Отваря главното меню

Йеракару (на гръцки: Γερακαρού) е село в Гърция, част от дем Лъгадина (Лангадас) в област Централна Македония с 1293 жители (2001).

Йеракару
Γερακαρού
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Лъгадина
Надм. височина 136 m
Население (2001) 1293 души

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено между Лъгадинското (Корония) и Бешичкото езеро (Волви).

ИсторияРедактиране

Античност и средновековиеРедактиране

Между Йеракару и Агиос Василиос са разкрити праисторически и по-късни археологически обекти в местностите Палиомонастирио (в превод Стар манастир), Трапеза Доганджи и Амигдалиес. В Палиомонастири има следи от селище от средновизантийския и късновизантийския период.[1]

В Османската империяРедактиране

В османската епоха селището е известно с турската форма на името Доганджи, което както и гръцкото γερακάρης, означава соколар. Възможно е турското име да е превод на старо гръцко. Засвидетелствани форми са Доанджи оглу, Доганджи оглу, Доваджи, Дуванджи.[2] Селото има две махали от двете страни на река Платанара – на изток християнската (Йеракару) и на запад турската (Доганджи).[1]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Йеракаро (Yérakaro) живеят 60 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Герцкаро (Guertzcaro) е показано като село с 45 домакинства и 146 жители мюсюлмани и 52 гърци.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Геракару (Guerakarou) има 115 гърци.[5]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Доваджи живеят 20 турци и 150 жители гърци християни.[6]

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. В 1918 година община Йеракару се състои от Йеракару, Доганджи, Левен и Лудзики.[2] През 20-те години в селото са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Йеракару е смесено местно-бежанско село със 185 бежански семейства с 747 души.[7] До 2011 година Йеракару е център на дем Корония.

Гробищният храм „Свети Георги“ е възрожденски от XIX век, а енорийската църква е „Рождество Богородично“.[2]

В селото са запазени няколко забележителни сгради. Основното училище от 1928 година в североизточната част на селището, учителската къща на малко разстояние от училището, както и къщата на Василиос Кулукурис от началото на XX век в източната част на махалата Доганджи.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б в Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XX.
  2. а б в Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XIX.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 152-153.
  5. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 196-197.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 169.
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928