Йоан Кантакузин (пинкерний)
Йоан Комнин Ангел Кантакузин (на гръцки: Ἱωάννης Κομνηνός Άγγελος Καντακουζηνός) е византийски аристократ от средата на XIII век, дука на тема Тракезион в Мала Азия през 1244 – 1249 г., достигнал до дворцовия ранг на пинкерний (чашник) в императорския двор на Никейската империя. През 1249 г. оглавява експедицията на Йоан III Дука Ватаци срещу генуезците, които атакували остров Хиос при отсъствието на неговия управител Йоан Гавала. Към края на живота си приема монашество и името Йоаникий.[1]
Йоан Кантакузин | |
византийски администратор | |
Роден |
1190 г.
|
---|---|
Починал | 1257 г.
|
Семейство | |
Съпруга | Ирина Комнина Палеологина |
Деца | Мария Палеологина Кантакузина Теодора Палеологина Кантакузина Анна Палеологина Кантакузина Евгения Палеологина Кантакузина |
Произход и семейство
редактиранеЗа произхода на Йоан Кантакузин се знае изключително малко. В историята на Георги Пахимер той се среща единствено с фамилното си име Кантакузин.[1] От една епиграма на Максим Плануд, посветена на константинополския манастир Свети Йоан Критски, възобновен от дъщерята на Йоан Кантакузин, става ясно, че Йоан е бил внук на севастократор Йоан Дука Ангел – син на Константин Ангел и на византийската принцеса Теодора Комнина, която е дъщеря на император Алексий I Комнин. Вероятно майката на Йоан е била дъщеря на севастократор Йоан Ангел и се е падала сестра на владетелите на Епирското деспотство Михаил I, Теодор и Мануил Комнин. Допуска се, че баща на Йоан Кантакузин е Михаил Кантакузин, роднина и поддръжник на император Алексий III Ангел.[2] Въпреки впечатляващото си родословие, Йоан Кантакузин достига единствено до сравнително средния дворцов ранг на пинкерний в двора на император Йоан III Ватаци, при чието управление е и дука на тема Тракезион от 1244 до 1249 г[3]. От ноември 1242 г. датира една грама, издадена от пинкерний Йоан Кантакузин, с която той освобождава малоазийския манастир Хиера-Ксерохорафион от всички търговски такси, събирани в катепаната Анеа и Меандър. Въпросната грама Йоан Кантакузин е подписал с името Йоан Комнин Кантакузин.[4]
Около 1240 г. Йоан Кантакузин се жени за Ирина Комнина Палеологина, която е по-голяма сестра на бъдещия император Михаил VIII Палеолог.[1] От нея Йоан има четири дъщери:
- Анна Палеологина Кантакузина
- Мария Палеологина Кантакузина
- Теодора Палеологина Кантакузина[5]
- Евгения Палеологина Кантакузина
Към края на живота си Йоан Кантакузин приема монашество и името Йоаникий. Заедно с него монашество приема и съпругата му Ирина. Годината на смъртта му е неизвестна, но към 1257 г. той вече бил покойник.[1]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Nicol 1968, с. 14 – 15; Cassidy 2004, с. 236 – 237.
- ↑ Nicol 1968, с. 14 – 15.
- ↑ Nicol 1968, с. 14 – 15}; Cassidy 2004, с. 236 – 237.
- ↑ Wilson & Darrouzès 1968, с. 20 -21; грамата е съхранена като препис в картулария на манастира Хиера-Ксерохорафион, и по-точно – във фрагментите от картулария, съдържащи се в Cod. Ambrosianus P, 127 sup. f, който се съхранява в Библиотека „Амброзиана“ в Милано.
- ↑ Cassidy 2004, с. 105.
Източници
редактиране- Cawley, Charles (2011). IOANNES Komnenos Angelos Kantakouzenos. Byzantium 1261-1453. – Medieval Lands. Foundation for Medieval Genealogy, http://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTIUM%2012611453.htm#IoannesKantadied1257
- ((en)) Cassidy, Nathan John (2004). A Translation and Historical Commentary of Book One and Book Two of the Historia of Geōrgios Pachymerēs (Thesis presented for the degree of Doctor of Philosophy of the University of Western Australia.), https://api.research-repository.uwa.edu.au/ws/portalfiles/portal/3219936/Cassidy_Nathan_John_2004.pdf
- ((en)) Κατσιαμπούρα, Γιάννα (1 август 2002). Theodora Raoulaina (translated by Koutras, Nikolaos). – Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού, Μ. Ασία (Encyclopedia of the Hellenic World, Asia Minor). Athens, Greece: Foundation of the Hellenic World, http://www.ehw.gr/l.aspx?id=8479, посетен на 26 април 2012
- ((en)) Nicol, Donald M. (1968). The Byzantine Family of Kantakouzenos (Cantacuzenus), ca. 1100 – 1460: A Genealogical and Prosopographical Study, Dumbarton Oaks studies 11. Washington, DC: Dumbarton Oaks Center for Byzantine Studies, OCLC 390843
- ((fr)) Wilson, Nigel; Darrouzès, Jean (1968). Restes du cartulaire de Hiéra-Xérochoraphion.. – Revue des études byzantines, 26, 5 – 47, doi:10.3406/rebyz.1968.1399, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1968_num_26_1_1399