Йоаким Софийски
Йоаким (на гръцки: Ιωακείμ) е гръцки духовник, софийски митрополит на Цариградската патриаршия от 1822 до 1830 година.[1][2][3][4]
| Йоаким Ιωακείμ | |
|---|---|
| гръцки духовник | |
| Роден | |
| Починал | 1845 година
|
БиографияРедактиране
Роден е в Мелник. Учи при Адам Запекос и Христофор Филитас. Духовен син е на мелнишкия митрополит Леонтий и е съученик с племенника му Анастасиос. Първоначално служи като архидякон и архиерейски наместник в Мелнишката митрополия. В 1822 година е избран за фанарски и ферсалски митрополит, откъдето на 22 ноември 1922 се прехвърля в София.[5][6]
Йоасим пристига в София на 24 ноември 1822 година. В града влиза в конфликт с общината.[1] В 1823 година разпорежда да се изгорят стари сборници и изображения на светии в село Церовене, Берковско.[7] Софиянци постоянно се оплакват от владиката на Патриаршията и на Високата порта.[1]
През юни 1830 година Йоаким е прехвърлен във Видин. След намесата на патриарха е върнат в София след смъртта на наследника му Теофан. Като софийски митрополит за 30 месеца му е секретар бъдещият негов наследник като янински митрополит и вселенски патриарх Йоаким II Кокодис. Йоаким Софийски го ръкополага за дякон и му дава името Йоаким.[8]
От писмо на Йоаким до Игнатий Ираклийски научаваме, че от 1828 година до смъртта на Антим Атински Йоаким безуспешно се опитва да стане атински митрополит. През септември 1830 година е избран за янински митрополит и в 1835 година е отстранен и заместен от дринополския епископ Йоаким Кокодис. В Янина в 1832 година Йоаким става ктитор на новата митрополия, построена на мястото на разрушената при дългата обсада на столицата на Али паша Янински от правителствените войски. Йоаким развива дейност и по спонсорство на църкви и училища.[9]
След Янина, Йоаким заминава за Света гора, а по-късно за родния си град, където остава до края на живота си в 1845 година. От юли 1837 до 20 септември 1839 година Йоаким е назначен за епитроп на епархията от отсъстващия в Цариград митрополит Дионисий Мелнишки. В Мелник Йоаким се проявява като голям филантроп и благодетел на мелнишката община, на която оставя сумата от 34 000 гроша. Погребан е в митрополитската църквата „Свети Николай“ в Мелник.[9]
БележкиРедактиране
- ↑ а б в Кратка история на Софийска епархия. // Софийска Света митрополия. Посетен на 2 ноември 2021 г.
- ↑ Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. // Θρακικά (8). 1937. σ. 169. (на гръцки)
- ↑ Лачев, М. Каталог на софийските митрополити. // Исторически преглед 62 (5–6). 2006. с. 173.
- ↑ Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Ιωαννίνων κυρός Ιωακείμ. (;-1845). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 8 август 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 173.
- ↑ Ιστορία Μητροπόλεως - Σελίδα 2. // Ιερά Μητρόπολις Θεσσαλιώτιδος και Φαναριοφερσάλων. Посетен на 1 ноември 2014. (на гръцки)
- ↑ Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 55.
- ↑ Μπάκας, Ιωάννης Θ.. Ο Ελληνισμός και η μητροπολιτική περιφέρεια Μελένικου 1850 - 1912. Θεσσαλονίκη, ∆ιδακτορική διατριβή υποβληθείσα στο Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας του Α. Π. Θ., 2003. σ. 65. Посетен на 9 януари 2014 г.
- ↑ а б Μπάκας, Ιωάννης Θ.. Ο Ελληνισμός και η μητροπολιτική περιφέρεια Μελένικου 1850 - 1912. Θεσσαλονίκη, ∆ιδακτορική διατριβή υποβληθείσα στο Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας του Α. Π. Θ., 2003. σ. 66. Посетен на 9 януари 2014 г.
| Герасим | → | фанарски и ферсалски митрополит (1822 – 22 ноември 1822) |
→ | Самуил |
| Теофан | → | софийски митрополит (22 ноември 1822 – 1830) |
→ | Мелетий |
| Венедикт | → | янински митрополит (1830 – 1835) |
→ | Йоаким |