Йоан Таронит
Йоан Таронит (на гръцки: Ἰωάννης Ταρωνίτης) е византийски аристократ, племенник на император Алексий I Комнин, при чието управление (1081 – 1118) служи като провинциален управител на Балканите.
| Йоан Таронит Ἰωάννης Ταρωνίτης | |
|---|---|
| византийски аристократ | |
| Роден |
около 1067 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Михаил Таронит |
| Майка | Мария Комнина |
БиографияРедактиране
Бащата на Йоан е протосеваст Михаил Таронит[1] от аристократичния род на Таронитите, произхождащи от клан на арменски князе от областта Тарон.[2] Около 1061 – 1063 г. Михаил се жени за Мария Комнина – сестра на бъдещия император Алексий I Комнин, дъщеря на великия доместик Йоан Комнин и Анна Даласина.[3][4][5] Йоан е първоридният син на Михаил и Мария, роден вероятно около 1067 г.[6]
Около 1092 – 1093 г. Йоан заема длъжността военен управител (дука) на Скопие, което е засвидветелствано от запазената кореспонденция на охридския архиепископ Теофилакт.[7][5][6][8] През юни 1094 г. бащата на Йоан е уличен в съучастие в заговора на Никифор Диоген срещу императора. Като наказание Михаил Таронит е заточен, а имуществото му – конфискувано.[9][10] Скандалът обаче не се отразява върху позициите и кариерата на Йоан.[6] Така по време на кампанията срещу куманите от 1095 г. Йоан Таронит, калеко му Никифор Мелисин и Георги Палеолог получават задачата да защитават Берое и околностите му от куманските атаки.[7][11][5][12] През 1094 – 1095 г. Йоан Таронит участва и в синода от Влахерна, който осъжда Лъв Халкедонски. В списъците с участниците в синода Йоан Таронит е посочен с височайшата титла севаст.[7][5][12]
В един праксис на Симеон Влахернит от 1102 г. Йоан се споменава като претор (граждански управител) и анаграфевс (началник на данъчния кадастър) на обединените теми Тракия, Македония, Волерон, Стримон и Солун.[7][12][13]
През 1104 г. неговият братовчед Григорий Таронит, управител на Халдия, вдига въстание срещу Алексий I в Трапезунд. Императорът не успява да убеди Григорий да се подчини, поради което през 1105/1106 г. изпраща срещу въстаниците войска начело с Йоан Таронит. Научавайки за това, Григорий се оттегля към Колонея на Ликос, откъдето да се опита да сключи съюз с Данишменидите в Севастия. Йоан изпраща срещу братовчед си отряд от франкски наемници и успява да го залови, преди последният да достигне до града.[14][15] Йоан отвел пленения Григорий в Константинопол, където императорът възнамерявал да ослепи бунтовника, каквото е обичайното наказание в тези случаи, но бил разубеден от Йоан, който измолил милост за братовчед си. Така Григорий бил подложен единствено на публично унижение по улиците на града, преди да бъде хвърлен в Тъмниците на Анема.[7][14][16]
Въстанието на Таронит е последното събитие, във връзка с което името на Йоан Таронит се споменава в историческите извори. Някои автори обаче са склонни да го идентифицират с един Йоан Таронит, пансеваст севаст, дикейодот и епарх на Константинопол, чието присъствие е засвидетелствано на синода от 1147 г.[17][18]
Не е известно дали Йоан Таронит е бил женен и дали е имал деца.[19]
БележкиРедактиране
- ↑ ГИБИ IX (2) 1994 , c. 98, бележка под линия.
- ↑ Varzos 1984, с. 65.
- ↑ Varzos 1984, с. 65 (note 5).
- ↑ ODB , "Taronites" (A. Kazhdan), pp. 2012 – 2013.
- ↑ а б в г Skoulatos 1980, с. 155.
- ↑ а б в Varzos 1984, с. 128.
- ↑ а б в г д Gautier 1971, с. 236 – 237.
- ↑ Повече за идентификацията на Йоан Таронит с въпросния скопски дука и различните мнения за времето, през което е заемал тази длъжност, виж: ГИБИ IX (1) 1974, c. 59 – 61
- ↑ Skoulatos 1980, с. 211 – 212.
- ↑ Varzos 1984, с. 65 – 67.
- ↑ Златарски 1972, с. 212.
- ↑ а б в Varzos 1984, с. 129.
- ↑ Skoulatos 1980, с. 155 – 156.
- ↑ а б Skoulatos 1980, с. 117, 156.
- ↑ Varzos 1984, с. 129 – 130.
- ↑ Varzos 1984, с. 130.
- ↑ Skoulatos 1980, с. 156.
- ↑ Varzos 1984, с. 131.
- ↑ Varzos 1984, с. 131 – 132.
ИзточнициРедактиране
- Гръцки извори за българската история, Т. IX, Ч. 1. София: БАН, 1974, http://www.promacedonia.org/gibi/9_1/index.html
- Гръцки извори за българската история, Т. IX, Ч. 2. София: БАН, 1994, http://www.promacedonia.org/gibi/9_2/index.html
- Златарски, Васил (1972). История на българската държава през средните векове, II. България под византийско владичество (1018 – 1187). София: Наука и изкуство, http://macedonia.kroraina.com/vz2/vz2_2_2.htm
- ((fr)) Gautier, Paul (1971). Le synode des Blachernes (fin 1094). Étude prosopographique. – Revue des études byzantines, 29. 213 – 284, doi:10.3406/rebyz.1971.1445, http://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1971_num_29_1_1445
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- ((fr)) Skoulatos, Basile (1980). Les personnages byzantins de l'Alexiade: Analyse prosopographique et synthèse. Louvain-la-Neuve: Nauwelaerts, https://bg1lib.org/book/1195604/c5fdfa
- ((el)) Varzos, Konstantinos (1984). Η Γενεαλογία των Κομνηνών, A. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki, OCLC 834784634, архив на оригинала от 11 април 2019, https://web.archive.org/web/20190401112856/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20a1.pdf
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата John Taronites (sebastos) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |