението гложенски революционери пишат, че по време на дейността на Левски „през 1870, 71 и 72 г. Йонковица Вуткова е земала живо участие в предприетата от него цел за освобождението на България, като например нейната къща е била всякога отворена за Васил Левски и тя Йонковица Вуткова го е пазила като очите си, като при това го е хранила, прала и въобще във всичко помагала. Тази нейна къщичка е била обща на Комитетът в онова време, тук Васил Левски с другарите си се е събирал на заседания, в които са решавали разни въпроси по освобождението от турците“.[6][5]
След Арабаконашките събития и ареста на Димитър Общи Ица Йонковица е разпитвана, но не издава никого.[7]
След Освобождението, особено в последните години от живота си, изпада в голяма бедност; според свидетелство от общината съществуването и препитанието ѝ са невъзможни без помощ. Отпусната ѝ е малка поборническа пенсия.[8]
Умира на 28 септември 1898 г. в Гложене.[9]
Източници редактиране
- ↑ Изчислено според възрастта ѝ в документ, съхраняван в НБКМ-БИА, колекция № 47-з.п., а.е. 410, п.д. № 718, лист 4.
- ↑ Дойчев. Любомир. Сподвижници на Апостола. София, Отечество, 1981, с.22 – 34.
- ↑ НБКМ-БИА, колекция № 47-з.п., а.е.410, п.д. № 718, л. 6, 11.
- ↑ Страшимиров, Д.Т. Васил Левски. Живот, дела, извори. Том 2. Извори. № 536.
- ↑ а б Дойчев, Любомир. Сподвижнички на Апостола. София, Изд. на ОФ, 1986. с. 145.
- ↑ НБКМ-БИА, колекция № 47-з.п., а.е.410, п.д. № 718, л. 3 Свидетелство от Захарий Попов, Иван Д. Влахов, Христо Йотов Кметски, Дако Динов Терзиев, Мирчо Хр. Мирянов и Найден Ненов, април 1896.
- ↑ Дойчев, Любомир. Сподвижнички на Апостола. София, Изд. на ОФ, 1986. с. 146 – 147.
- ↑ НБКМ-БИА, колекция № 47-з.п., а.е.410, пенсионно дело № 718, л. 1 – 33.
- ↑ НБКМ-БИА, колекция № 47-з.п., а.е. 410, пенсионно дело № 718, л. 16.